За една година в областта на висшето образование не е свършено нищо. Това мило признание направи просветният министър Сергей Игнатов. Той простодушно разказа за свое посещение в Брюксел и сполетялото го там прозрение, че реформата на университетите трябва да върви паралелно с тази на науката. Така министърът разбрал, че не е готов за "разтърсваща" промяна и вместо обещаният нов проектозакон за висше образование, в парламента ще се внесат само частични поправки.

Ако оставим настрана лирическите отклонения в прикриването на поредния управленски провал, това, което мимоходом ни се предлага, са много спорни и важни законодателни промени. Министерството не е готово дори и за тях, а се кани да бърза и да ги внесе до месец в Министерския съвет. Така системата отново може да се окаже на глинени крака, а правителството да проиграе в законодателно фиаско очакването на обществото за сериозни промени във висшето образование.

6-7 "области" се кани да променя в бързината просветното министерство. Ако вярваме на думите на министъра, ще бъдат изцяло преработени главата за акредитацията на университетите, тази за академичната автономия, за имуществото и финансите на университетите. В момента законът за висшето образование има общо 12 глави, а посочените от министъра 6-7 примерни области всъщност



касаят най-важните елементи на системата



- кой има право да се нарича университет, как да се оценява качеството и как това да влияе на финансирането.

На тези въпроси министерството явно ще се пробва да отговори, ползвайки част от изготвените законодателни подпури от група към Съвета на ректорите. Този законопроект бе поръчан от просветното министерство, но заради липсата на заявена обща политика в сектора проектът на ректорите е с липсващи глави и сложени в скоби въпросителни след най-спорните предложения. Отделно от това министърът принципно недоволства от някои предложения на ректорите и по своя инициатива възнамерява да ги изменя.

Най-притеснително откъм време и липсата на готовност звучи заявеното от министерството намерение да обвърже още от 2011 г. финансирането на университетите с рейтинга им. Въпросният рейтинг още не е готов и се очаква да бъде обявен през октомври. Никой до момента не е виждал методологията за изготвянето му, но още от сега е ясно, че подобно обвързване на неутвърден инструмент с публично финансиране ще е скандал.

Опитът със съществуващите рейтингови системи в други държави показва, че дебатите по използваната методология могат да са безкрайни, а разместването в тежестите на един или друг критерии



да водят до сериозно пренареждане на институциите.



Така например един от най-популярните рейтинги - на "Таймс" (http://www.timeshighereducation.co.uk/), промени чувствително методиката си за 2010 г. и съотношението брой студенти/брой преподаватели стана маловажен индикатор с 4.5% тежест при 20% тежест в предходни години. Самото обвързване на рейтингова система, готвена от частни субекти - МБМД и Институт "Отворено общество", с разпределяне на публично финансиране, е много спорно.

Как точно ще стане това обвързване никой не казва. Министърът обаче е убеден, че това ще стане още с бюджет 2011 г. и че незнайна част от най-добрите професионални направления (рейтингите ще са по направления, а не по университети), ще взимат от догодина повече пари - 10% над издръжката за дадено направление.

Към това уравнение с много неизвестни трябва да се добави и втория рейтинг, по който тепърва ще се работи - оценяването на научната дейност на университетите, което също трябва да се обвърже с държавната субсидия за наука. Тук конкурсът приключи, но организацията, която ще извършва оценката, още не е обявена. Не е ясно и как тези механизми за обвързване на качество и финансиране се вписват в сегашния модел на държавно субсидиране - спрямо брой студенти. Този модел окончателно фалира тази година, след като броят на завършващите се оказа по-нисък от броя на местата в университетите.

На фона на обещаните частни рейтинги недоумение буди и точно обратното предложение на Съвета на ректорите - парите на университетите да бъдат обвързани с официалната оценка от акредитация. В предложения от ректорите проект дори са разписани точните коефициенти, по които ще се умножава отпусканата от държавата субсидия за по-силните и по-слабите университети. Самата процедура по акредитация на университетите е прекроена изцяло, и вероятно по всеки един текст от нея може да се спори - и по предложените критерии за оценка, и по условията за отказ на акредитация, и по следакредитационния контрол. Без този дебат България рискува за пореден път



да хвърли университети в една безсмислена и скъпа процедура.



У нас акредитацията се оказа пълен провал и най-доброто доказателство за това са обобщените доклади за оценените професионални направления, публикувани на сайта на НАОА (www.neaa.government.bg). От тях по никакъв начин не може да се разбере защо един университет е с по-висока оценка от друг.

В областта на университетското самоуправление министърът предлага също спорни идеи. Тук се предвижда ограничението за два мандата на ректора да отпадне, да няма количествени изисквания за минимален брой преподаватели в катедра и университет, академично и стопанско управление на бъдат разделени. Последното се говори от години, което не пречи на Игнатов да отлага евентуалното му случване за след нови 3-4 години.

Всичко това са разтърсващи и важни промени. Начинът, по който се задават те, ни изправя пред дилемата да се радваме на законодателната немощ на управляващите (защото внасянето на цели закони звучи съвсем опасно) или да сме доволни, че все пак нещо се случва (защото нещо е повече от нищо). Уви, традиционен и обречен избор.