Джон Стайнбек е лауреат на Нобеловата награда за литература и на наградата Пулицър за журналистика. Пол Кругман е нобелист за икономика, но и като публицист той заслужава Пулицър. Джек Лондон на нищо не е лауреат, освен че US Postal Service издала 25-центова пощенска марка с образа му.

- Джек Лондон разказал за "Силата на силните" (законността) и за "Желязната пета" (на олигархията, стъпила ни на шията).

- Джон Стайнбек разказа за "Зимата на нашето недоволство" и за "Гневът на мравките" ("Гроздовете на гнева"/"The Grapes of Wrath").

- Пол Кругман миналата седмица разказа за гнева на богатите ("The Angry Rich", September 20, 2010, "The New York Times"). Те са гневни, че държавата може да им настъпи алчността поради световната криза.

Според друг нобелист-икономист, Дж. Стиглиц, кризата няма да е толкова страшна, колкото кризата от 1929, но ще е по-тежка от всички кризи между тогавашната и сегашната.

Аз не се осмелявам да имам мнение. Имам мнение само за разумността на наричащите "Последни острови на комунизъм" всичко, що е социално. Те (в България) и техните аналози в US са от един дол дренки.

От кой дол ли? "От Лаком дол, куме", гласи една стара, весела българска народна приказка, която няма да ви разкажа.

Стайнбек пише за гнева на бедните след 1929, Кругман - за гнева на богатите след 2009.

Гневните богаташи (The Angry Rich), разказва Пол Кругман, са само един процент от американците, но те са very angry. Те наричат президента на САЩ Б. Обама комунист и нов Хитлер.

Не го наричат Джек Лондон, понеже не са чели социалната му антиутопия "Желязната пета", която е от 1907, пък сега се сбъдва. За сегашната криза Кругман написа в "The New York Times" така:

"...Настанаха страшни времена... милиони загубиха жилищата си... младежите не могат да си намерят работа... уволнените, които са над 50 години, се боят, че никога вече не ще работят..."

"The Angry Rich" са само един процент. Те бяха спасени с парите на данъкоплатеца. Сега са възмутени, че за да се позакърпи бюджетната дупка, може да им повишат данъците. Това щяло да е революция, а те искат реставрация на данъчната политика на Буш. Сега свръхбогатите са по-богати и по могат да насочват общественото мнение, отколкото по времето на Стайнбек, когато Рузвелт с неговия Ню Дийл измъкна САЩ от кризата, следвайки моделите на Ялмар Шахт и на Мейнард Кейнс, противоположни на Чикагската школа на Милтън Фридман.

Гневният мултимилиардер Stephen Schwarzman сравни данъчната линия на Обама с нахлуването на Хитлер в Полша. Обама може да бъде разкаран и е под "Желязната пета" на свръхбогатите. Те могат да измъкнат САЩ от кризата чрез бум на военноиндустриалния комплекс, повеждайки заедно с Израел една средно голяма война в Ориента.

Гневните богаташи ("The Angry Rich") представят Обама като гнил либерал, комунист и хитлерист. Че това не е вярно, вие и аз и образованите американци го знаем. Но достатъчно голяма ли е електоралната тежест на образованите гласоподаватели (било в USА, било в България, било другаде)?

САЩ станаха най-силната сила благодарение на образованието. Между 1870 и 1950 образоваността на американците се повишавала с 0.08 процента годишно. Към 1900 година средният американец бил ходил на училище 8.8 години. Към 1910 - 9.6 години. Към 1960 - почти 14 години (според проучването на Claudia Goldin and Lawrence Katz). Макар че и в Европа степента на образованост се повишавала, през ХХ век САЩ изпреварили с 35 години повечето европейски страни по темп на повишаване на образоваността.

Още преди българското "Който се учи, той ще сполучи" девизът на Бенджамин Франклин (човека на 100-доларовите банкноти), бил "Improve your mind!". Той разбирал, че в това е силата на силните.

През войната, за разлика от българските куртки, които после нарекохме гимнастьорки, американските field jackets бяха с особено дълбок горен джоб, за да побере книга "special army edition" с меки корици и така подшита, че да не се разпадне, когато се чете в полеви условия. Нямало в САЩ такива икономисти, които да твърдят, че са излишен разход и комунизъм тези "special army editions"...

Аз предимно такива "джобни" книги крадях от Американската книжарница, която беше в двуетажната къща на сладкарница "Цар Освободител" на ъгъла с "Раковски", където си пиели кафето Елин Пелин и Асен Златаров, а сега там е тревна площ, която големите крадци са си заплюли за бизнес център.

При електоралния механизъм на демокрацията (One man, one vote) богатите подмамват необразованите бедни, все едно дали те са бедстващи американци, ислямски фанатици, български турци или неграмотни цигани, живеещи от социални подаяния.

Аз искам имуществен и образователен ценз. Революционно или реставрационно ще е? Сега ще си пусна "Етюд Опус 10, № 12 на Шопен - Революционен". И ще се питам:

Защо "Революционен"? Защо не е "реставрационен" този етюд? Комунист ли е Шопен? Кажете ми.