Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Бивш вицепремиер и министър на външните работи. В момента е депутат в ЕП от групата на ПЕС. Зам.-председател е на комисията по бюджет в ЕП.





- Г-н Калфин, в Европарламента действа комисия, която трябва да определи правилата за новата бюджетна рамка 2013-2020 г. Държави като нашата ще продължат ли да бъдат третирани в ЕС неравностойно?

- Не съм съгласен, че в момента се третират неравностойно. Мисля, че сме пълноценни членове на ЕС, независимо дали сме малки или големи. Разговорът по следващия бюджетен период е принципен - за това как ще изглежда ЕС. В момент на криза в страните, които внасят повече средства в европейския бюджет, има много силен обществен натиск за намаляване на вноските и за съкращаване финансите на европейските институции. В същото време се възлагат много повече очаквания на европейските институции. По предложение на социалистите ще се опитаме да определим какво е това европейска добавена стойност. Кога едно евро, похарчено на европейско равнище, върши повече работа, отколкото едно евро, похарчено от страна членка. Безспорно има такива области, свързани с инфраструктура, борба с климатични промени, помощ за трети страни, при които, когато се съберат в един общ пул усилията на всички страни, резултатът е по-добър. Докъм януари ще обсъдим всички тези хоризонтални въпроси. Какво всъщност искаме от ЕС, къде очакваме той да се намесва, с какво? След това във втората част ще определим кои политики ще са приоритетни, по какъв начин ще се финансират и т.н. Това може да доведе до някои коренни промени, включително по традиционни политики като селскостопанската, регионалната, кохезионната. Тук има много различни гласове за промени. Включително има гласове за промяна на финансовата рамка - да не е 7-годишна, както досега, а да е петгодишна. Да съвпадне с политическия цикъл, но това е рисковано.

- Нали сте съгласен, че българските селскостопански производители получават само определен процент от субсидията, която получават западноевропейските им колеги?

- Вярно е, но с времето се изравнява субсидията. И това се отнася не само за българските, а за производителите от новите страни членки. Този принцип ще се обезсмисли, защото нататък в годините на практика ще сме се изравнили. Ние настояваме и при сегашната рамка това да се компенсира. Защото действително не е справедливо. Един и същ земеделски производител, работещ във Франция и в България, получава много различна субсидия. Затова настояваме от няколко страни членки, вкл. Полша, която е голям производител, да се намерят допълнителни компенсаторни механизми. Но за следващата финансова рамка по-скоро за земеделието се поставя друг въпрос. Дали да се плаща за продукция или за обработваема площ? В последните години ЕС се движи от разбирането за плащане на площ. Защото се смята, че когато се плаща за продукция, в някои области има свръх производство, което няма какво да се прави и което се плаща от джоба на данъкоплатците. Има много гласове, които казват, че цялата селскостопанска политика трябва тотално да бъде зачертана и да започне да се прави нещо, което е по американски модел. Да се определят интервенционни цени и да се гарантира някаква минимална цена на продуктите, която е толкова ниска, че много рядко се задействат тези интервенционни механизми.

- Кои държави настояват за това?

- Тази идея не е на държави, тя е лансирана от една доста силна неправителствена организация - Momagri, която я промотира. Някои страни членки, включително северните, в които има по-малко развито земеделие, търсят максимално ограничаване на земеделските субсидии и увеличаване на пазарния елемент в земеделието.

- Това добре ли е за България?

- Това не е добре за България. В момента бюджетът на ЕС за 2010 г. е 142 млрд.евро. Това изглежда огромна сума, но е малко повече от 1% от икономиката на ЕС. В страните членки, вкл. България, вътрешният бюджет е 40% от икономиката. Около 40% от този 1% отиват за земеделската политика. Различни видове субсидии, помощи, пазарни намеси. Около 35-40% отиват за кохезионната политика. Подпомагане на региони, които имат да догонват. И с останалите около 20% от бюджета е за всичко останало - иновации, нови технологии, космически изследвания, спорт. Това са изисквания на Лисабонската стратегия. От ЕС се иска все повече, а бюджетът още повече се съкращава. Така че като нетен получател България има интерес тази система да не се променя значително.

- Възможно ли е да се въведе общ европейски данък, който да компенсира този недостиг на средства?

