"Чакаме от часове, защо не направиха повече гишета? Не знам защо им е толкова трудно да схванат, че единствената работа на хората не е да стоят по опашки, дори и да са в отпуска. Това е обидно!", възмущава се млада майка, затисната от огромна тълпа хора, желаещи да подадат заявления за смяна на личните документи в Пето РПУ в София.

"Чаках от 2.00 часа през нощта да си подам заявление, защото ще пътувам. Сега чакам от 6.00 сутринта, за да си взема паспорта, а той не е готов вече четвърти ден! Тази държава трябва да се закрие!", гневно реди жена на средна възраст от края на опашка пред дирекцията "Български документи за самоличност" на столичния бул. "Мария Луиза".

Общото между тези българки е, че докато са опитвали да изпълнят гражданските си задължения в свободното си време, и двете са срещнали единствено хладно чиновническо отношение и хаос. Фрапиращата разлика обаче е, че в първия случай действието се развива през август 2000 г., а във втория - 10 години по-късно. И с това разликите се изчерпват. Сякаш времето е спряло...

Вече изминаха почти шест месеца от старта на втората масова кампания за смяна на документите за самоличност в най-новата ни история и усещането за дежа вю у хората вместо да отслабва, все повече се засилва. Тотална липса на организация пред районните управления, технически сривове, огромни опашки, мрачни униформени служители хокат неосведоменото множество, разменят се мазни разпокъсани тетрадки с номера, а "доброволци", упълномощени незнайно от кого, определят реда на влизане.



Но защо пак стигнахме до хаоса?



Ако мъките, на които бяха подложени хората през 2000 г., може да се обяснят с неопитността на държавната машина, която над половин век не бе подменяла личните документи, настоящата бъркотия изисква по-подробно обяснение. Защото три ръководства на МВР сигурно вървяха към този крах три години поред, докато напразно обещаваха, че смяната на лични карти и паспорти 100% ще се случи... в края на 2007 г., в средата на 2008 г., в началото на 2009 г. и накрая - през януари т. г.

Нито една от тези прогнози не се сбъдна, тъй като конкурсът за фирма, която да оборудва полицията с биометрични станции веднъж бе провален заради неизрядните оферти на кандидатите, а след това задълго бе блокиран от съдебни спорове. През това време Михаил Миков смени Румен Петков на министерския пост и след няколко месеца тръжната процедура бе възобновена. Заповедта за продължаването на конкурса също бе обжалвана безуспешно в съда, което бе оправдание за МВР да отлага финалното класиране с няколко месеца. Все пак през пролетта на 2009 г. бе избрана "Сименс България" ЕООД. Под заплахата от евросанкция Миков подписа предварително изпълнение на договора, за да не се изчакват сроковете за обжалване. Въпреки това отново се стигна до дело, което блокира старта на кампанията за смяна на документите.

Така дойде и редът на Цветан Цветанов, който още с встъпването си в длъжност заяви, че е



"сложен на пачи яйца" с паспортите



Той прогнозира криза в издаването на стари документи, тъй като предишното ръководство не било купило материали и те щели да свършат още през ноември м. г. В крайна сметка кризата бе избегната с гласуваната 6-месечна отсрочка за всички лични карти, които изтичат през 2010 г. Година по-късно обаче стана ясно, че горе-долу по същото време, в което Цветанов предупреждаваше за наближаващата криза, е подписал анекс към договора със "Сименс" за неколкомесечно отлагане на проекта. Кое е наложило това поредно забавяне и защо министърът дълго отричаше, че е сключил допълнителен анекс не се разбра.

Пределно ясно обаче стана, че времето, което бе дадено на фирмата, за да оборудва технически паспортните служби в полицията, е било крайно недостатъчно. За няколко месеца специалистите в "Сименс" трябваше да монтират 30 биометрични станции, да изградят прословутата децентрализирана система, която ги свързва, и да обучат служителите в МВР да боравят с техниката. Естествено, не остана време за задължителните при подобни сложни проекти 6-месечни цялостни тестове в реален режим на работа и се мина към опознаване на новата система в крачка. Вариант, гарантиращ на 100 % главоболия за гражданите, които месеци наред бяха "подгрявани" как ще си сменят документите за минути - без да попълват нищо и да плащат за снимка.

