България ще се рекламира като туристическа дестинация с четири 30-секундни клипчета под мотото "Магията живее тук", които през есента и зимата ще бъдат излъчени 3166 пъти по тв канали като "Евроспорт", "Евронюз", "Нешънъл джиографик" и "Дискавъри". Кампанията е насочена към публиката в Западна Европа и Русия и ще струва около 12 млн лева. Акцентът е поставен върху морски, селски, спа и културен туризъм. Очакванията са да се привлекат по-богати туристи и да се постигне ръст с около 5%. Това съобщиха наскоро от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

От показаното в интернет става ясно, че рекламата залага на клишета - страна с древна култура, исторически паметници, съхранена природа. Клипчетата показват сноубордисти и мацки по бански, манастирски порти, нестинари, дискотеки. Има тарикат с АТВ и дете, което надува сапунени мехури. Дали очакванията за успех са реалистични, предстои да се разбере.

Мотото на кампанията (Magic lives here) е леко двусмислено, тъй като има бяла и черна магия, а рекламата не казва точно коя живее тук. Впрочем всяка реклама по нещо премълчава, за да изглежда продуктът "по-секси". Усилията понякога са гротескни. Например финалната скоропоговорка в някои тв реклами: лекарственпродуктзавъзрастниидеца над12годинисъдържаибопрофенпредиупотребапрочететелистовката. Това между другото.

Основен проблем на кампанията, както и на българския туризъм, е липсата на въображение. Само липсата на въображение, съчетана с масиран лош вкус, може да обясни това, което беше направено от българското Черноморие през последните десет години. Да пренесеш архитектурния силует на софийски квартали като "Лозенец" и "Люлин" на морския бряг е брутално скудоумие, заради което българските курорти вече изглеждат като мечта на отруден селянин. Как може да бъде санкциониран лошият вкус? Няма как. Жалко е, но е така. Там, където доминира, той управлява. Може единствено да се самонакаже чрез лоша реклама.



Туризмът е парадоксална човешка дейност,



задвижвана от два инстинкта, развити във и сами развиващи процеса на цивилизация - любопитството и жаждата за удоволствия. Той възниква още през античността, в епохата на елинизма, когато покрай появата на градска култура и градски начин на живот се заражда и идеята за "свободното време", което може да бъде употребено в пътуване за удоволствие. Елинистическият човек пътува на близки и по-далечни разстояния, тласкан от любопитство да види нещо ново, различно и интересно, за което е чул или чел. Посещава египетските пирамиди, Троя или остров Саламин, наслаждава се на някоя красива гледка, седнал върху преносим сгъваем стол, или от вкуса на местно вино или ястие. Дотогава, а и след това пътуването неизменно има цел - най-често военна или търговска. Любопитно е, че една от първите планински екскурзии през античността е станала по нашите земи. Става дума за изкачването на Черни връх (или Стара планина) от македонския цар Филип V през 181 г. пр. Хр., описано от Тит Ливий. Като че ли следващото такова изкачване е било през август 1895 г., организирано от Алеко Константинов и смятано за рождена дата на организирания туризъм у нас.

През Средновековието тази социална дейност изчезва, ако не се броят поклонническите пътувания до някой манастир или до Божи гроб, за да се появи отново през модерната епоха като форма на луксозно бягство от стереотипите на града и градския живот. Парадоксално е, че бягайки от градския си бит и навици, модерният турист често ги носи със себе в комфортна каравана с всевъзможни удобства или очаква да ги завари като стандартизиран лукс в някой 4 или 5-звезден хотел. Пример за такава странност са и луксозните влакове от типа на "Ориент експрес", в които пасажерите вечерят с шампанско в официални тоалети. Влечението да се види и усети нещо ново, необичайно и екзотично или пък приятно познато и поднесено с доза лукс, или поне без рискове и неприятни изненади, това е основният ресурс на туристическата индустрия.

Тя търси местата, които хората харесват, най-често край море или в планина, за да се настани там и деликатно или не, да пласира своите услуги. Тя е двулика като всяка индустрия, носи едновременно ползи и вреди. Търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, което да опакова във вид на услуга, да му сложи цена и да го предложи на пазара. Поради което всичко, до което се докосне туристическата индустрия, губи нещо от своята уникалност и автентичност, видимо или не, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от царевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракцион.



Това не е бабичка, а бутафория.



