|
| ------ |
Фискалните правила присъстват в политиката на старите страни - членки на ЕС, още от 1990 г., но набират по-голяма популярност в средата и края на 90-те години. Първото такова правило в България бе въведено през 2003 г. То слага таван на консолидирания държавен дълг, отнесен към БВП - изискването е да не надвишава нивото от предходната година. За изпълнението му следи Министерството на финансите, а при неспазване на правилото, автоматично се задействат санкции за влизане в нормата. Друго правило, ограничаващо размера на държавния сектор до 40% от БВП, се въведе през 2006 г., макар че при неспазването му не са предвидени никакви действия. Първото правило беше нарушено през 2009 г., а второто ще бъде нарушено през тази година.
"Намордниците" в ЕС
Към 2008 г. 24 от 27-те страни - членки на Общността, използват фискални правила под една или друга форма, сочи статистика на Главна дирекция "Икономически и финансови въпроси" на Европейската комисия. Най-общо правилата могат да се разделят на 4 групи - в номинално и реално изражение, като процент от БВП или брутния национален доход и други. Преобладават фискалните цели, свързани със спазването на определени пропорции спрямо икономиката - например бюджетният дефицит (или излишък) да се стреми към определен процент от БВП; ръстът на приходите да се съотнася с ръста на БВП; бюджетните разходи да не превишават определен процент от БВП и т.н.
Има и други фискални намордници - например таван за размера на дълга, съобразен с обслужването му; ограничения за преките и косвените данъци; разпределение на преизпълнението на приходите; разпределение на разходите; таван на нетните заеми; реализираните приходи трябва да покриват разходите на специалните бюджети, основно на пенсионното осигуряване.
Интересен пример е Ирландия, където от 2000 г. действа правило за разпределение на разходите - 1% от правителствените разходи се инвестират в Националния пенсионен фонд. В Дания през 1992 г. се въвежда изискване за балансиран бюджет в интервал 0.5-1.5%, което от 2007 г. е заменено с интервал от 0.75-1.75%, или в най-лошия случай балансирани бюджети в периода 2011-2017 г. В Ирландия фискалният борд съдържа и забрана за вдигане на преките и на косвените данъци.
Най-малко са правилата за ръст на показатели в номинално и реално изражение - например на разходите на правителствения дълг или на бюджетния дефицит. В Полша например през 2006-2007 г. важеше т.нар. бюджетна котва - фиксиран номинален бюджетен дефицит от 30 млрд. злоти, което при ръст на икономиката свива фискалния недостиг като процент от БВП.
Германия има свой строг фискален борд. Правилата там са записани в Конституцията и съществуват още от 1990 г. В страната съществува златно правило, което гласи, че задлъжняването на държавата е позволено единствено, ако не надвишава брутните публични инвестиции, като изключения са позволени за стабилизационни цели. В средата на 2009 г. беше добавено друго важно правило - структурният дефицит на страната (отрицателното салдо, изчистено от влиянието на икономическия цикъл и еднократни операции) да не надвишава 0.35% от БВП. То предвижда постепенно движение към балансирани бюджети от 2011 г. и става задължително от 2016 г. Ограничението за структурно балансирани бюджети за федералните провинции на Германия влиза в сила от 2020 г.
Отличникът, който попадна в групата на калпазаните
С въвеждането на валутен борд през 1997 г. България се утвърди като пример за мъдра фискална политика, водеща до стабилност и предвидимост. За десетте години между 1998 и 2008 г. само три завършват с бюджетен дефицит, като от 2003 г. неизменно се реализират излишъци, които нарастват всяка година. Същевременно държавният дълг като процент от БВП намаля драстично от над 100% през 1997 г. до 14.2% към юни 2010 г., а фискалният резерв от 1.6 млрд. лв. нараства до 12 млрд. лв. към октомври 2008 г. Благоразумната фискална политика на България, обаче беше поставена под сериозен въпрос през 2009 и 2010 г. и съмненията около нея трудно ще бъдат опровергани.
След като България беше давана за пример като фискален "отличник" през 2009 г., се оказа, че дефицитът на начислена основа (при изчислението му се включват реално извършените плащания, както и поетите ангажименти за разходи) е 3.9% от БВП. Въпреки заложената цел за дефицит от 0.7% от БВП на касова основа (включваща само реално платените разходи) през 2010 г., през лятото беше приета актуализация, която предвижда годината да завърши с отрицателно салдо от 4.8% на касова основа, което означава около 3.8-3.9% на начислена основа. Заедно с това фискалният резерв към декември 2010 г. се предвижда да е 4.5 млрд. лв. Тези цели заедно с усъмняването на ЕК в достоверността на българската статистика, кризата в Гърция и нарастващата задлъжнялост на старите страни - членки на ЕС, трудно могат да убедят международните и местните инвеститори, че България ще следва благоразумна фискална политика в идните години.
В това положение най-разумното нещо е правителството само да си завърже ръцете с ново фискално правило, което да не може да бъде отменено от парламентарната или съдебната власт. Едно такова решение е правилото да бъде записано в Конституцията. Що се отнася до конкретното правило, възможностите са доста ограничени. Анализът сочи, че по време на възхода на икономиката през периода 2001-2008 г. приходите в бюджета са се подобрили, но разходите изобщо не се влияят от развитието на икономиката - те нарастват по своя си логика, нямаща нищо общо с икономическия цикъл. Затова за България най-подходящ изглежда точно германският вариант за фискално правило - залагане на точна цел за максимално допустимия размер на дефицита, като се остави вратичка за неизпълнение, но само при сериозни непредвидени обстоятелства.
Въвеждането на подобна цел, която да не може да бъде поправяна от парламента или съда, ще осигури втората след валутния борд котва за стабилност за икономиката. Едно фискално правило ще върне доверието в благоразумното управление на публичните финанси в страната - имидж, който бе граден повече от 10 години, а бе разклатен за нула време. Подобна стъпка ще увеличи предвидимостта в икономиката и ще подсили положителното отношение на ЕС, международните и местни инвеститори и данъкоплатците към държавата. Спечеленото доверие ще се отплати многократно с по-високо вътрешно търсене, с по-благоприятни лихви, със засилен приток на чуждестранни инвестиции.
Единствената "пречка" е, че ще се наложи повишаване на ефективността на разходната част на бюджета, което означава да се направят дълго отлаганите реформи. Добре е, че реформите са в сферата на политическите приоритети, но излишъкът от говорене и липсата на реални промени заплашват да се превърнат в сериозно икономическо бреме и вещаят трусове.
