Икономическото използване на Северния ледовит океан бе главният акцент на състоялия се наскоро в Москва международен форум "Арктика: територия на диалога". Освен петте държави, граничещи с Арктика - Русия, Канада, САЩ, Норвегия и Дания, претенции за достъп до богатствата на Арктика имат още 20 държави, включително Китай.

Доскоро Арктика бе непригодна за стопанска дейност. Новият интерес към региона бе предизвикан от глобалното затопляне. Американските изследователи твърдят, че днес



температурата там е по-висока



от всеки друг момент през последните 2000 години. През зимата на 2007-2008 г. дебелината на леда в Северния ледовит океан, която оставаше една и съща предните 5 години, рязко намаля - средно с 26 сантиметра. През 2007 г. Северозападният морски проход за пръв в историята бе отворен за корабоплаване. Ако през 1980 г. площта на арктическите ледове бе 7.8 млн. кв. км, през 2005 г. тя се е смалила до 5.32 млн. кв. км, а през септември 2007 г. спътниците регистрираха рекордно нисък показател - 4.13 млн. кв. км. Ако изчезне ледената шапка, която отразява в Космоса слънчевите лъчи, глобалното затопляне ще се ускори, предупреждават учените. С помощта на компютърното моделиране те предсказаха това събитие за към 2080 г. След получаването на данните за 2007 г. прогнозата бе изтеглена дори за 2013 година. Половината от този срок обаче вече мина, но площта на ледовете не се е смалила.

Години наред климатичните проблеми са в епицентъра не само на научните, но и на морално-политическите дебати. Но политиците и бизнесмените в Русия и на Запад се вълнуват не толкова от ледовете на арктическия океан, колкото от изкопаемите на дъното му. Според оценки на геолозите там се намират до 30% от световните запаси на природен газ и 13% на нефт. Разработката на подводните находища обаче не е задача на днешния ден. На заседанието на Съвета за сигурност на Русия през март президентът Дмитрий Медведев заяви, че "за съжаление се наблюдават опити да се ограничи достъпът на Русия до разработката и усвояването на арктическите находища". Експертите посочват, че с такива "ограничения" се сблъскват всички държави и те са предизвикани не толкова от действията на конкурентите, колкото от равнището на техническите възможности. Просто човечеството още не може да добива газ и нефт на 3-4-километрова дълбочина, при това в Арктика.

Така или иначе арктическите държави още отсега се стремят да



"резервират" участъци от океанското дъно



Още през септември 2008 г. Русия призова границите в Арктика да се оформят колкото се може по-скоро. Тогава секретарят на Съвета за национална сигурност Николай Патрушев уточни, че Москва претендира за 18% от Световния ледовит океан.

Международен фурор предизвика проведената през август 2007 г. руска подводна експедиция. На океанското дъно под Северния полюс два батискафа оставиха руски флаг, направен от титан. Външният министър Сергей Лавров увери, че "целта на експедицията не е да резервира правата на Русия", а въпросът за шелфа "ще се решава изключително върху основата на международното право". Но според наблюдателите към дъното на ледения океан се отправили не учени, а депутати от партията "Единна Русия", което илюстрира политическия, а не научния или спортен характер на експедицията.

"Сега не е 15-и век. Не е редно да пътешестваш по света, да оставяш флагове и на това основание да предявяваш претенции за територии", заяви тогава канадският външен министър Питър Маккей. Няколко дни след експедицията към Северния полюс се отправи и US ледоразбивачът "Хили". Дания предприе морска експедиция, за да докаже, че подводният хребет Ломоносов е продължение на гренландския шелф. Канада задели средства за разширяване на флота си от ледоразбивачи и за строителство на пристанище на остров Бафинова земя, а през август 2009 г. проведе серия от военни учения в Арктика. През септември 2008 г. командващият американската бреговата охрана в Аляска контраадмирал Артър Брукс заяви пред журналисти, че "неопределеният статут на границите и на богатствата на този регион могат във всеки момент да провокират конфликт". Той призова колкото се може по-бързо да бъдат подписани съответните споразумения. През януари 2009 г. въпросът за Арктика бе разглеждан на сесията на НАТО в Рейкявик.

