-----

Пламен Манасиев е от актьорите, чийто глас веднага бива разпознат, защото озвучава филми и сериали като "Сексът и градът", "Всички обичат Реймънд" и т.н., предаването "Елит" по БНТ 1. След като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1990 г. при проф. Николай Люцканов, постъпва в трупата на театър "София", където e до днес. Участва в пиесите "Албена", "Принцеса Турандот", "Суматоха", "Електра или свалянето на маските" и пр. Зрителят го гледа и в първи сезон на тв сериала "Стъклен дом".

----------

- Има ли сега напрежение сред колегите ви в театър "София", след като започна реформата, свързана със сливания и съкращения?

- При нас през годините станаха доста съкращения и сега трупата ни е около 20 души. Което е санитарният минимум. Само през миналия сезон изкарахме девет премиери, това няма как да стане с по-малко хора.

- Тоест вярвате, че някой внимава да не слизате под санитарен минимум?

- Надявам се, а и фактът, че сме общински театър, също ни пази.

- От 21 години сте на щат в театър "София". Комфортно ли е за българския актьор да работи на постоянно място?

- По принцип е хубаво един актьор да може да избира в какво да участва, да се явява на кастинги, да има по-голямо движение. Всичко това обаче опира до пазар. А реално в България театрален пазар няма. Много мои колеги, които преди години излязоха на частна практика, впоследствие се върнаха на щат. Имал съм възможност да репетирам във Франция един месец и когато споделих там на какъв принцип работи българският театър, французите зяпнаха: "Това е нашата мечта - актьорите да се сработим, да станем трупа, постоянен екип."

Що се отнася до така наречената реформа у нас, струва ми се, че държавата ни иска да абдикира от правото си или задължението да поддържа културата. Следващото, което очаквам, е футболните отбори да почнат да играят с шест души, за да се случи и там реформа.

- Тоест не смятате реформата в театъра за наложителна?

- Напротив, реформа трябва да има, но въпросът е да се реши какъв модел театър искаме да правим, а също и с какви средства ще го правим. Не мисля, че някакъв вид раздържавяване на театрите или преминаването на друга схема ще ги направи по-достъпни и по-модерни.

Ние обичаме да се съизмерваме с другите нации. Да, действително във Франция националният театър е само един, затова пък човек, който е влязъл да работи там, се обявява за национална ценност. Другите им театри до голяма степен са поети от общините, има и частни театри. Субсидирането при тях е различно, както е различна самата система на игра. У нас напоследък непрекъснато се говори как в малка България имало не знам си колко театъра на глава от населението. Ами в малка България колко Лувъра трябва да има на глава от населението?

- Имате предвид проекта на министър Вежди Рашидов за изграждане на Български Лувър?

- Именно. Какво показва простата аритметика: при 65 млн. население във Франция, от които, ако не ме лъже паметта, около 12 млн. само в Париж, имат един Лувър. Като теглим чертата, излиза, че в София ни се полага 1/10 Лувър. Смешно е да се мери с такъв аршин. Недостатъчно компетентни хора в различните министерства дават едни акъли, които се приемат, и след години ще си блъскаме главите защо сме го допуснали. Искам да погледна очите на министър, след като си отиде от власт, който е осакатил една система. Не мисля, че някой от управляващите би се гордял с факта, че за него ще се говори като за касапин на изкуството.

- Силни думи. Как работите при тия вълнения?

- Работим, защото си обичаме работата. Сега репетирам в една немска пиеса - "Преди/След" от Роланд Шимелпфениг. Иван Добчев за първи път ще я постави на родна сцена. Вече заснехме мултимедията към спектакъла, а драматургията е по-скоро кинематографична. Премиерата е планирана за 13 октомври. Героят ми е човек, който се чувства много добре в собствената си кожа и всичко му е наред: семейство, работа. Веднъж обаче попада пред една особена картина, която постепенно започва да го обсебва. Той решава да се обади на жена си, търсейки помощ, защото предусеща, че му се случва нещо странно. В крайна сметка картината го поглъща и следващите сцени вече са вътре в нея. Затова моят персонаж е Човекът пред и в картината. Ще участвам още и в "Тримата мускетари", другото ново заглавие от репертоара на театъра.

- Да не се окажете българският Орландо Блум? Нали знаете, че той ще играе ролята на херцога на Бъкингам във филма на Пол Андерсън "Тримата мускетари", който се очаква да излезе на 3D?

