Добронамереността, с която критиците на задължителното преподаване на религия говорят, почва да ме плаши. На едната страна организират автобуси, вадят чудодейни кокали, кълнат се в душата и страшния съд, от другата - едни такива благи приказки за толерантност.

Аз пък искам да кажа, че въвеждането на конфесионално преподаване на религии в България е игра с огъня. "Конфесионално" значи "контролирано от въпросните религиозни йерархии" - такова е преподаването на религия в някои части на Германия, Австрия, Финландия и Белгия. За традициите на толерантност в Германия и Австрия няма да говоря, мисля да не взимаме пример точно от тези страни точно в това отношение. Финландия е една доста хомогенна страна, а Белгия в момента просто се разпада.

Въпросът, който трябва да си зададем, е защо аджеба ще решим да делим децата в българското училище. Идва часът по религия и едните отиват в едната стая, другите - в другата. Толкова силно ли вярват българските граждани, такъв натиск ли има отдолу, че да предприемаме този рискован ход?

Имам едни приятели, които живеят в Австрия: когато дойде този момент на конфесионално разделение, детенцето им изпада в криза, защото трябва да го махнат от приятелите му, да го пратят при събраните из училището православни сърби, руснаци, украинци, да му вменят различие, което в случая е свързано с усещането, че е втора категория. Дали няма да се чувстват точно така няколкото мюсюлманчета, примерно, в Пловдив, на които ще казват всяка седмица: вие сега - в другата стая? Нека си признаем и че българската нация по разни исторически причини е по-слабо споена от други в Европа, че трябва да полагаме по-сериозни усилия да възпитаваме хората в граждански патриотизъм и лоялност. Това, което иска църквата днес, ни връща към най-примитивното: етно-религиозното разбиране на националната принадлежност - българинът е православният, другите са второ качество. Модерната нация, каквато България иска да бъде, включва различни религии, които са личен избор на гражданите и да се връщаме назад в това отношение е лудост. Впрочем по самата си същност



всяка религия е нетолерантна,



доколкото борави с абсолютни ценности - модерният свят за това се е секуларизирал, за да могат да съжителстват мирно в общо гражданско пространство различни конфесии. Да се казва, че религиозното образование има нещо общо с гражданското и с човешките права ми се вижда абсурдно: аз мисля, че ще гориш в ада, обаче, виждаш ли, ще уважа човешкото ти право да си гориш...

Да се преподават световните религии от светски лица, по програми изготвени от училищата - т.е. на не-конфесионален принцип е съвсем друго. Тогава децата не се делят, а знанията, които предлага науката, не се сблъскват със средновековни догми, ритуали и свещенодействия. На децата се предлага моралният смисъл на различните религии, не буквалните им предписания, самите те се дискутират критично, поставят се в отношение към проблемите на съвременния свят. В нашия случай това



спокойно може да се прави в част от заниманията по литература



(една дисциплина, която за съжаление почва да губи значението си днес). Религиозните чинове не просто не са научени да правят това, те нямат правото да обсъждат критично догмите. Нашата църква се казва православна, защото не се променя, защото повтаря същите ритуали като преди столетия и в този смисъл не си представям как точно може да участва в подобен проект. Бих се радвал да срещна млади православни духовници, които мислят, съмняват се, интересуват се от света, търсят отговори - но засега това, което виждам, е едно опяване, което ми се струва малко декоративно.





Що се отнася до морала, тук съвсем няма да се разберем



Очисти ли се църквата от сътрудничеството с комунистическия режим, покаяха ли се доносниците, напуснаха ли я офицерите? Не само че това не стана, ами сега сътрудници на Държавна сигурност са сред първите, които говорят за задължително преподаване на религия (Г. Първанов, Б. Димитров). Взе ли отношение църквата към разграбването на държавата, или предпочиташе да кади в офисите на мутрите бизнесмени? Осъди ли участието на България във войната в Ирак, каза ли нещо за световната финансова криза, родена от алчността, погрижи ли се за подгонените отвсякъде цигани, каза ли нещо за гнусните медийни зрелища у нас...Не, затова пък църквата ни "защити" срещу Мадона и награди фашизоидния прокурор от Пазарджик. Да не се връщаме към разкола и отвратителните битки за имущество между синодите. Ами защо се учудвате, че повечето български граждани не искат да предоставят децата си за морално възпитание на тази организация?

Това, че едните се чукат с яйца, а другите правят баклави не е религия, това е етническа специфика - тя много добре пасва на туристическия бизнес, където хора, дошли от другаде, искат бързо да видят нещо екзотично според пакета, който са платили. Има такива турове - водят ги на християнско кръщене, на циганска сватба, в мюсюлманска джамия. Когато пък нашите мигранти идат в чужбина, етно-религиозната емблема е един начин да се представят пред другите, виждате ли, ние там сме православни. Това не е религия, това е маскарад. Ако наместо да организират литийните си зрелища, християните в тази страна бяха предложили да говорим за смисъла на живота или за съдбата на планетата, за това къде отиваме след смъртта или за социалната справедливост, аз лично бих ги приел много по-сериозно. Чудя се само дали биха могли да участват равностойно в един публичен дебат на каквато и да било сериозна тема. Да ни се изпее някакъв пасаж от светите книги, означава да ни се затвори устата. Ако въвеждането на задължително религиозно образование цели по-нататъшното затъпяване на нацията, съжалявам, трябва да бъдем резки и категорични в отхвърлянето му. Ако там има хора, които знаят повече от нас, от учителите, от журналистите - ами дайте да ги чуем, нека ни убедят.

Има църква, но има и наука, има светска държава и граждански морал, има конституция, има, ако щете, много други религии, вярвания, култове и тъй нататък.



Защо да бъдем тъкмо православни?



Защото сте българи, обясняват ни църковните лица. Т.е. ако съм католик, значи не съм българин? При последното преброяване жена ми е имала такъв епизод с анкетьора. Пишем детето православно. Ама чакайте, то е малко, като порасне, ще реши какво е. Мъжът ви го няма, пишем го православен. Ама той не се определя така. Е, нали името му е българско...И така ги докарваме до деветдесет и не знам колко процента. Ако се вкара сериозен критерий за практикуващите дадена религия - ходене на църква, изповядване, пост и тъй нататък - ще останат не повече от 7-8 процента. Може ли да си православен, ако не знаеш дори името на попа си и по никакъв повод не си говориш с него?

За всеки е ясно, че днес църквата се опитва да реши собствената си криза, като ангажира държавата. Не се записват децата на избираемите часове по религия - дай да ги направим задължителни. Един приятел ми подсказа, че с тези часове по религия църквата се опитвала да пласира всичките онези момичета, които завършват теология и за които няма професионална реализация. Чудно, впрочем, защо не се появява идеята за създаване на частни православни училища (както католическите, еврейските...), които да се докажат като по-добри, пък после да се говори за повсеместно религиозно възпитание. Е да, ама ако не се окажат по-добри? Я по-добре да задължим хората да вярват, както си беше с марксизма по комунистическо време...