Едва ли само у нас е така. Има съмнения, че част от легендарните парижки клошари всъщност са на заплата към общината. Същата бутафорност витае и около културния туризъм. Миналата година посетих Перперикон и останах доста изненадан, като видях, че хоросанът, с който е бил измазан в древността един от каменните винарски линове, все още има червеникав цвят. Споделих учудването си с позната археоложка и тя ми обясни, че боята е прясна. Цветът се е получил, след като на хълма е правено някакво шоу и линът е бил напълнен с червена течност, наподобяваща вино. Ето как един паметник може да бъде изнасилен заради нуждите на туристическата индустрия. Тя прилича на платената любов - често презирана, но масово търсена и желана, едновременно доходоносна и опустошителна. Това е дейност, която става привлекателна, ако се развива с чувство за мярка, усет за приличие, усещане и респект към красивото. Иска се въображение, за да строиш, без да рушиш. В най-привлекателните туристически места по света е постигнато точно това, но в България добрите примери са рядкост. У нас чувството за мярка и приличие е традиционно дефицитно.

Туризмът продава образи, гледки, усещания, преживявния. Извън храната и спането той е до голяма степен виртуален продукт. Да унищожиш един красив пейзаж, като го подмениш с леглова база, това е истински тъпо. Толкова тъпо, че дори българският мутромилиционерски предприемач вече е склонен да го разбере.



Какво представлява морският туризъм у нас?



Алчни и примитивни хора всяко лято застават между гражданина и морския бряг, за да късат билетчета. Образно казано, защото най-често нищо не късат, а само прибират пари. С печалбата вдигат нови бетонни грозотии, за да увеличат и без друго монументалния кич на брега. Морският туризъм е голяма далавера, а далаверата в България е национален спорт. Тя привлича различни обществени слоеве - индустриалци, политици, магистрати, та дори и омбудсмана на републиката.

За българския туристически предприемач туристът не е гост, а одушевен продукт. Нещо като паламуда - идва, яде, пие, пуска кинти и си заминава. Той освен това цапа, а индустрията не е готова да се справи с това. Черно море е една септична яма. Винаги е било, но масираната урбанизация на брега прави резултатите все по-видими с просто око. Това лято някаква международна агенция, вероятно мотивирана от български поръчители, обяви, че българските плажове били едни от най-чистите в Европа. Проблемът е, че ако човек предпочита да вярва на очите си, подобни експертизи губят смисъл. Ако експертите бяха изследвали доматените люспи, които всяко лято дискретно се появяват на Царския плаж до Созопол, а и на други места, вероятно биха били по-сдържани в оценките си.

През юни и юли по "Хоризонт" вървеше натрапчива реклама за комплекс "Св. Тома", до Аркутино, като райско кътче с чудни гледки и приказно девствени плажове. Комплексът, както повечето подобни строителни недоразумения от последните години, няма канализация и фекалните води по един чучур се вливат в морето. Ако питате някой от местните рибари, ще ви покаже и точното място. Така е, защото алчността е по-могъща от разума и хигиенните норми.



Инвестицията в пречиствателни станции,



макар да изглежда значителна, представлява нищожна част от парите, които през последните години бяха налети във вид на бетон по крайбрежието. Явно, за да се построят, трябва да има външно финансиране, и то по схема, която да позволява половината да се открадне. Е, може и да не е точно половината. Може и повече.

Туризъм се развива добре там, където живеят щастливи и доволни от живота си хора. Което не значи непременно богати. Туризъм означава приветлив климат, красива природа и приветлива социална среда. Няма значение дали е в Швейцария, Индия, Куба или някъде в Африка. У нас природата е красива и климатът е приветлив, но социалната среда не е. Да попаднеш на кисели и недружелюбни хора в България, без да е правило, не е нещо необичайно. В българските курорти на всяка крачка дебне малък левантийски шмекер, готов от нищото с две колчета и връвчица да направи паркинг и да кърти петолевки. До него дреме миризлив таксиметров шофьор с нахална физиономия, готов да вози за 5 или 10 лв. на километър. Плажният концесионер продава сянка срещу 5 или 7 лв. плюс още толкова за шезлонг, понеже вървят в комплект. Ако си носиш чадър (купен за 8 лв. от сергия) пристига мутра, за да те изгони. После в някое ресторантче може да ти донесат бира с телесна температура или да разбереш, че иначе приличната цена за мастиката всъщност е за 25 мл. Има и други подобни изненади, които карат туриста да се чувства като риба в талян. Повечето обменни бюра в курортите мамят. Дори в системата all inclusive има уловки и не трябва да се разбира буквално. Има хотели, където сокът е безплатен в определени часове, а след това се плаща. Нещо като Рая в един от разказите на Уди Алън - има си работно време.

