Преди четири години навикналите с шаблона социолози и анализатори сбъркаха в прогнозите си за живота на новопоявилото се политическо образувание НДСВ. Въпреки шеметната победа на царското движение на парламентарните избори през 2001 г., те единодушно му предрекоха скоротечна политическа смърт. Но ето, че формацията оцеля. Нещо повече - отиде далеч отвъд предначертания й срок на годност. Мимолетното се оказа въз трайно.

НДСВ се роди от властта, противно на обичайната практика партията да произвежда власт. Участието му в управлението с времето бетонира разнородните елементи и групи, които го съставляваха първоначално. През 2002 г. царското движение формално се обособи в нещо като политически субект, в нещо като партия, но не съвсем. С учредителен конгрес, делегати и устав, но без задължителните крепежни елементи на всяка партия - местните структури. Ръководството на тази ерзац партия бе посочено от лидера, а не от делегатите. Уставът бе пригоден изцяло



за нуждите на завърналия се цар



с двойнствената партийна функция "Председател, в скоби Лидер".

Формулата сработи успешно в последвалите 4 години, силно стимулирана от властта. След последния парламентарен вот обаче НДСВ подели кормилото на държавата с още две партии и достъпа й до властта значително отслабна. След злополучните преговори за кабинет много партийни функционери хартисаха без постове и за пръв път в жълтите редици се породи открито недоволство. Заедно с него и опасността от разцепление, което би отслабило електоралния потенциал на НДСВ. А партийните амбиции останаха големи - те не се ограничават до невзрачно участие в някаква мъглява тристранна коалиция. Тази ситуация поражда необходимостта от спешно потягане на партийните редици.

Навремето бившият премиер Иван Костов обичаше често да цитира най-добрия политически съвет, който получил от свой баварски колега: "Ако искате да вземете властта, създайте партия." Следвайки този призив, Командира успя да превърне люспещото се СДС в стройна структура, изкара пълен мандат, макар сетне отново да се атомизира.

НДСВ също осъзна, че



харизмата на лидера вече не стига



и на предстоящия в събота нов партиен конгрес НДСВ ще вземе курс към партизация. Така царската формация за пореден път ще опровергае многократно предизвестяваната от политолози, социолози и всичколози смърт и ще се превърне в едно от трайните образувания на политическата сцена.

Няколко са залозите на съботния конгрес. Ще остане ли НДСВ монолитна формация, или ще прозвучат различни гласове? Досега движението се отличаваше с фасадно единомислие и обичайните за политиката вътрешни противоборства. Възможно е афиширането на открити разногласия да бъдат изтълкувани като признак за начало на война за наследството на Симеон, но едва ли ще се стигне до такива. Хипотезата е по-скоро теоретична.

Консенсусът ще е признак за дългосрочни планове на лидера, които не се изчерпват в рамките на парламентарната демокрация. В епизод първи царят се завърна и пое премиерското бреме. Монархът-премиер изненада света, но тогава той просто не можеше да се довери на никого от политическите новобранци във войнството си.

В епизод втори обаче Симеон едва ли ще приеме да се банализира в ролята на един от многото партийни лидери с амбиции за премиерския пост. Това е отминал за него етап. Парламентът е раздробен. Такъв ще е и следващият. Ще управляват коалиции, доколкото въобще такива бъдат възможни. Никой потенциален партньор на царистите обаче не би приел царя за премиер.

Много по-вероятно е да назрее конституционна криза и изходът от нея ще е промяна във формата на държавно управление: конституционна монархия, президентска република" Все роли, които по-прилягат на Симеон от тази на премиер.

Преторианците също имат интерес от царя. Върхушката на НДСВ набра икономическа мощ, която се нуждае от политически гръб и представителство. Царят им е необходим като арбитър и авторитет.

При появата си НДСВ предизвика почуда и недоверие в чужбина, днес обаче външните фактори го припознават като важен и прогнозируем играч. Европейците звънят на Кунева, американците на Паси. Симеон вече завоюва благосклонността на Брюксел, Вашингтон и донякъде на Москва, три коза в бъдещата му игра.

Но като начало му е нужна стройна партия...