И политическите актьори като театралните правят гафове от прекомерно желание да се харесат на публиката. Едно фриволно лафче, второ, трето... и ето ти политически скандал. Така преди близо две години в неудържим електорален порив да омае българската диаспора в Чикаго, като я изчетка по самолюбието, кандидатът за властта Бойко Борисов сътвори незабравимия гаф за лошия "матриал" в България. "Каква е основата на населението в момента - 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ... Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям", пофлиртува Борисов с чикагската емиграция. Само пет месеца след тия думи "лошият матриал", улучен от стрелата на Харизмата, избра Борисов за премиер, но това, изглежда,



не е променило с нищо възгледите му за живота



във и извън България

"Мачкаме ги, затова са... (доволни)", по тарикатски закачливо обясни феномена той преди два дни на подобна среща с българската емиграция, този път в Ню Йорк. За историята казват, че винаги се повтаря като фарс. Интересно как ли се нарича повторението на фарса? Във всеки случай двуактната пиеса "От Чикаго до Ню Йорк" представлява готов сценарий за театрални абсурдисти като Теди Москов. Кеф ти персонажи, кеф ти натурална реч, кеф ти комизъм в изобилие! Да, може би в повторението на фарса се ражда изкуството...

Пътят на Борисов от Чикаго до Ню Йорк две години по-късно разкри една неразкаяла се политическа душа, макар и вече премиерска. Критиката на лошия "матриал" бе заменена от възхвала на "западния манталитет" с оглед да се избегне чикагската трагедия, но опитът не сполучи. С други думи, Борисов повтори старата си теза, че страната може да се управлява успешно само от вносни българи, работили на Запад, и то след като бъдат "понаучени" на туй-онуй. "Мога да изброя поне 30-40 човека на ниво министър и зам.-министър, а и в агенциите, които ги взех от Лондон, Париж, Вашингтон и в момента са в управлението на държавата. Кат се износят малко, идвайте вие и ще ги сменяме! Това е пътят! Хора с такъв, западен манталитет. Които, като дойдат, почват да работят с тоя манталитет. И веднага това се връща обратно в евроатлантическата общност. Те имат доверие в ония хора, говорят на един език, разбират това, което правят. Това е пътят!", беше нюйоркският кавър на хита за "матриала". За неизброените по-горе се подразбира, че не стават, демек кофти... Ето как пак опряхме до същото.

Срещата с нашенци в Ню Йорк много ми напомня за кметските кампании на търновския тарикат Митьо Пищова, който щедро даряваше електората с кебапчета, поръсени с комплименти от рода на "Вий сти най-готинити". Да не забравяме, че идат избори за кметове и президент!

И ако по тоя въпрос - за "матриала", Борисов не е помръднал и на йота, то



по други възприятията му са еволюирали съществено



от Чикаго до Ню Йорк. Като оценката му за ситуацията в страната например. През февруари 2009-а краските бяха наситено черни, а трибуквията БСП и ДПС кънтяха в залата като доживотни присъди. Днес тъмните тонове са заменени с оптимистично розови оттенъци - корупцията и престъпността са практически преборени, сигурност има, и то сертифицирана от "евроатлантическата общност", скоро България ще изхранва целия свят с инвестициите на израелци и китайци в родното земеделие, всички закъсали българи в странство се извозват немедлено за държавна сметка и правителството се отзовава на мъката им, а всеки момент ще бъдат възстановени и директните полети до САЩ и в частност до Ню Йорк. А, да, и край на кренвиршите и саламите, правени от "крайчетата на отпадъците на Европа". Като добавим и историческия хеттрик на Бербатов, който "им натри носа" на британците, до пет-шест години ставаме средноевропейска държава. "Това ви го гарантирам". Бурни аплодисменти.

Само дето икономиката не произвежда пари, по израза на премиера, но то е пак заради предишните, разпродали неизгодно естествените монополи на чужди корпорации, които са седнали връз електромерите, водомерите и мобилните телефони на гражданството и само смучат народна пара, като на всичкото отгоре я изнасят зад граница. И здравеопазването нещо куца, но там пък съсловията не искат да пуснат схемите за източване на пари (наследени от предишните, разбира се). Иначе с образованието всичко е наред въпреки огромния бюджетен дефицит. И най-важното - спасени са 120 български училища зад граница! Как да не ти се прииска тутакси да се върнеш в родината!

И друг един променен нюанс се прокрадна в премиерското експозе пред нюйоркската ни емиграция. Ако в Чикаго преди две години бъдещият премиер се помири публично с Иван Костов и дори огласи новината за предстоящия им съюз, в Ню Йорк



Командира бе подреден до обирджиите на прехода



- заради "уникалната продажба" на "Балкан" с 40 млн. лв. добавка от наша страна. Дали пък да не се тълкува като анонс за разтрогване на съюза?

И на тая среща повечето нашенци, живеещи в интелектуалната столица на Америка, се показаха напълно неадекватни на българската действителност. Особено ги възрадва идеята, че страна, чието население днес е на път да погине от бедност, утре може да изхранва света. Както обикновено келепирецът и личните сметки зададоха дневния ред на разговора, но как иначе, когато и най-дребният проблем в България се решава през политиката, а в сегашната ситуация - лично от премиера.