Гледам интронизацията на новия сръбски патриарх Ириней в Печ, Косово. Така охраняват от Кейфор, сякаш не комшиите си избират пореден глава на църквата, а ООН осъществява пръв контакт с извънземни. На една от снимките, разпространени от агенциите, се вижда гранична косовска табела. Доколкото помня, тържествено я откри Хашим Тачи преди година-две. Там пише Republika Kosova, а отдолу "Добре дошли" на три езика - албански, английски и сръбски. Само че в сръбското Dobro dosli "dobro"-то е гневно изтрито от нечия местна ръка. Сърбия продължава да твърди, че Косово е Сърбия, а косовските албанци продължават да мразят сърбите вътре и вън от Косово и да гледат да прочистят малката си република от тях.

Ще призная, че изпитвам историческо любопитство, надявам се животът ми да не свърши съвсем скоро, за да опитам да си го удовлетворя поне частично. То е такова. Както при въздушната интервенция на САЩ и НАТО в бивша Югославия, така и при войната на САЩ срещу Ирак през 2003-та ме бореше чувството за грешка на алианса, за неправилност и несправедливост. То не се дължеше на симпатия към Саддам и Милошевич, а на вярата, че водещите световни демокрации



не трябва да се занимават с политически инженеринг,



особено с такъв, свързан с военна намеса и прекрояване на границите. Това неизбежно води до насилие и мирни жертви, а съответно и до загуба на доверие в безкористността, или поне в далновидността на "инженерите". Аз не се гордея с повечето акции, осъществени от политическия блок, към който принадлежеше България до 1989 г. Може би затова силно ми се щеше акциите на новите ни политически блокове да са по-безспорни.

Само че не бяха. Затова гледам с любопитство - дали все пак от нещо несправедливо и глупаво няма да излезе нещо смислено? Може да не съм бил прав, може просто да съм робувал на разни либерални наивизми, на отвлечени утопични хуманитарщини!?

Един наш ексвъншен министър заяви в телевизионен филм, разкриващ скандални методи на подслушване в ООН от разузнаванията на САЩ и Великобритания преди войната в Ирак, следното: "Признайте, че все пак светът без Саддам е по-добър..."

Това г-н Паси стори, вероятно изпитвайки известна гузност от факта, че войната в Ирак стана без санкция на ООН, а причините за нея - предполагаеми връзки на Саддам с "Ал Кайда" и предполагаемо производство на оръжия за масово поразяване от Ирак - се оказаха натаманени, несъществуващи, измислени.

Но подобна дружеска интонация в дипломатическите обяснения винаги пали лампичката "нащрек". Тя опитва да настрои на морална вълна приемници, които са



настроени на координати за поразяване



То е като да дириш философски ракурси в съдебен спор за убийство, по-точно за убийства. Подобни фрази отместват дискусията за спазване на нормите от този, който е създал нормите, пък не ги е спазвал после, към потупване по рамото и мъдрости от типа "Битият - бит" и т.н.

Какво значи светът стана по-добър без Саддам? Кой решава за света? По-силният ли? Ако Путин реши, че светът е по-добър без чеченците? А Саркози - че ще е по-добър без циганите, само че изобщо, окончателно?

Нали имаше един могъщ политически тартор, който вярваше, че светът ще е по-добър без евреите? И сега има цели народи, които твърдят горе-долу същото. Цялата работа далеч не е в това, че светът е вече без Саддам. Покрай обесения Саддам има едни други цифри. Те казват следното.

Към лятото на 2010 г. предполагаемият брой на убитите цивилни в Ирак, забележете, е някъде към 650 000 души. Колко цунамита са това? Убитите американски войници са някъде към 5000. Други войници, включително българи, полицаи и изчезнали сигурно докарват цифрата до милион.

Тези хора нямаше да умрат без войната от 2003 г., продължаваща и досега, почнала незаконно, подкрепена от нас.

А какво са те - тези милион трупове?



Кръвен данък демокрация?



Съпътстващи големите исторически промени допустими щети?

Томас Джеферсън в Декларацията за независимост прокламира такива принципи за човешки ценности: "Ние смятаме тези истини за самоочевидни, че всички хора са създадени равни, че са надарени от своя Създател с определени неотменими Права и главните сред тях са живот, свобода и стремеж към щастие."

Как да го броим тогава това посягане към политическия инженеринг, чиито последствия, забележете - предвидими от посегналия, са лишаване от Правото на живот? На един милион човеци? Що е то? Предаване на принципите, върху които твърдиш, че си изградил държавността си?

Историческо умопомрачение, инспирирано от крупни икономически интереси? Обикновен геноцид?

Дейвид Боаз пише в "Либертарианството", че още през 60-те американците открили, че правителството подслушва незаконно, лъже, воюва несправедливо.

Нашето правителство сметна, че съучастието е задължително. Не, не беше. И не е.