Преди дни в страната ни изгря слънцето на политическата любов и разбирателството по повод без актуално значение.

Премиерът Бойко Борисов, президентът Георги Първанов, председателят на парламента Цецка Цачева, министрите на силови ведомства и шефове на парламентарно представените групи демонстрираха пълно единодушие по повод проекта за Стратегия за национална сигурност на Република България. Проектът е дело на междуведомствена група, ръководена от вицепремиера Цветан Цветанов. След като бе обсъден на консултативен съвет при президента, той ще трябва да бъде приет от правителството и да бъде пратен в парламента.

Това е документ, на който традиционно се отдава огромно значение и тежест. Предишните правителства бяха критикувани от опозицията, че се бавят с изготвянето му. Последният такъв документ, който претендира за всеобхватност, бе Концепцията за национална сигурност от 1998 г. В нея фигурираха тогавашните най-важни цели за България - членството в НАТО и ЕС. Първото е факт от 2004 г., а второто от 2007 г.

В предизборните си кампании редица партии включваха разработването й по нов начин като специално обещание.

Идеята на документа е



да набележи накъде ще върви България



следващите 10 години и с какво трябва да се бори по този път. Четейки проекта, става ясно, че България не желае да набележи посоката и целите на бъдещото си развитие, а предпочита да си стои на сегашното дередже. Половината проект се занимава с анализ на сегашното положение, без това да става повод за осмисляне на бъдещето.

В раздел "Среда за сигурност: рискове и заплахи" и подраздел "Вътрешна среда за сигурност" например са изброени злоупотребите с публични финанси, финансовата и икономическата криза, недостатъци в администрирането на централно, териториално и местно равнище, проблемите в управлението на държавната и общинската собственост, криминогенната обстановка, относително високият ръст на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях, тенденцията за обезлюдяване на отделни региони, влошаването на здравния статус на населението, влошаващите се показатели за състоянието на образователното и квалификационното равнище на значителни групи от българското общество и недостатъчната интегрираност на някои етносоциални групи в него.

Не може да се отрече, че в стратегията фигурира и актуален момент - проблемът на Франция с българските и румънските цигани. "Общата престъпност чувствително въздейства върху всекидневния живот на хората в страната ни, а също така и в други държави в резултат от злоупотребата с основни права, каквото е правото на свободно движение. Нарасна чувствителността на обществото спрямо тежките престъпления срещу личността."

Като дежурни виновници са записани още пропуските в правораздаването, корупцията, непрозрачността при възлагане на обществени поръчки и разходването на публичните средства.

Екипът, изготвил документа, претендира, че това е най-сериозният документ, който ще даде визията на България до 2020 г.



Но как изглежда това бъдеще?



Поне според набелязаните бледи мерки на българите са им гарантирани нови 10 години корупция, нищета и лошо правосъдие.

Като един от факторите за борба с икономическата нестабилност е посочено осигуряването на стабилна финансовата система и разработване на мерки за ранно предупреждение от възникване на рискови процеси в паричната политика и финансовата стабилност.

Стратегията обещава да се поддържа приетият обменен курс спрямо еврото до влизането на страната ни в Еврозоната. Казва се още, че трябва да се развие икономически потенциал чрез провеждане на политика за повишаване производителността на труда, намаляване потреблението на енергия и материали, преодоляване на технологичната изостаналост и амортизираната производствена база.

След обсъждането на стратегията участниците в консултативния съвет останаха доволни и се споразумяха, че нищожните забележки ще бъдат изгладени. После стана ясно, че президентът Първанов е пожелал да бъде записано, че ще се строи АЕЦ "Белене". От своя страна премиерът го уверил, че крайният вариант на документа ще го удовлетвори. В сегашния вариант в раздела "Енергийна сигурност" е записано само, че България подкрепя развитието на международните енергийни проекти в рамките на газопроводите "Южен поток" и "Набуко".

Властта се застрахова, че това е документ, който трябва да бъде разглеждан като основа за разбиране, планиране и осъществяване на политиката за сигурност и в този смисъл има функционален, а не декларативен характер. Конкретиката трябвало да се търси в отделните закони.

Проектът за стратегия до 2020 г.



не отговоря на въпроса: а сега накъде



И всъщност не би могъл, защото настоящото правителство се лута вече една година накъде да поеме по отношение на образованието и здравеопазването, например. Няма смисъл да изреждаме останалите до болка известни примери, характерни за маниера на сегашното управление. Партиите, които подкрепят правителството на ГЕРБ, са най-загрижени дали биха успели да влязат в следващ парламент. Опозицията вече цяла година продължава да ближе рани от загубата си на изборите през 2009 г. Президентът е зает с политическото си бъдеще. Т.е. хоризонтът на политическата класа е как да нареди пъзела за предстоящите местни и президентски избори. Е как да очакваме да изработят тогава ефективна концепция за цялостното развитие на България за идните 10 години? Те даже не мислят в такива категории.