Оня ден у мен отново се надигна въпросът, който ме мъчи периодично от една година насам - защо точно Цецка Цачева е шеф на парламента. Как така се случи? Много неща в този живот са пределно ясни - има ли Бог, верен ли е календарът на маите, ще кацнат ли скоро извънземни и т.н. Обаче защо Цачева е пръв депутат - това и досега си остава абсолютна загадка. Този факт вероятно може да се обясни само с чудото на демокрацията, което е способно да превърне всяка плевенска адвокатка в парламентарист, както всеки Ивайло - в цар.
Може би Цачева е шеф на парламента, защото инж. д-р Бойко Борисов, този фин душевед, овреме е преценил уникалната й палитра от качества. Видял е, че тя е един верен, изпълнителен, предвидим член. Разбрал е, че няма политически и управленски опит, но има партиен жар. Усетил е, че адвокат Цачева може да говори понякога несвързано, но винаги партийно правилно. И затова я включил на подобаващо, избираемо място в листите на ГЕРБ. Всеки вожд има нужда от такива хора.
Обаче... Някои мечти е по-добре да не стават реалност. Онзи ден с ужас установих, че съм склонен да се съглася със соцдепутатите, които констатираха, че
Цачева работи като ятак на Борисов -
криела него и министрите му от парламентарния контрол. БСП упорито отправяла въпроси към Борисов за антикризисната програма на правителството, а Цачева ги връщала с мотив, че те не са от неговата компетентност?! (Аз лично съм потресен, че има тема, по която Борисов е некомпетентен!!!) Червените питали и Дянков за борбата с кризата, ама Цачева решила, че и вицепремиерът нищо не разбира от материята. Министърът на икономиката - също. Вярно е, че компетентността на голяма част от министрите е нещо условно и дискусионно, ама кой разбира в тая държава от антикризисни мерки? Мечо Пух ли? Ами да назначим него за министър и да го подложим на парламентарен контрол. Може пък по-смислено да реагира.
Вместо да се засрами, че се е превърнала в жив щит на кабинета, Цачева предложи да узакони матросовския си плам, като се натовари с функциите на нещо като координатор на парламентарните питания - правилникът за дейността на НС да се промени така, че тя еднолично да решава кой въпрос е от обществен интерес и кой не е. И на кой въпрос да бъде отговорено писмено, и на кой - устно.
Такова чудо през последните 21 години не е имало. Удивително е как някои хора успяват да извървят толкова бързо пътя от нормалното съществуване до прозрението, че само те могат да изричат истини от последна инстанция, че
те са гласът на народа,
че те определят обществения интерес. Костов се разболя от тая болест на втората година и досега се лекува. Първанов се разболя от нея за един мандат, но още не е разбрал за това. Симеон се е родил с тая диагноза. А хора като Цачева почват да говорят като в наркотичен транс още щом зърнат депутатската банка... Затова е добре да бъдат държани по-далеч от нея.
Но това не е всичко. Оказа се, че освен от парламентаризъм Цачева идея си няма и от демокрация. Най-вече от пряка демокрация. Онзи ден специалисти по въпросите на пряката демокрация се събраха в парламента, за да дискутират има ли шанс за провеждане на национални референдуми у нас, няма ли, добър ли е законът от 2009 г., трябва ли да се променя. Чуха се много тези - някои интересни, други - не чак толкова. Нормална дискусия. Всичко щеше да мине мирно и тихо, ако на нея не се бе изявила в целия си блясък председателят на парламента Цецка Цачева. Бяха я поканили от любезност - заради поста, който заема. Не бяха я поканили като специалист по темата. А тя реши да се включи в дискусията и
да направи своята некомпетентност видима за всички...
Във връзка с предложението на ВМРО за референдум по въпроса за членството на Турция в ЕС Цачева се изцепи, че изключително консервативният закон за допитване до народа бил прекалено либерален и тя смятала да го втвърди. Опитите на далеч по-компетентни от нея да й обяснят за какво става дума останаха напразни. Цачева тотално отрече действащия закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вместо да пази закона, тя го огъна така, както адвокат може да огъне Наказателния кодекс, за да спаси клиента си. И стана първият български политик, който обвърза функционирането на демокрацията с парите. В смисъл,
ако има пари - има демокрация, ако няма - няма
Ако нямало пари в бюджета за референдуми, то референдуми няма да има - обясни тя. По-комунистическо изказване и Георги Димитров не би направил. Дори по негово време изборите не са били свързани с наличието на пари в бюджета. Хора като Цачева са способни да отменят и двата вота догодина, щото сме в криза.
Друг проблясък на парламентарист номер 1 е, че нямало кой да провери 330 000 подписа, които войводите събраха с искане за референдум. Сякаш като се зададат избори, ГРАО не работи точно това - брои и сверява имена и ЕГН-та. Това тежко неразбиране на процеса обаче бледнее пред идеята й да се прави някаква
предварителна цедка на референдумите
Преди ГРАО да брои подписите, някой - много вероятно това да е самата Цачева в качеството й на парламентарен шеф, трябвало да казва дали дадено питане е допустимо! Това предложение е, меко казано, глупаво, защото самото Народно събрание вече реши чрез новия закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (какво заглавие само, а?) кои въпроси са допустими и кои не! И органът, който допуска да се проведе референдум, може да бъде само Народното събрание! А не тоя или оня депутат, пък бил той и от Плевен.
Ако всички тези на Цачева по въпросите на пряката демокрация и парламентарния плурализъм могат да се обяснят с партиен жар и обикновена некомпетентност, то изказването й: "Кои сме ние, че да казваме дали Турция трябва да се присъедини към Евросъюза?", показва прозаичното лице на българската политика. Изключително жалко изказване на парламентарен шеф на страна-членка на ЕС. Тази жена изобщо не е наясно, че България има пълното право да решава дали Турция ще стане член на ЕС. И не е лошо България да реши това, а не адвокат Цачева. Тя показа нагледно каква тежка комплексарщина върлува в политическия елит на родината ни. Да не се излагаме поне пред чужденците, както се казва!
|
|