Не пречете на децата да дойдат при мен, беше изрекъл Иисус Христос. Но - доколкото познавам Писанието - никъде не казва: водете ми ги на задължително избираемо.

Затова съзрях много странности в литийното шествие и молебена, организирани от Българската православна църква по повод желанието за задължително обучение по религия.

Нека повторим, че никой вече не пречи на децата да отидат при вярата. Няма доминираща идеология, основана на атеистични принципи; няма държавен и административен апарат, стараещи се да изолират Църквата, особено по големите празници, чрез кордони около храмовете и свръхатрактивна програма по телевизията. Българската православна църква има своето място в живота ни, в историята ни, в контакта между личността и



отвъдемпиричното познание, наречено вяра



Само че училището заляга на емпиричното познание. Затова този въпрос е и конституционно закрепен, чрез т. нар. светско образование.

Желанието за смесване на тези два типа ни връща назад, към непродуктивни системи, при които хората очакват от свещеника да е инженер, а от монаха да е лекар, тоест връщаме се към опитите да заменим рационалния подход към битието с чудесен такъв.

Не мисля, че искаме това - всички ние,- нито че ще ни хареса. Нещо повече - струва ми се, че и Бог едва ли би поискал това от целокупното човечество, от българите също.

Има поне няколко нелепости около тази инициатива. При това не упреквам Църквата - тя в случая е загрижена за институционалната си тежест и просто съзира възможност да се възползва от вход за проникване в друга институция с по-развит мобилизационен и рестриктивен ресурс - образователната система. Църквата се грижи за себе си, разбираемо е. Тя се състои от живи хора. Така прави и мюфтийството, не случайно се подкрепиха за инициативата.

Но да изтъкваш като причина за инициативата ти желанието да научиш на добродетел и нравственост децата, е наивно и невярно. Самото литийно шествие и молебенът бяха заявени под наслов "Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели - е дело на разум и воля".

Първо - добродетелта не е християнско изобретение и претенциите за ексклузивни права върху добродетеловата дистрибуция са неоснователни и недопустими в демократичното общество. И будистът може да е добродетелен, и атеистът може, и мюсюлманинът може. Онзи циганин, който със семейството си се върна пеша чак от Чехия до България, мисля - мюсюлманин по вероизповедание, разказа как мислил да открадне нещо, та да го екстрадират в страната ни, като му поемат пътните разходи, но се отказал: "Досега не съм посягал на чуждо, късно ми е да почвам."

Второ и много важно - обучението по религия е конфесионална, а не информационно-образователна и аналитична задача. Това църквата би трябвало много добре да знае. Тя го знае; трябва да го знаем и ние. Не можеш да преподаваш религия, ако си свещеник, и да отдаваш дължимото на всички останали религии и науки. За всеки истински религиозен човек своята религия е само една, а вярата не е безстрастна способност да броиш заповеди и изреждаш светии. Или учиш на вяра и водиш към вярата, което е особена настройка на духа, или и ти не вярваш, и другите развращаваш.

Само че училището е институт, в който зрънце по зрънце се трупа и събира рационално знание. От тази гледна точка единствено подходящото обучение по религия в училището е нещо



като сравнително религиознание



Тоест безпристрастно просвещаване на питомците, че има много религии, дори християнските църкви са православна, католическа, протестантска; че те се различават по това и това, а са възникнали тогава и тогава. Който предмет спокойно би могъл да е част от обучението по история, впрочем. И би трябвало да се преподава спокойно и непредубедено: а не "нашите са прави, пък останалите - заблудени". Че и мюсюлманите се делят на шиити и сунити, че съществуват и много други разновидности, че дори зороастрийци съществуват още и че дали си добър човек под слънцето не зависи от принадлежността ти към тази или онази църква.

Само че това не бихме могли да искаме от свещеници - би било предателство спрямо основния им патрон.

Трогателна е вярата на част от обществото ни, че попът в училище ще научи децата да не се бият, да не псуват, да не крадат, да не почват ранен и безразборен секс. Тъкмо това очакват тези, които ратуват за задължително религиозно обучение в училищата. Нека им кажем - на тези неща учете децата си вие, уважаеми родители. Няма по-добър и важен педагог и не може да има. С личен пример го правете най-вече. Второ, ей ви църкви навсякъде, ей ви ги и свещениците - ще ви дадат и съвет, и беседа, и проповед. Ходете всяка неделя, слушайте и питайте, водете си децата.



Правите ли го?



Или искате пак някой да ви свърши работата, докато я карате, както си знаете?

Третият мотив на желаещите е патриотичен. "Без православие няма България!" Което също е невежество и каша от несходни по природа продукти. Християнството е наднационално, всяка религия - също. А национализмът само използва една или друга религиозна дреха за войнствен пряпорец.

Днешният първолак и без това прилича на животинка за опити и трамплин за педагогически кариери. Нека поне посоките му останат ясни - натам е Училището, а натам - Храмът. Да ходи спокойно и в двете места, докато расте. А не да му се омешат отрано в главата, докато спре да мисли с нея, и делегира това на авторитетите. Те може би тъкмо такъв го искат.