"Кажи един данък и ще ти кажа десет законни начина да го избегнеш"

Оптимистична теория на данъчния оптимизатор





Уникална е способността на българския бизнес да се изненадва от очевидни неща и предизвестени от години събития. От цяла вечност е ясно, че станем ли част от ЕС, ще трябва да уеднаквим данъчните режими с европейските правила и практики. Още когато предлагахме единствения преференциален режим в облагането с ДДС - облекчението за ваканционни пакети, бе очевидно, че това изключение от единния ДДС може да има само временен характер. Както всичко временно, изключението се оказа упорито и пак успя да ни изненада предупреждението на Еврокомисията, че



еднаквото облагане е задължително



за всички сегменти на туристическия пазар, че продукти, купени чрез туроператор и онези, които клиентът пазарува пряко от хотелиера, трябва да се облагат еднакво. Същото отдавна го пише в договора за присъединяване на България към ЕС. Въпреки това писмото на комисията пак ни намира неподготвени, вдигна смут и разправия. Туристическите "браншовици", т.е. лицата на десетките вече организации в отрасъла, жално разказаха, че договорите за следващия сезон вече са сключени, цените са фиксирани и промяната на данъчния режим ще опропасти сезона, отрасъла - и в крайна сметка цялата българска икономика. Апокалиптиката е пълен блъф, разбира се, но въпреки това браншовиците са прави - такава съществена промяна трябваше да бъде обсъдена далеч преди фаталния срок, а законодателните промени трябваше да са приети поне година преди да влязат в сила. Това е отговорният подход.



Промените в последния момент



са сигурен белег за нисък професионализъм на държавната администрация. Да подхванеш през есента изменения в ДДС за туризма, които да влязат в сила от следващата година, е сигурен път към недомислени решения. Днес трябва да обсъждаме промени, които да действат чак от 2012 г. И не е толкова важно дали ДДС за туризма ще стане 9% или 12% (а защо не 10%, най-малко за съзвучие с подоходните данъци). Колкото и да стане ставката, все ще има някакво потъване на обороти и все ще се намерят (законни) начини да се облекчи облагането. Вече е късно да се направят точни сметки за влиянието на промяната. Всяка нова ставка ще е еднакво недоказана и все едно ще е продукт на пазарлък, а не на изчисления. И следователно - неоптимална. Но не е късно да зададем принципния въпрос



за смисъла на изключението,



дадено на туризма. По-важен ли е от здравеопазването, от книгопечатането и пр., и пр. дейности - коя от коя по-ценни, та само за него има облекчение. Като един от защитниците на идеята за облекчено ДДС облагане на туризма, аз не се съмнявам в необходимостта. Логиката на облагането няма нищо общо с преценка за важността на която и да е дейност. Облагането трябва да зависи само от пазарните условия и икономическата целесъобразност. Основните причини за различно третиране на туризма са две. Първата, че това е отрасъл, чийто продукт е обект на скрит износ (доставки в ЕС). Салатата на чуждия турист е постъпление в текущата сметка на платежния баланс, колкото и износът на краставици. А всеки друг износ (доставки за ЕС) е напълно освободен от ДДС, само туризмът се облага. Облагането с какъвто и да е ДДС все е обременяване спрямо всеки друг отрасъл, работещ за международен пазар. Втората причина:



конюнктурата и конкуренцията



Вижте с колко ДДС облагат туризма страните, с които пряко се конкурираме - Гърция, Турция, Румъния, Хърватска. Нито една от тях няма 20% ДДС за туризма. Впрочем в ЕС само Дания облага туризма с общата ставка по ДДС (25%), всички други имат облекчени ставки, в повечето страни те са по-ниски от нашата. Ако в България не даваме облекчения както нашите конкуренти, ще се самоизхвърлим от туристическия пазар. Това не е пречка да мислим в утрешно време и да си дадем сметка, че



изключенията трябва да изчезнат,



бъдещето е на единното, универсално облагане на оборота. То е стратегическа цел на ЕС, рано или късно ще се наложи. Не е нужно да чакаме Комисията и пак в последния момент да се усетим. Отсега трябва да се мисли как и кога да се премахне изключението за ДДС в туризма. Аз съм убеден, че отсега законодателят трябва да приеме стратегическа цел и да я запише в закона: ДДС ще намалее до 15% (обявената целева ставка на ЕС) и това ще става постепенно, когато се окаже възможно. И че ДДС в туризма ще се увеличава, примерно с по 1% всяка година, докато достигне 15%. А общата ставка ще намалява с по 1% при всяка възможност, докато стигне 15%. Когато е ясно какво ще става 10 години напред, всеки засегнат ще може навреме да преструктурира дейността. Е, някои приходи ще се укрият, инвестиции ще се пренасочат, ще се забави ръстът на отрасъла. Но пък ще спечелим сигурност и устойчивост, а в крайна сметка те са по-важни за бизнеса. Постепенно всеки ще разбере колко е важно да си легален, да си плащаш разумния данък и да държиш всеки друг конкурент също да си плати.