На свой ред Дмитрий Медведев подписа през септември 2008 г. документа "Основите на държавната политика на Руската федерация в Арктика за периода до 2020 г. и в по-нататъшна перспектива". В документа се казва, че към 2020 г. Арктика трябва да стане "водеща стратегическа ресурсна база" на Русия. Обявено бе и намерението да се създаде "войскова групировка в арктическата зона".

Ако обаче се съди по последните събития, помирителните настроения наистина вземат връх. Наскоро посланикът на Русия за специални поръчения Антон Василиев заяви, че "създаването на специални арктически войски не влиза в плановете на Русия". Пример за приятелско споразумение относно спорните акватории бе подписаният на 15 септември в Мурманск руско-норвежки договор, който раздели примерно наполовина 175-те хиляди квадратни километра морско пространство. Договорът сложи край на 40-годишния спор, съответно и на мораториума върху извършването на геоложки изследвания. Експерти смятат, че Русия, която не разполага с необходимите технологии за подводен добив на нефт и газ, се нуждае от създаването на международни консорциуми.

Освен това водоразделът за бъдещето на Арктика не минава по оста Русия-Запад. Достатъчно разногласия има и между страните от НАТО. От 1977 г. Канада и САЩ си оспорват богатия на енергоносители район на морето Бофорт с площ около 21 000 кв. километра. Канада се позовава на договор от 1825 г. между Русия и Великобритания, които по онова време са притежавали съответно Аляска и Канада. Тя го интерпретира по такъв начин, че морската граница да бъде продължение на сухопътната. Вашингтон обаче не е съгласен с този подход. Освен Русия за дъното около подводните хребети Ломоносов и Менделеев претендират също Канада и Дания.



Какво гласи международното право?



Според Конвенцията на ООН по морското право от 1982 г. Световният океан е достояние на човечеството, той не принадлежи никому - с изключение на 12-милните териториални води. Съществува още 200-милна икономическа зона (370-километрова), в която крайбрежната държава има право на добив на изкопаеми и улов на биоресурси, но не може да ограничава чуждестранното корабоплаване. Правото на собственост се разпространява върху дъното и върху всичко, което плува във водата, но не върху самата вода. Така че да се говори за 200-милната зона като за "наша територия" не е точно. Накрая съгласно същата конвенция икономическите привилегии могат да се разпространяват извън пределите на 200-милната зона, ако бъде научно доказано, че океанското дъно е продължение на шелфа на крайбрежната държава. Опитът обаче показва, че доказването е сложна и не особено перспективна работа.

Още през 2001 г. Русия подаде заявка в ООН за 1,2 млн. кв. км арктическа акватория в района на подводните планини Ломоносов и Менделеев, разположени между Новособирските острови и Северния полюс. Но получи отказ "заради недостатъчност на доказателствата". Следващият срок за подаване на заявката й е 2013 година.

Русия и Канада отново констатираха разногласията си за хребета Ломоносов по време на наскорошните двустранни преговори. Западните държави също с години водят аналогични дискусии и те също завършват без резултат.

Крайбрежните арктически държави могат да разделят Северния ледовит океан и без Конвенцията по морско право. Вече има подобен род предложения. Според медианния линеен метод Арктика се поделя между страните по продължението на най-близката брегова линия. (Това всъщност е методът на средната линия. От Исландия се тегли най-късата линия до Беринговия пролив между Русия и САЩ и върху нея се налагат крайните точки на морските граници на всяка от петте държави - бел. ред.) Този метод е по-изгоден за Канада и Дания, която ще получи Северния полюс (заради остров Гренландия). Според втория, секторен метод, Северният полюс е точката, от която се прокарват линии по меридианите до крайните точки на морските граници. В този случай отчасти ще загуби Канада, но ще спечелят Норвегия и Русия. Експертите са убедени, че един от тези методи ще бъде приложен, когато въпросът за добива на нефт и газ в Арктика навлезе в практическата фаза.