Така многократните отлагания, съчетани с кухи обещания за едва ли не светкавична услуга, отприщиха огромния наплив от желаещи за смяна на документите в края на март т. г. И още в първите дни ясно пролича, че



системата не е готова да поеме такова натоварване



МВР започна да се моли на гражданите, които нямат спешна нужда от нови документи, да изчакат.

Една от причините за хаоса бе, че още при подписването на договора със "Сименс" в него бе залегнал нереално нисък капацитет от 5000 броя документи дневно. Впоследствие той бе вдигнат на 7800, но така или иначе това прогнозно натоварване пак е далеч от реалните 20 000, които в момента печата системата на ден. Или с други думи - как да няма сривове, грешки и объркани снимки и лични данни, когато технологията хем не е изпробвана достатъчно добре, хем изначално са подценени условията, в които ще трябва да работи.

Друг фактор, който допълнително "минира" системата с потенциални бъгове, бе



изискването биометричните данни да се вкарат наведнъж в чипа



Въпреки че според много специалисти вариантът, избран от Италия например, е по-застрахован от технически гафове, на които се нагледахме у нас. На Ботуша пръстовите отпечатъци и данните за лицето на всеки гражданин се инсталират постепенно в документа, като това се случва по график през няколко месеца и без никакви опашки. Да не говорим, че при малко по-добро желание МВР можеше да облекчи наплива още в началото на кампанията. А не едва след третия месец да назначава нови служители, да удължава работното време, да заделя хора, които да следят за реда по опашките и да раздават номера. Скандалите и сблъсъците, след един от които жена бе осъдена да плати 100 лева глоба за хулиганство, продължават и до днес. МВР дълго умува, преди да предложи на по-големи фирми използването на 80-те мобилни биометрични станции, предвидени за обслужване на трудно подвижни хора. И в момента повече от половината от тях изобщо не са вкарани в употреба.



Засега от МВР отказват да признаят своите грешки в организацията,



като предпочитат да обвиняват за всичко фирмата изпълнител. Дори премиерът Бойко Борисов обяви преди месеци, че държавата ще търси неустойки за проблемите по системата в размер на 5-6 млн. лв. Цветанов се гневи, че за 5 години предшествениците му не са направили една читава процедура, а сега от него се очаква да оправи нещата бързо. Той се закани и да не даде нито лев на "Сименс" преди всичко да потръгне нормално. Наскоро обаче призна, че са похарчени 20 млн. лв. за консумативи и извънреден труд на служителите на МВР. На "Сименс" не бил дал нищо. Предстои подписването на приемно-предавателния протокол в края на месеца, когато ще стане ясно какви пари ще успее да спести министерството от 116-те млн. евро, които дължи по договор на фирмата.

До момента е ясно, че едно от нещата, за които държавата успешно може да търси компенсация, е липсата на празни бланки за документи, която блокира през август работата на паспортните служби за няколко седмици. Причината бе, че с изработването на въпросните бланки бе ангажиран подизпълнител - швейцарската фирма "Капелен", чиито служители работеха на 3-сменен 24-часов цикъл, за да смогнат на поръчките. В разгара на летните отпуски обаче се засили недоволството на синдикатите и компанията бе принудена да намали оборотите. За този гаф обаче МВР надали ще успее да получи сума, адекватна на всички проблеми и унизителни ситуации, на които подложи гражданите.

Така след няколко години комични опити да въведе новите документи, които прераснаха в откровена гавра с хората, МВР накрая може да се окаже в ситуацията хем да не вземе кой знае каква компенсация заради недомислиците, заложени в проекта, хем да плаща обезщетение по колективния иск за 50 млн. лв., заведен от гражданската инициатива "Справедливост".

И ако съдът уважи претенциите на хората по това дело, надали ще има и един човек, който да е недоволен, че от държавния бюджет трябва да се плати такава сума. Защото институциите трябва да се научат, че са призвани да служат на хората и да облекчават живота им, а не да го правят все по-мъчителен при всеки удобен случай.