В пакетите all inclusive често се предлагат долнопробни наливни вина с неясен произход. В същото време се кроят планове за развитие на модерния винен туризъм. Как да стане? Само магия може да пробуди интерес към хубавите български вина у хора, които вече са опитали най-лошите.



Все по-трудно става човек да отиде на къмпинг,



а много хора предпочитат този вид почивка. Това лято къмпинг "Градина" беше полупразен. Собственикът, популярен туристически предприемач и индустриалец, който често гастролира из медиите, облечен в бяло като лебед до мургавата си съпруга, беше обявил цена 5000 лв. на каравана за сезона. Откакто е приватизирано, на това място не са правени никакви инвестиции, ако не се брои пребоядисването на старинните балкантуристки бани и тоалетни, върху които гневен курортист преди няколко години беше написал със спрей "АКБ дрис дрис". Къмпингарите вече окончателно са прогонени от "Смокиня" и "Веселие", след като на пясъка цъфна пететажен хотел, който обсеби и част от плажа. Има табела "Чадър - 50 лв". За самия чадър или за сянката, не е ясно, а и никой не смее да пита въоръжената охрана.

Някогашните спокойни семейни курорти като Слънчев бряг са превърнати в гета за младежки алкохолен и секс туризъм.



Едни мизерни хора привличат други мизерници.



Настина е магия да се види как в България богатството създава мизерия. В стария Несебър, уникален град, световен паметник на културата, закрилян от Юнеско, няма нито педя земя (или стена от къща), която да не е превърната в търговска площ.

Преди да се рекламира, българската туристическа индустрия би трябвало да събере кураж, да каже истината за себе си и ако може, да се промени. През последните 15 години тя беше полазена от политически прононсирани криминални сегменти в българското общество. Формално погледнато проблемът не е толкова в произхода на капиталите, а в това, че тези хора наложиха своите естетически и етични стандарти. Това пролича и покрай шумно дискутираната в медиите това лято идея на бургаския областен управител да се ограничи достъпът на малоплатежни граждани до някои плажове. Така щели да се защитят интересите на инвеститорите. Направили били големи инвестиции. В какво? Създали са море и плаж? Въпреки че хрумването е противоконституционно, то вече на много места е осъществено. Ако човек реши да се разходи по брега, там където все още не е бетониран, постоянно попада на VIP - заграждения или телени мрежи с надписи "Частна собственост". Липсва само "Стреля се без предупреждение". Ето пример за налагане на феодални порядки в едно уж егалитарно по своите нагласи общество. Това наистина е магия.

След като миналата година България беше скандално изобразена в Съвета на Европа като турска тоалетна, може да се окаже, че метафората на чеха Черни, макар и груба, все пак докосва нещо от реалността. Тоалетната в Централната софийска автогара може да остави незаличим спомен у всеки пасажер. До заветните писоари и кабинки се достига през КПП като граничен контрол на летище. Има бариера, която се вдига срещу 50 ст. До нея е монтиран сложен апарат, който работи с монети и банкноти, както се разбира от залепена върху него ръкописна бележка. На български, естествено. Но как точно работи, не става ясно. Това се научава по метода на пробата и грешката. Апаратът е своенравен и не приема някои банкноти, защото са стари или кой го знае. Хубаво е, че към тази автоматика е аташирана и жива сила - жена в синя манта, която, макар и неохотно, помага на нуждаещите се. Ако чужденец се озове в деликатен момент на това място, рискува да се напикае, ако не и по-лошо. Ако случайно се окаже и журналист от западна медия, вероятно дълго после би се упражнявал в сарказъм на тема Magic lives here. Да превръщаш естествени човешки нужди в ресурс може и да е доходно, но е отблъскващо. Това издава манталитет на евтини хора, а те не привличат богати туристи.



В България наистина има магически неща, но едва ли са за показване



Във всяка селска или по-забутана градска кръчма може да се срещнат типажи, познати само от киното. Нещо като галактическата кръчма от "Междузвездни войни". Може да се види получовек, когото местни зевзеци с обич наричат Монтрон и който от години като инвентар на заведението дреме в някой ъгъл и кротко се налива с ракия или с каквото му сипят, облечен в стар пеньоар на покойната си съпруга. Страната може да предложи екзотични преживявания с ясновидци, улични кучета, индобългари (по израза на д-р Тони Филипов) и много други чудеса. Странно е, че все още никой не се е сетил да експонира дупката в Царичина като паметник на съвременната българска култура. Това място изцяло се вписва в мотото Magic lives here.