- Това е едно от предложенията, които също ще се обсъждат. Групата на социалистите иска да се обсъждат не само разходите, но и приходите. В момента приходите в европейския бюджет в основната си част са национални контрибуции. Събират се данъците в държавата, след това се вадят от националния бюджет и се прехвърлят към европейския. Това винаги създава едно чувство на напрежение в съответните страни - "защо ние плащаме на ЕС, какво той ни носи". Мисля, че много по-добрият подход е ЕС да мине повече към получаване на собствени приходи, които не минават през националните бюджети, а се събират специално за европейски политики. Което не трябва да е допълнителен данък, не трябва да натоварва допълнително страните. А по-скоро би трябвало да се съсредоточим в тези области, в които събраните заедно европейски пари са по-ефективни.

- Тук възниква един голям въпрос - за размера на този данък. Защото разликата между стандарта на живот на един британец и един българин е в пъти. Еднаква данъчна ставка ли ще им бъде начислена?

- Това е така, но в същото време един българин точно заради това получава допълнителна помощ, платена от британеца, за да достигне неговото икономическо равнище. Това е принципът на солидарността. Когато говорим за европейски данък, не трябва да правим паралел с националните данъци. Когато говорим за европейски приход, се говори например за данък върху финансовите транзакции. Защото обществата в Европа платиха страшно много пари на банките с финансовата криза, за да спасят банките. Време е банките да се намесят и да започнат да връщат на обществото този дълг. Говори се за данък върху емисиите въглероден двуокис. Тук страни като България трябва да си направят много добре сметката, че ако продължат да забавят такива инвестиции, то това забавяне ще бъде наказано с допълнителен данък.

- Значи конкретният гражданин на ЕС няма да плаща общ европейски данък?

- Не би трябвало да плаща. Тук не става въпрос за създаване на нови данъци, които да товарят хората, а за по-различна организация на приходите и разходите.

- Като член на тази комисия вие наясно ли сте каква точно е българската позиция и как да я защитавате?

- Все още гадая за официалната правителствена позиция. Аз си представям къде е интересът на страната ни, която още дълги години трябва да получава средства, за да навакса. Но правителствената политика нямаше как да се направи, защото дълго време се спореше точно кой министър ще се занимава с тези въпроси. Разбирам, че последно МС е решило с това да се натовари министър Дончев. Смятам в близко бъдеще да вляза в комуникация с него. Много е важно обаче България да не реши, че 2013 г. е много далеко, а отсега да знае какво точно иска да се случи.

- Ще се създаде ли специален фонд за ромите в ЕС?

- Този дебат за ромите е много интересен в момента и за мен е абсурдно, че България не участва. Очевидно, че правителството го е страх да си каже мнението, за да не засегне френския президент. Франция направи огромна грешка. Не случайно реакцията е много силна и в ЕК, и в ЕП, и в страните членки. Срещу България се води абсолютно незаслужена и масирана негативна кампания в европейските медии. Правителството си мълчи, а премиерът казва: "Ние свалихме тази тема". Ти си я свалил, но цяла Европа говори за нея. Рано или късно ще се стигне до това страните да покажат какво правят за интегрирането на ромите. В Euronews има ежедневно репортажи от ромски гета в Румъния и България. В Mond преди дни имаше статия за Столипиново. Ние трябва да покажем какво правим за интеграцията на ромите.

- Проблемът е, че в България нищо не се прави за интеграцията на ромите...

- Тогава да излезе правителството и да каже: "Ние нищо не правим". Има едно решение - 2% от кохезионните фондове да се използват за ромска интеграция. Това е възможност в правилата, използва ли го България? Даже и малко да правим, трябва да го кажем и да обясним, че не ни достигат средства....

- Възможно ли е от 2013 г. в ЕС да се създаде целеви фонд за ромска интеграция?

- Съмнявам се, защото ромите са част от населението. Не всички роми са бедни и не всички бедни са роми. Не е нормално за ромите да има отделно строителство на училища, жилища.

- Започват дискусиите за следващия бюджет на страната. Ако след постната пица дойде още по-постна пица, хората могат много да огладнеят...

- За да се сложи нещо върху пицата, в първата година държавата приключи с резерва, който имаше. Още не е ясно с част от него, с парите за здраве какво се случва. Следващата стъпка са заемите. Това, което очаквам, е, че няма да се изпълни това, което се залага, и ще го компенсира с взимане на заеми. Вече се говори за един милиард от Световната банка, емисии облигации на международните пазари. Така че до изборите ще го добутаме, а след изборите Краля Слънце го е казал - след мен и потоп.

- Вашето име се появи в медиите като евентуален лидер на президентската формация, която предстои да се създаде или като кандидат за президент. Кое е вярното?

- Ако събера само медийните публикации, сигурно ще направя един инициативен комитет за което и да било от двете. Трябва да отрека и двете неща. В момента се занимавам с работата си в ЕП, не се занимавам с партийно строителство.