"Еееех!" - само това пише в предсмъртното си писмо един от героите на Владимир Войнович и в тоя едничък звук е гениално концентрирана цялата му мъка и огорчение от жестоката неумолимост на съдбата. "Еееех" - въздиша и мислено псува всеки втори средностатистически българин днес при спомена за онова борческо лято на 2009 г., когато копаеше гроба на тройната коалиция с бюлетина в ръка, а днес подсмърча по спирките и брои стотинките за ток и парно. Сравнението "преди" и "сега" го докарва до този почти безсловесен стон, в който има и измамени надежди, и половинчата самокритика, и гневен упрек към властта, и един неизкореним копнеж по следващия месия...

Преди година време народът масово подкрепи ГЕРБ заради обещанието да го освободи от "турско иго" и да тури край на разюздания държавен грабеж. Таеше силни надежди, че Бойко Борисов ще запретне ръкави и ще го избави от тормоза на кокошкарската и по-организираната престъпност, която вилнееше безнаказано. Хората очакваха, че като отворят очи на сутринта след изборите,



бандитите ще са "натоварени на камионетките"



(по препоръка на Бареков), а Бойко ще взима от богатите и ще дава на бедните, както бе обещал. На тия наивни очаквания се опита да отговори разцъфналата филмова индустрия на МВР, както Холивуд продава романтични утехи на посмачкания американски кредитополучател. Опитът се оказа дотам успешен, че му повярва и самият премиер. Въпреки множеството провали в съда Борисов и досега страшно се ядосва, ако някой тръгне да оспорва "успешната" му борба с октоподите на корупцията и престъпността (от вчера с един по-малко).

Година по-късно зад решетките мърдат неколцина бандити с несигурни присъди, а "турските поробители" се прегърнаха с новата власт и заедно изградиха нова медийна и бизнес империя. Ми така де,



Той обеща да ги свали от власт, а не да им взима "порциите"



Както обеща да спре заменките, а не да ги отменя. Преди дни даже разреши на облажилите се да вдигат хотели върху замененото, зер пари са давали.

Дотук комай всички обещания са спазени, нали така? Като притурим към тия главозамайващи успехи и материализираните от тази власт Станишеви съновидения - магистралите (поантата във всички премиерски изявления), работата заспива. После що да не се хвали човекът, че е изпълнил всички ангажименти, които е обещал?

Лошото е, дето само запретна ръкави да изпълнява и необещаното, даже немислимото. Кога, например, Борисов е обещавал да прави радикални реформи в здравеопазването и пенсионната система? Преди изборите въобще не гъкна по тия кардинални въпроси. Помним, че Барак Обама дойде на власт в САЩ на гребена на обещанието си за реформа в здравеопазването. Обеща законът да осигури лечението на бедните и въпреки съпротивата го направи. Силно се съмнявам, че Борисов днес щеше да е премиер, ако бе обявил предварително намерението си да закрива болници или да удължава трудовия стаж.



А беше добре да го знаем преди изборите - и за него, и за нас



За него - за да получи обществена легитимност и да реформира смело, в случай че аргументите му се окажеха убедителни. За нас - за да сме наясно какво точно се крие зад кодовото съобщение, че ГЕРБ е дясна партия и ще води дясна политика. Наша работа пък бе да питаме много по-настойчиво и за кризата, и за здравеопазването, и за образованието, и за пенсиите. А че то само без един Доган проблемите няма да се решат от само себе си.

Капризите на сегашната власт не ни гарантират, че щеше да спази предизборните си обещания, но ако ги знаехме, може би днес нямаше да ни се налага да търпим капризите й. Сега ще трябва да си платим за лековерието и наивността. Веднъж избрана на честни и демократични избори, властта е в правото си да провежда такава политика, каквато смята за най-правилна. И в полза на тези, които й гарантират стабилност. Достатъчен е един бърз поглед върху бюджета за догодина, за да се види, че полицията е абсолютен приоритет за правителството, а това издава опасните средства, с които ще се води борбата срещу кризата.



Но прецаканият - прецакан



По-важното сега е да огледаме внимателно алтернативите, които се задават на хоризонта. И които ще ни бъдат сервирани на следващите избори като новите патриотични спасители на нацията. Защото следващата голяма подмяна ще дойде тъкмо оттам, а тежко и горко на народ, който упорства в грешката. Както е казал Талейран: "Това е повече от престъпление, това е грешка!"