В Санремо Джани Моранди или Боби Соло - не помня кой от двамата - пееше:

"Prendi questa mano, zingara, dimmi pure che destino avrо."

Искаше циганката да му гледа на ръка.

Сега българските медии са пълни с гадатели, врачки, хороскопи, зодии. Това го нямаше преди 1944, нито преди1989 година. Докато българските медии се деляха на сини и червени, аз ги делях на медии с хороскоп и без хороскоп. А сега пиша във вестник с хороскоп. Но има ли къде другаде?

"Е па нема", пееха в "Два шопа по Европа" двама приятели. А най-добрият ми приятел ме иронизираше с еврейски хумор:

- Напиши си текста, излез на балкона и го прочети.

- Нямам балкон.

- Прочети си го под юргана тогава.

При сегашното пълзящо подчиняване на медиите чрез тяхното изкупуване, те се пълнят с клюки, измислици, хороскопи и такова хвалене на властта, че срам ме хваща. Аз и преди не хвалех властта, че сега ли, на стари години?

Ех, няма я циганката, която ме хвалеше. Няма го приятелят ми Фреди Криспин, който ме иронизираше. Няма го циганчето ротен тръбач, което ми "набавяше" всичко, което ми откраднеха, само и само пак да му разкажа как Andrews Sisters пеят за тръбача в "Boogie Woogie Bugle Boy of Company B".

Пабло Сарасате написал "Цигански напеви" (Zigeunerweisen, Gypsy Airs) за цигулка и оркестър. Божидара Кузманова така хубаво ги изсвири във Виена, че, ако я срещна някога, ще я питам дали има нещо циганско.

"Цигански напеви" трябва да се преименува в "Ромски напеви" и аз подарявам тази идея на Хелзинкския комитет, защото той, така и така, е по-полезен на себе си, отколкото на циганите и на другите малцинства.

Имре Калман и Амадеус Моцарт засега няма да ги разоблича. Но песента "Очи черные" ще я разоблича. Как така "Жить не можем мы без шампанского и без табора, без цыганского". "Без ромского" трябва.

За "Queen" ще помисля. Харесвам "Bohemian Rhapsody". Подозирам, че "Bohemian" не значи "Чешка", а "Циганска рапсодия". Щото пеят като цигани-номади:

I need no sympathy

Because I'm easy come, easy go

Little high, little low

Any way the wind blows

Doesn't really matter to me, to me

Катуница идва от катун и през англоамериканските бомбардировки на София ние се евакуирахме в Катуница. Една сутрин, като се събудих, видях цигански катун под моя прозорец срещу река Чая, в сянката на величествените каваци, дето сега ги няма. Запретнах се да нося на циганите покривала, платнища, но старият циганин край огъня отказа. При дъжд, сняг козякът на палатката се сплъстявал и не пропускал. Само лошо време да не хванело. Лошото време бил вятърът, който може да отвее козяка.

Той калайдиса на цялото село менците, джезветата и саханите. Синовете му, край духалото, от ръждивите железа, които им носеха селяните, изковаха конски подкови и едни пирони, педя и нещо дълги, закалени, четириъгълни и постепенно изтъняващи към върха, каквито в никой железарски магазин не можеш да купиш.

Те бяха щастливи цигани, не като циганите в блок 20 в Ямбол, дето сега го разрушават, понеже циганите го издъниха и той се срутва и сега едно момиченце-циганче бере душа в болницата.

Селяните много-много не се доверяваха на щастливите цигани, понеже ги знаеха, че са крадливи. Но тези цигани имаха своето място в стопанския живот; те дори палешник на рало или на плуг поправяха.

Циганите бяха и ще си останат волни птици. Oiseaux rebelles, както се пее в онази хабанера в "Кармен". То и в "Трубадур" я има тази тема. Либретистите на Бизе и на Верди май по са разбирали циганската душа от плямпащите за интеграция съветници на Тодор Живков, паразитите от Хелзинкския комитет и от френския президент Саркози.

Но циганите са "Easy come, easy go, any way the wind blows", както пеят "Queen". Една сутрин, като се събудих, катунът под величествените каваци срещу моя прозорец липсваше. Липсваше килимът, оставен да съхне на дувара , липсваха две охранени пуйки от задното дворче.

Най-много ми липсваше красивата циганка, която беше, като мен, тийнейджърка, но по-"отракана" от мен, както се изразявахме тогава. Аз не особено успешно я учех на четмо и писмо, а тя по-успешно ме научи на някои други работи. Сега за втори път се сещам за нея. Първият път беше, когато чух руската песен "Цыганский костер".

Циганите преживяха и хитлеризма, и комунизма, та сега някакъв ЕС ли? Хитлеристките Einsatzkommandos разстрелваха циганите на място, без да ги пращат в лагери на смъртта като евреите. Но за Holocaust (изтребването на евреите) вие много филми сте гледали и много сте чували, а за Porajmos (изтребването на циганите) не сте. Те и циганите не са. Нито ще кажат, като евреите, колко цигани са били избити през Porajmos и каква парична компенсация им се дължи. Циганите живеят в настоящето. Ден за ден. Защото те са цигани.

Расистка приказка изрекох и как да разбера какво ще ми се случи, освен...

Prendi questa mano, zingara...

Я да си запаля още една "Житан".