Още преди година редица анализатори възкликнаха, че световната финансова криза явно удари и Адриатика, щом като Хърватия започна да разчита на предишните си врагове. За първи път, откакто сръбските и черногорските сили обсадиха историческия пристанищен град Дубровник през 1991 г., бизнесмените тук публично призоваха сръбските туристи да съдействат за спасяване на икономиката. Когато туристическите власти от два хърватски региона - Истрия и Далмация, изпратиха делегация за търговско изложение в Сърбия, хората и от двете страни язвително отбелязаха, че икономическият застой принуждава хърватите да се обърнат към сърбите за помощ. Мнозина горчиво припомниха войната от 1991-1995, която избухна, след като Хърватия обяви независимостта си от Югославия, при която повече от 10 000 хървати и сърби загинаха, а стотици хиляди напуснаха домовете си.

Но Горан Щрок, собственик на най-елитните хотели в Дубровник, казва, че е време миналото да бъде преодоляно, писа в."Интернешънъл хералд трибюн". "Това, което Милошевич и сръбските политици направиха, е непростимо и трябва да бъде запомнено", казва той. "Но войната свърши, а ние не можем да сменим съседите си", добавя Щрок. "Сърбите са добри хора и дойде време да се обърнем към тях. Искам да видя сръбски туристи в Дубровник", споделя той. Много от държавите в Западните Балкани - Сърбия, Босна, Македония и Черна гора, са сред най-бедните и нестабилни държави в Европа. Проблемите в региона са предизвикателство за ЕС, който се опитва да предотврати пропастта между по-богатите държави, които засега устояват на кризата, и бъдещите членки, които изпитват сериозен натиск върху банковите си системи и национални валути. Силната куна намали покупателната способност на потенциалните посетители от Чехия, Унгария, Великобритания и Русия. Те агресивно ухажват сръбските туристи, въпреки че политическите отношения между Хърватия и Сърбия остават напрегнати. Все още няма директни полети между столиците на двете държави, а сръбските туристи, пътуващи до Хърватия с автомобилите си със сръбска регистрация, казват, че често шофират нощем, за да избегнат проверките. Полицията потвърждава, че понякога сърбите имат и неприятности в Хърватия.

Миналата седмица представители на бизнеса от шестте бивши югославски републики организираха среща в словенския планински курорт Блед, за да потърсят възможности за растеж на регионално ниво, съобщи Блумбърг. Компании, като словенския производител на битова електроника Gorenje, хърватския производител на храни и козметика Atlantic Grupa и сръбската рафинерия Naftna Industrija Srbije, разкриха, че планират да съживят старите си икономически връзки, за да се създаде една нова "Югосфера". Словения, Хърватска и Сърбия отделно водят преговори да слеят държавните си авиокомпании и железници, което ще им позволи да възстановят връзките помежду си и да засилят своите икономики. В края на септември финансовите регулатори от трите страни ще се срещнат в Черна гора, за да обсъдят възможността да слеят фондовите борси и да създадат по този начин регионална фондова борса. Това, според техните очаквания, ще подобри ликвидността на борсовата търговия и ще привлече интереса на външни инвеститори. Общият брутен вътрешен продукт (БВП) на шестте бивши югославски републики Словения, Хърватска, Сърбия, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина и отцепилата се провинция Косово възлиза на 192 млрд. долара. Това е близо до БВП на Чехия и Португалия, по данни на Международния валутен фонд. Според анализатори на Royal Bank of Scotland шестте страни са естествени икономически партньори, като стъпките за сближаване са позитивен сигнал за тяхното развитие. Според анализатора в сп."Икономист" Тим Юда балканските страни може и да не си признават, но вече живеят в "Югосфера". "Сутринта пият хърватско мляко, през деня гледат програма на босненската телевизия, след това купуват сладкиш, произведен от сръбска компания, собственост на словенска компания, която е на път да бъде купена от хърватска компания." Хърватия и Словения се договориха относно начините за уреждане на своя спор за границата в края на юли и решиха спора за словенската банка Nova Ljubljanska Banka, която нямаше разрешение да оперира на територията на Хърватска заради това, че югославският й предшественик дължи на хърватски вложители спестявания за 208 млн. долара, плюс лихва. Това е едно добро начало, единодушни са повечето анализатори.



-------



Сърбите живеят в нищета, олигарсите процъфтяват



Сърбия е на колене - държавната хазна е празна, а хората са принудени да затягат коланите все повече и повече. И в тази страна надеждите за по-добър живот се оказаха напразни. Социалната мизерия расте ли, расте. "Те не предприемат нищо, за да улеснят по някакъв начин икономиката и да раздвижат производството", ругае Дежан Пантич, цитиран от "Дойче веле". 44-годишният инженер живее в Белград в скромно жилище. Като съпритежател на малка фирма, основана от неговия баща, Пантич принадлежи към средното съсловие, което в Сърбия означава, че поне не трябва да икономисва от храната. Той е женен, има шестгодишна дъщеря и е страшно недоволен от държавата, в която живее. "Вместо в сегашните времена на криза да се оказва подкрепа на малките и средноголемите фирми, държавата вдига всички възможни данъци и такси, за да пълни празните си каси", ядосва се Пантич. Така например неотдавна таксата за фирмена табелка е била увеличена от 285 на 855 евро. Изобщо един дяволски кръг от дългове, казва Пантич. В Белград икономическата криза е вездесъща. Навсякъде се виждат изоставени магазини и полупразни търговски центрове. Вярно е, че големите магазини излагат реклами на скъпи маркови дрехи, вътре обаче е празно, купувачи няма. Десетки помпозни строежи и запланувани молове стоят недовършени. Предприемачите нямат пари, както няма и купувачи за новите съборетини. Въпреки това цените не падат - нито на пазара за недвижимо имущество, нито пък в търговията на дребно. С други думи: цари абсолютна стагнация.

Сръбските олигарси, които се добраха до пари и влияние по времето на бившия диктатор Слободан Милошевич, и днес се намесват активно в политиката. Заради това чуждестранните концерни почти не могат да стъпят в страната. Мирослав Мишкович се представя като сериозен бизнесмен. Винаги изрядно облечен, с грижливо сресана сива коса и тъмни очила. Той наистина е бизнесмен, но относно неговата сериозност може да се спори. 65-годишният Мишкович минава за най-богатия човек в Сърбия с лично имущество на стойност 2.8 млрд долара. Почти 10% от БВП на Сърбия се падат на неговия концерн "Делта-Холдинг". Така Мишкович, задно с още няколко богаташи, държи в ръцете си важните браншове на страната. "Те работят в сектори, които не попадат под механизмите на международната конкуренция, като например телекомуникацията или търговията на дребно. В много случаи олигарсите имат монополна позиция. Мишкович, например, разполага с над 70% от търговската площ в Белград, което фактически е монопол", посочва Михаел Ерке, ръководител на белградския офис на германската фондация "Фридрих Еберт". Така сръбските потребители трябва да плащат за някои продукти значително по-високи цени поради липсата на конкуренция. С помощта на своите политически връзки местните босове държат настрана недолюбваната конкуренция. Поради това не може да напредва и сръбската икономика, тъй като вместо да се форсира експортната индустрия, магнатите предпочитат да се съсредоточат върху сигурния вътрешен пазар.