|
| ДЕЯН ВАСИЛЕВ |
- Г-н Василев, защо напоследък има напрежение между банките и потребителите по отношение на качеството и цената на финансовите услуги?
- Напрежението се дължи най-вече на субективността в условията на финансовите продукти. Те са като подвижни пясъци. Един огромен проблем е, че в България всички кредитни продукти са с променливи лихви. В държавите от ЕС, на места дори с правителствена намеса, на клиентите се предлагат и дългосрочни продукти с фиксирана лихва. Тя е малко по-висока от променливата, но е фиксирана за 20-30 години напред.
Но дори променливите лихви в ЕС са прозрачно променливи, т. е. привързани са към външен пазарен индекс. По този начин на клиента му е ясно защо банката му променя лихвата и може да избере офертата, която наистина е най-изгодна за него. Ако банка Х му предлага например ЮРИБОР плюс 5%, а банка Y - ЮРИБОР плюс 6%, той лесно ще сравни продуктите и ще направи избора си. А у нас лихвата масово се определя на базата на банкови лихвени проценти (БЛП), които създават неяснота при формирането на цената и оттам възниква напрежението.
- Възможна ли е конкуренция на пазар, на който човек не знае как още утре ще се измени цената на това, което е купил днес?
- За съжаление, не е възможна. През последните две години някои банки увеличиха лихвите по кредитите за старите си клиенти с 2-2.5%, докато други дори в тежкото време запазиха лихвите. Единствената утеха в това отношение е добрата и лошата репутация. Вероятно банките, които си позволиха по-агресивно да защитят лихвите и печалбите си, ще загубят част от клиентите си в бъдеще.
- Има ли необходимост да се промени механизмът за изчисляване на лихвите по кредитите?
- Въпросът е сложен. Предизвикателство пред всички банки е фактът, че тяхното финансиране е краткосрочно, а част от портфейла им се състои от дългосрочни кредити. Представете си, че сега банката се финансира на 6% лихва, но след 1 година трябва да се финансира на 8%, а в същото време е отпуснала 20-годишен кредит. Това е проблем.
Второ, банките не функционират като обикновените бизнеси и не могат да бъдат оставени да фалират, защото работят със спестяванията на хората и фирмите. Затова е добре да са добре капитализирани, като бъдат оставени да печелят. Друг е въпросът колко печалба е здравословна.
Границата е много тънка и за да не се изпадне в едната или другата крайност, трябва да има прозрачност как се променят лихвите. Сега в повечето оферти има банков лихвен процент (БЛП), който се определя по вътрешни правила на банката плюс фиксирана надбавка. А някои институции добавят и трети компонент - "премия" за риск. Дори наши експерти при опит да анализират как се променя лихвата, не постигат никаква яснота. Затова може би е по-добре всяка банка да има продукт, чиято лихва да се определя на базата на прозрачен пазарен индекс, например ЮРИБОР плюс надбавка.
- Банкерите обаче твърдят, че трезорите у нас не се финансират на ЮРИБОР, а от срочни депозити. Смятате ли, че е добро предложението на ваши колеги експерти базовият индекс да бъде средният лихвен процент по новоотпуснатите депозити, който се изчислява всеки месец от БНБ?
- Това е много добра идея. Ясно е, че държавата не може да определя лихвите, но тя може да регулира рамката, за да бъде тя по-пазарна, прозрачна и равнопоставена. Подобен индекс на среднопретегления ресурс по депозитите ще лиши банките от субективност и нито една от тях няма да може лесно да го манипулира.
- Банките наскоро публикуваха в интернет механизма си за определяне на лихвите. Нещо промени ли се?
- Ние ги разгледахме внимателно тези академични студии. Наричам ги така, защото те действително са написани много сложно. Няма как нещо да се промени, когато обясненията как се променя компонентата са толкова сложни и обвързани с толкова много неясноти.
- Защо банките упорстват за запазване на статуквото?
