Полицейските органи имат право да задържат до 24 часа и без съдебно разрешение. Дори без надзора на прокуратурата. Това е напълно законно. Допуска се обаче при определени условия. И тъй като те са разписани доста общо в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), това отваря вратата за злоупотреби. Властта изкушава, а законът често се чете както е изгодно на по-силната страна. Заповедта за задържане може да се атакува пред административния съд. Макар и вече изтърпяна, ако мярката бъде обявена за взета незаконно и отменена. Това от своя страна е основание държавата да бъде съдена за причинени вреди и за обезщетение.

Затова практиката на МВР по тази мярка трябва да бъде анализирана и оценена.





Полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, ако след предупреждение съзнателно им пречи да изпълнят задължението си по служба. Арест е възможен и ако някой показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност. Задържане се предвижда и за малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен. Законът позволява арест и при невъзможност да се установи самоличността на даден човек. Полицейското задържане обаче не може да продължи повече от 24 часа, през които на арестанта не могат да бъдат ограничавани други права освен това на свободно придвижване.

Съдии разказват, че са попадали на случаи, когато някой току-що пуснат от 24-часово задържане отново се задържа за 24 часа, но по друга преписка. И така се заобикаля законът. Друг "трик" е да не бъде вписан точният час на задържане и така полицейските органи печелят време.

Когато такава заповед се атакува в съда, той проверява дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му и дали е съобразен с целта на закона.

И когато нещо не е наред, го отменя. Такъв е случаят със заповедта за задържане на Цветан Хаджийски от София, издадена на 20 юни 2008 г. Съдът иска справка за Хаджийски, според която той е бил обявен за издирване като обвиняем по разследване за шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта.

Той твърди, че заповедта за задържането му е немотивирана и противоречи на целта на закона. Според него е било ненужно правата му да бъдат ограничавани, тъй като е



отишъл доброволно в полицейското управление,



носил е всички необходими документи и е искал да съдейства на органите на полицията за изясняване на случая. От докладната записка за задържането му, писана от полицай Румен Кирилов, става ясно, че около 11.30 ч. при обход на маршрута на бул. "Княгиня Мария Луиза", в локалното платно до хотел "Принцес", полицаите спрели Хаджийски за проверка. Той бил обявен за издирване от 30 май 2008 г. от 7-о РПУ. Мъжът бил отведен във Второ РПУ без употреба на физическа сила.

За съда жалбата е основателна. Магистратите приемат, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Но са нарушени материално-правните разпоредби при издаването й - като основание за задържането се сочи текст от закона, който не действа към момента. Това е напълно достатъчно основание тя да бъде отменена.

Делото отива на втора инстанция във ВАС и върховните съдии не просто потвърждават решението на административния съд в София, но намират още един порок в заповедта - не е посочена точната хипотеза от осемте, които ЗМВР допуска за 24-часово задържане.

Интересен е и един случай от практиката на Административния съд в Плевен. Ц.Г. (всички имена, включително и тези на магистратите, са заличени от решението, публикувано на сайта на съда, бел.а.) е бил задържан на 24 октомври 2008 г. за 24 часа и го оспорва. Твърди, че в заповедта липсват мотиви, а само е написана правната норма - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като не се посочва в какво престъпление е обвинен, нито са представени доказателства за извършено престъпление.

От полицейското управление на МВР в Никопол пледират, че жалбата е недопустима, тъй като човекът е задържан само за 45 минути и освободен! Твърдят още, че дори да се приеме за допустима, жалбата е неоснователна, защото за 24-часовото задържане са достатъчни данни за извършено престъпление, които няма нужда да бъдат доказвани.

Ето как съдът приема фактите по това дело. На 24 октомври 2008 г. мл. полицейски инспектор Х. е изготвил справка за извършени хулигански действия в сградата на Районен съд-Никопол от задържания Ц.Г. Според справката около 14 ч. по време на съдебно заседание Ц.Г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение и уронване престижа на шефа на районната прокуратура с думите "прокурорът говори пълни глупости" и така предизвикал възмущението на присъстващите граждани.

Час и половина по-късно му е съставен акт за констатиране на дребно хулиганство и е издадена заповед за задържането му за срок до 24 часа. Направен му е и личен обиск.

Съдът подчертава, че полицейският орган е длъжен да изложи както правните, така и фактическите основания за издаване на заповедта за задържане. И посочването единствено на норма от закона, както е направено в случая с Ц.Г., не е мотивиране на акта. Да се посочи фактическото основание за задържането, според съда е наложително, тъй като с ограничаването на правото на придвижване и лична свобода се навлиза дълбоко в правната сфера на гражданина.

Административните съдии подчертават, че целта на полицейското задържане не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. А в конкретния случай не е посочено предполагаемото престъпление, което може да е извършено. Всички доказателства са, че е извършено дребно хулиганство, което не е престъпление.

Заповедта си за задържане успява да събори и В.Г.К. (решението е на Административния съд в Пловдив, където също заличават имената на страните, бел.а.). В.К.Г. е задържана на 10 март 2009 г. от полицейски орган при сектор "Борба с организираната престъпност".

Съдът намира, че в случая с В.К.Г. заповедта за задържане не съдържа задължителните реквизити. Например - изписано е името на полицейския служител, но не е посочена длъжността му, нито правилно е определена административната структура на МВР.

Съдът подчертава и че не е ясно защо е задържана жалбоподателката, има ли достатъчно данни за нейното участие в извършване на престъпление - това не е описано в заповедта. Липсата на мотиви дискредитира възможността за обективен контрол за законосъобразност върху действията на полицейския орган, се посочва в съдебното решение, с което заповедта е отменена.

В други случаи, като този на Теодор Мондашки, съдът оставя в сила заповедта за задържане.

Мондашки е задържан за 24 часа на 30 юли 2008 г., след като в полицията е получен сигнал за измама с дебитна карта при покупка на телевизор от една от големите вериги за техника в София. Констатирано е, че с използване на издадена на негово име пластика на дебитна карта, но с въведени върху нея данни на чужденец, мъжът се опитал да плати 2499 лв. за телевизор.

След като е задържан, е образувано разследване и му е повдигнато обвинение. Мондашки настоява пред съда, че е с чисто съдебно минало, не е обявен за издирване и няма опасност да се укрие. Затова е и задържан неправомерно за 24 часа.

Съдът обаче приема, че доводите му не са основателни. Тъй като ЗМВР овластява пряко полицейските органи по своя преценка, съобразявайки се с ограниченията на закона, да вземат мерки за предотвратяване и/или разкриване на престъпления и нарушения на обществения ред, включително да постановяват принудителни административни мерки, ограничаващи временно правата на хората.

Въпроси има не само около 24-часовото задържане, но и за 72-часовото, на което има право прокуратурата без съдебна санкция. Според Наказателно-процесуалния кодекс прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда. И 72 часа са точно за това довеждане. Обвинителите обаче по-често ги схващат като време за тях и чакат до последната минута, преди да внесат искането за задържане в съда. Други изобщо и не го правят. След като 72-та часа изтекат, просто пускат обвиняемия под гаранция или срещу подписка.

На пръв поглед 24 или 72 часа минават бързо. Всяка минута с ограничени права обаче струва скъпо на държавата. Полицията и прокуратурата трябва да бъдат изключително внимателни като четат закона. Иначе правомощията им се израждат в произвол.