Мнозинството, което управлява в момента, няма аналог в 20-годишната ни демократична история. Управлява ни всъщност малцинство от ГЕРБ, чието правителство бе избрано и подкрепяно с гласове на няколко подкрепящи, но не участващи в управлението партии. Подкрепата на "Атака" бе достатъчна за формирането на кабинет, но с гласовете на "Синята коалиция" вече се формираше солидно управляващо мнозинство. Пък и сините помогнаха на ГЕРБ в усилията му да се легитимира като дясна партия.

Сините гласуваха за правителството, въпреки че бяха против някои министри - като Божидар Димитров, още в самото начало. Те продължиха да подкрепят кабинета и при други кадрови промени, въпреки че отново имаха много резерви. Последният такъв случай бе при избирането на Анна-Мария Борисова за здравен министър.

През последните няколко месеца "Синята коалиция" дообогати понятието "коалиционна култура", въведено в миналите два мандата от лидера на ДПС Ахмед Доган. Въпреки че формално продължават да подкрепят правителството, сините отказаха да одобрят най-важния му документ, а именно актуализацията на бюджета. А да подкрепяш едно правителство, без да подкрепяш вижданията му как ще харчи парите от хазната, е все едно да се опитваш да нахраниш някого с празна чиния.

Критиките на сините към бюджетната политика на правителството продължават и досега и стават все по ожесточени. Лидерът на СДС Мартин Димитров



обвини ГЕРБ, че завива наляво



и че харчи пари за "лувърчета", което допълнително увеличава бюджетния дефицит. Димитров така се ентусиазира в пропагандирането на идеята си за въвеждането на фискален борд, че повика на помощ дори американския посланик Джеймс Уорлик. А той, както е известно, обича да изказва мнението си по всички въпроси, включително и по такива, по които не би трябвало да го прави публично. Самият Димитров също сбърка с призива за помощ към Уорлик. Защото въпреки всичкия евроатлантизъм и глобализъм, които ни връхлетяха като цунами, обществото все още има чувство за национално достойнство и не обича, когато чужди посланици се месят във вътрешните работи на страната. Намесата на Уорлик би могла да компрометира иначе добрата идея на Димитров правителството да харчи толкова, колкото събере в бюджета.

Лидерът на ДСБ Иван Костов пък упрекна Борисов и ГЕРБ, че заради техните действия икономиката заспива в сивия сектор, подобно на мечка в бърлогата си. Негови съпартийци пък директно обвиниха "герберите", че отказът от реформи е комунизъм. И заявиха, че няма да подкрепят следващия бюджет, ако парите на здравната каса ще се ползват за намаляване на дефицита.

Разбира се, щеше да е голяма изненада, ако премиерът Бойко Борисов беше оставил без отговор всички тези обвинения. Той отвърна на Костов, че икономиката е започнала да заспива още по времето на неговото управление заради недалновидна икономическа политика, съмнителна приватизация и т.н. Борисов засега не се конфронтира открито с Димитров, дори му се извини публично от името на министъра си без портфейл. Дали защото не го смята за сериозен фактор, дали защото мисли, че е по-важно да се разграничи пред общественото мнение най-вече от Костов - въпрос на гледна точка.

Кавгите между сините и ГЕРБ илюстрират изцяло



патовата ситуация в политическия ни живот



Вярно е, че Костов и компания са девалвирали като политици. Но е факт, че те имат експертен потенциал и знаят какво трябва да се прави, за да се изведе страната от криза, защото вече веднъж го сториха. При това в едни много по-лоши времена, когато ако някой беше казал, че само в рамките на 10 години България ще стане член на НАТО и ЕС, едва ли някой щеше да повярва. Сега вече сме европейска държава и формално, а не само географски и исторически. Възможностите за излизане от кризата са много повече.

От друга страна обаче, въпреки някои сериозни неудачи, Борисов и ГЕРБ запазват съвсем приличен рейтинг и политически ресурс. Генерала все още успява да е близо до гребена на вълната само като обясни как онези преди него - в случая Костов - са виновни за сегашното състояние. Това всъщност е най-тежката присъда за всички, които управляваха преди ГЕРБ. И поне засега експертният потенциал на сините, пък и на останалите партии, не е достатъчен, за да си издействат помилване от обществото.

Очевидно е, че хората имат доверие на политици, които не са много наясно какво трябва да се прави, и не искат и да чуят за онези, които знаят по-добре как би могло да се подобри положението, защото са тотално компрометирани. Най-неприятното е, че кавгите между ГЕРБ и сините никак не спомагат за по-бързото излизане от икономическата криза. Напротив, възможно е заради тях да се стигне до политическа криза, което много би усложнило нещата.