Указът, с който бе уволнен московският кмет Юрий Лужков с максимално острата формулировка "във връзка със загуба на доверието" - е първият решителен акт на президента Дмитрий Медведев на този пост от август 2008 г., а по вътрешнополитическо значение той дори може да превъзхожда военната операцията в Южна Осетия. Ако Медведев беше решил да изчака, а още повече, беше отстъпил в тази история, то въпросът дали ще се кандидатира за нов президентски мандат през 2012 г. щеше да изгуби всякакъв смисъл. Той фактически щеше



да престане да бъде държавен глава предсрочно



заради "загуба на достойнство". Така че със своето нежелание да подаде оставка доброволно Лужков го постави в безизходно положение.

Сега обаче, когато временно изпълняващ длъжността кмет на Москва стана старият съратник на градоначалника Владимир Ресин, цялата отговорност за положението в този ключов град ще легнат непосредствено върху плещите на президента. От една страна, тази негова безпрецедентна крачка със сигурност ще укрепи репутацията му - тъй като много хора се отнасят скептично към способностите на приемника на премиера Владимир Путин. От друга страна, ще доведе до нови предизвикателства. При демонстративното неучастие на Путин в историята съмненията за президентските пълномощия на Медведев би трябвало да се разсеят. Но това ще стане само ако екипът в Кремъл запази контрола над ситуацията в 15-милионния мегаполис. Във всяко отношение.

От политическа гледна точка именно Лужков през всичките тези години успешно гарантираше както слабите позиции на опозиционните партии, които се превърнаха в маргинални групи, биещи се за правото да протестират на Триумфалния площад, така и солидна електорална подкрепа на московчани за проправителствената партия "Единна Русия". При това кметът



се изживяваше като самостоятелна политическа фигура



със своята харизма на хитър, но грижовен глава на семейство и като силен администратор, който не забравя да подпомага най-активните във всички видове избори пенсионери и чиновници. В близко бъдеще такива избори не се предвиждат в Москва. Но дори и без тях евентуалната промяна в политическите настроения на столичани може да се превърне в сериозен проблем за управляващата партия и тандема Путин-Медведев през 2012 г.

А след напускането на Лужков обърканата система на управлението на града ще се нуждае от сериозна пренастройка. Не става дума само за превръщането на управлението в кратки срокове в прозрачен и благоприятен механизъм за частния бизнес. Сега най-важното е



да не се допусне взрив на конфликтни ситуации



и мародерства заради неразборията.

И накрая - президентът бе принуден да избере за тази своя крачка доста деликатен момент - началото на есенно-зимния сезон, когато една административна суматоха може да доведе до неприятни последствия в комуналните услуги. И ако тръбите на парното "при Медведев" бъдат по-студени, отколкото при Лужков, това силно ще удари по репутацията на държавния глава.

Като цяло, ако за Юрий Михайлович указът най-вероятно означава край на историята (освен ако, разбира се, Лужков не реши да се присъедини към твърдата опозиция спрямо режима с призиви за саботаж и улични акции), то за Дмитрий Медведев той е само началото. Издаването на указа всъщност не казва нищо за неговите намерения или шансовете за победа на президентския вот след две години, още повече че премиерът фактически не се намеси в конфликта и само наблюдаваше схватката отгоре, при което не загуби нито пункт от своя рейтинг. Ако Медведев не успее да смени сегашния екип, който управлява Москва, с поне също толкова ефективен отбор (при всички претенции към кметството), то неизбежно ще пострада репутацията му. И тази загуба няма да може да бъде компенсирана даже с опит да се обвинят за всички грехове и проблеми Юрий Лужков и обкръжението му, дори и срещу тях да започне жестоко преследване. Ако за широката московска публика всичко остане по старому, без големи сривове и открити схватки за преразпределяне на собствеността в Москва, може да се смята, че Медведев е направил сериозна крачка към втория президентски мандат. Но при това запазване на общото разположение на силите в страната не би трябвало да се очакват промени към по-добро.