Близо 5 години след фаталния арест на благоевградския бизнесмен Ангел Димитров-Чората процесът срещу петимата антимафиоти, обвинени за смъртта му, продължава да буксува, затънал в противоречиви експертизи, политически популизъм и безсмислени съдебни решения, които само протакат казуса. Подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски вече три пъти бяха признати за виновни - два пъти от Софийския военноокръжен съд и веднъж - от Военноапелативния. И трите присъди обаче бяха последователно отменени от горната инстанция заради противоречия и явни нарушения в актовете на магистратите.

Трябва да се отбележи, че развитието на делото



изкъсо се следеше от трима вътрешни министри



- Румен Петков, Михаил Миков и Цветан Цветанов. Те не пропускаха при всеки удобен случай да оневиняват подчинените си. Стигна се дори до директни указания към съдиите с пагон от изпълнителната власт в лицето на Цветанов и премиера Бойко Борисов. В опит да спечелят доверието на униформените преди един от формалните полицейски протести двамата произнесоха като последна инстанция оправдателни присъди. Дори Борисов прогнозира, че ВКС ще вземе "правилното" решение. Като се имат предвид славата на военните съдилища, многобройните резки обрати в процеса заради спорните решения на магистратите и безпрецедентният натиск в подкрепа на подсъдимите - все повече се налага съмнението, че съдът сам саботира работата си, за да потули вината на подсъдимите.

Тези подозрения допълнително бяха затвърдени от случващото се в залата при последното заседание на Военноапелативния съд. Само преди два месеца той реши да върне делото "за доразследване" след над три години обикаляне по всички инстанции. Обикновено това означава, че са пропуснати ключови доказателства, които могат да обърнат изхода на процеса. Е, в случая не само не ставаше въпрос за такъв тип данни, но дори се оказа, че към момента на връщането на делото те са фигурирали сред събраните материали. "Неизясненият" момент за съда бе дали военният следовател от Благоевград Стоян Пирнарев е водил разследването за смъртта на Димитров, въпреки че е участвал в управлението на фирма, близка до покойния бизнесмен. Според справка от прокуратурата, приложена отдавна по делото, Пирнарев не е извършвал никакви действия по случая, като това дори бе отбелязано в особеното мнение на председателя на състава полк. Цаньо Ангелов, с което той подписа връщането през юли.

На фона на този процесуален абсурд преди няколко дни Висшият съдебен съвет разпространи официални данни за стойността на едно дело по места в страната, изчислена на базата на издръжката на всеки съд, натовареността му, продължителността на казусите и разходите за вещи лица. "Изненадващо" се оказа, че



най-скъпо търси истината именно Военноапелативният съд



- разглежданите там дела струват средно по 3400 лв., докато най-натоварените магистрати у нас - в Софийския районен съд, харчат по едва 87 лв. за всеки процес от парите на данъкоплатците. Тази статистика е шокираща, като се види, че военните съдии вече четвърта година не могат категорично да установят виновниците за един скандален със своята показност и жестокост фатален арест.

За случая "Чората" много се изписа през тези години и може би това е причината бавният и криволичещ развой на делото вече почти да не намира място в медиите. Очевидно и съдиите на това разчитат - Димитров все пак умря преди 5 години. Очаквано е публиката да изпусне сюжетната нишка... Удобно развитие, особено за заинтересованите случаите на полицейско насилие у нас методично да се замазват и отстраняват от фокуса на общественото внимание. Все пак до това дело може би изобщо нямаше да се стигне, ако не се беше оказало, че Чората е роднина на близкия до ДПС по онова време проф. Людмил Георгиев.

Всичко това показва, че в самото дело има нещо гнило. И ще продължава да го има, докато виновните не си понесат отговорността, които и да са те. Защото не може за смъртта на един човек, заключен с белезници и целия в отоци и охлузвания,



да има три диаметрално противоположни експертни заключения



Като се започне със стреса от ареста и кардиогенния шок, причинен от злоупотреба с кокаин, тиражирани лично от Румен Петков, мине се през насилствената смърт заради удар в тила, констатирана от самоубилия се проф. Стойчо Раданов, и се завърши с познатата в подобни случаи "дихателна асфикция" (задушаване), провокирана отново от дрога, описана от петима лекари от ВМА. Последните впрочем изобщо не фигурираха в списъка с одобрени от съда вещи лица, но това не се стори нередно нито на съдиите с пагон, нито на ВКС. Не бе установено и как така от ВМА безследно изчезнаха 15 хистологични проби от мозъчната тъкан на жертвата.

В крайна сметка резултатът от всички тези заключения бе, че последният състав на Военноапелативния съд, осъдил на общо 82 години затвор петимата антимафиоти, мотивира решението си по абсурден начин. Накратко - Чората хем се е самозадушил (заради специфичната поза и белезниците на ръцете му), хем починал вследствие на проявената жестокост при ареста му. Това противоречие бе достатъчно на върховните магистрати, за да върнат делото през май с аргумента: "От една страна, се сочи, че побоят няма отношение към настъпилата смърт, а, от друга, съдът приема, че деянието е извършено с особена жестокост именно поради нанесения побой."

Лошото е, че от този момент нататък



съдиите не правят нищо, за да изяснят причината за смъртта,



а, напротив - просто протакат изхода от делото. А от него (наред с проточилото се разследване срещу антимафиоти за смъртта на Пламен Куцаров и отказа на прокуратурата да разследва полицаи за нахлуването им в случаен дом в Кърджали) зависи дали държавата ни ще може да говори в минало време за мрачните периоди от историята си, в които униформата гарантираше безнаказаност за всеки, който я носи. Или хората ще продължават да живеят със съзнанието, че ако съдбата ги сблъска с полицейски произвол, единственото възмездие може да дойде след 5-годишно дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.