- Ако кажем, че банките само алчно гонят печалба, няма да сме прави. Те наистина понасят загуби, има голям процент лоши кредити. Но понякога преминават границата. Тоест правото на банките да определят лихвите е важно, но и правото на потребителя да се бори за равнопоставеност също е важно.
Тук според нас е ролята на БНБ и на Комисията за защита на потребителите (КЗП), които трябва да са много по-активни. КЗП трябва да има по-голям капацитет, да е по-ефективна, оплакванията на потребителите бързо да бъдат обработвани, да се налагат глоби. В момента защитата е много беззъба. Наблюдението ни в Румъния е, че тяхната комисия за потребителите е много по-активна. Тя проверява всичко - от грубо отношение към клиенти до скрити такси, неправомерна промяна на лихви и др. През последните години там има между 60 и 80 наложени глоби на румънски банки заради оплаквания на клиенти. Част от санкциите са ниски - 5000 евро, 20 000 евро, и имат по-скоро репутационен характер. Имената на некоректните банки се оповестяват публично и се описват детайлно нарушението им.
Същото се отнася и за БНБ. В някои от съседните държави има много по-активна централна банка, която не се занимава само с макронадзор. В Румъния през 2009 г. например на банките бе забранено да образуват променливите си лихви на базата на вътрешнобанкови лихвени проценти, а само на външни пазарни индекси. В Турция пък бе въведена защита на потребителите на кредити, която по отношение на таксата за предсрочно погасяване е по-силна дори от тази в евродирективата за потребителския кредит. Анкара отмени тази такса не само за потребителските кредити с променлива лихва, но и за ипотечните.
- А може ли да има конкуренция по отношение на таксите?
- През последните месеци се забелязва увеличение на таксите по разплащателни сметки, дебитни карти. Въведени бяха и такси за онлайн банкиране, които досега не съществуваха. Може би досега онлайн банкирането се е смятало за вид промоция, пък и все пак това е скъпа инвестиция.
Но има и такси, които ме шокират като суми, например таксата във връзка с данъчното облекчение за млади семейства, изтеглили жилищен кредит. Банката трябва да издаде погасителен план за 2009 г. - една стандартна разпечатка, и да я подпечата. Това през пролетта струваше между 30 и 50 лв.
Знаете ли какво е положението в Румъния по отношение на лихвите по кредитите? Още м. г. там част от банките са намалили лихвите на всичките си клиенти с 0.50%. Не знам дали са го направили по своя инициатива или след разговори на политическо ниво, но за да се избегне толкова голям процент лоши кредити там, банките са направили този компромис. Освен това при масовите съкращения на служители в публичния сектор банките автоматично са намалили лихвите по кредитите на всички тези хора за период от 6 месеца. Това е социална солидарност в кризата - от една страна, държавата помага на банките да се запазят в кризата, но банките също трябва да правят жест към клиентите си.
- Възможно ли е това да стане и у нас?
- Ние сме изчислили, че намаляване на лихвите с 0.50% у нас ще доведе до 80 млн. лв. месечен спад на вноските на хората, т. е. тези пари биха останали в бизнеса и в домакинствата и биха влезли в икономиката. А лошите кредити и високите лихви изпомпват ресурс от реалната икономика. Излиза, че банките не само вземат яйцето на златната кокошка, но и я колят.
- Как ще вървят според вас лихвите в близко бъдеще?
- Лихвите по депозитите вероятно ще продължат да спадат, особено по евровите. Лихвите по кредитите, особено ипотечните, ще намалеят в следващите 6 месеца и могат да паднат от 9.3% сега на около 8.5%. При потребителските заеми не очаквам сериозен спад от сегашните 18-19%.
Според мен икономиката ще се съвзема много бавно. България беше облагодетелствана от лесни пари, но сега тях ги няма и индустрията се развива бавно. Възстановяването ще продължи още поне 2-3 години, подобряването ще е плавно и постепенно, но поне ще е по-здравословно. Време е да спрем да вярваме в лесните пари.