- Да, четох във вестниците. В пиесата на театър "София" аз се превъплъщавам в образа на бъкингамския херцог, любовника на кралицата. Това обаче не е класическата версия на текста, а, доколкото си спомням, сценичен вариант на ленинградския театър.

- Правите много хубава роля в прекрасния спектакъл на театър "София" "Суматоха". При все притесненията за работата не можем ли да кажем, че родната класика все пак започна да се преражда от пепелта?

- Можем, не е пресилено. Уверявам ви, че пиесата пълни салона. Според мен това се случва, защото напоследък се навъдиха много комерсиални и често прекалено модернистични постановки. Все повече хора си казват: "Абе, имаме нужда да помиришем пак нещо старо, нещо автентично." Освен Радичковата "Суматоха" в нашия театър вече пети сезон играем и "Албена" от Йордан Йовков. Много православно направено представление и понеже се изучава в училище, нямам страха, че децата, идвайки да го гледат, ще получат изкривено схващане за творбата. А това, за съжаление, с оглед на някои режисьорски версии понякога се случва.

Впрочем в "Суматоха" играе и мой колега, който има възможността да се снима в успешен тв сериал...

- Говорите за Калин Врачански?

- Да. Може би провокирани от любопитство, на представлението идват доста млади хора. Това също е част от пазара и е чудесно, че тези неща действат. И интересното е, че много от младите зрители реагират страшно спонтанно, накрая е почти като на футболен мач.

- Примерно вашият син Асен гледа ли тези пиеси?

- Синът ми е тийнейджър и като всеки уважаващ себе си барабанист, носи дълга коса. Понеже майка му се занимава с оперно пеене (съпруга на Пламен Манасиев е арфистката и оперна певица Илияна Селимска, дъщеря на известния оперен певец Асен Селимски - б.а.), когато стане дума Асен да избере дали да отиде на концерт или на театър, категорично предпочита второто.

- Вече започна вторият сезон на семейната кримидрама на bTV "Стъклен дом". Обещаваните от сценаристите интриги, напрежение, неочаквани обрати имат ли допирна точка с вашия герой в сериала?

- По принцип моят персонаж - адвокат - беше разработван така, че да има продължение. Но до момента не са ми се обадили, знаете, че сценарият се пише в движение. Поканен съм и в още един проект за нов български сериал. По последна информация снимките ще започнат най-вероятно около Нова година, но повече засега не мога да кажа. Важното е, че зрителите вече преосмислят отношението си към българските филми.

- Хората познават гласа ви от сериалите "Всички обичат Реймънд", "На гости на третата планета", "Сексът и градът" и още куп други. Напоследък обаче като че по-рядко се занимавате с дублаж.

- Вярно е. От две години не озвучавам толкова активно като преди, защото е необходимо много време: правенето на един сериал понякога отнема пет и дори повече месеца, зависи колко серии са откупени. Сега дублирам главно единични филми и продължавам да съм гласа на предаването по Канала "Елит".

- Не сте от актьорите, които живеят капсулирани единствено в своята среда. Известно е, че се интересувате от каузи...

- Така е и веднага мога да спомена поне за две каузи. Години наред никой не обръщаше сериозно внимание на проблемите на хората с увреждания. Моята сестра, която поради заболяване има проблем с придвижването, стоя затворена вкъщи цели 13-14 години. Толкова време й трябваше да обръгне на изкривеното отношение на мнозина към хора като нея: "Я, гледай, тука някакъв странен човек", "Тази пък не може да ходи". Слава богу, успя най-сетне да разчупи черупката си и в момента работи в Център за социална рехабилитация в Бургас. Затова много се радвам, когато разбера, че мои колеги актьори подпомагат подобни каузи. Ето, наскоро хора с увреждания в Бургас ме помолиха да ги свържа с колежката си Мария Сапунджиева. Тя, разбира се, веднага откликна и даже в момента подготвя спектакъл за хора с увреждания на слуха, ако не греша. Средствата от него ще бъдат предоставени на домове за деца с подобни проблеми.

- А друго какво?

- Като бургазлия откровено се побърквам, гледайки колко бетон се налива по нашето Черноморие. Всичко на всичко ние имаме около 200 км брегова ивица, а изсипахме толкова бетон, колкото гърците не са успели да налеят на 3 хиляди км плажна ивица. И това се връща като бумеранг. През лятото се огледах в Бургас какви туристи главно посещават Черноморието ни... Ако си въобразяваме, че оттам ще развиваме туризъм, сме загубена кауза.