---------

Откритото писмо на Христо Стоичков "От всеки цървул трандафор не става" беше публикувано във в. "Труд" на 9 октомври 2001 г., три дни след като националният отбор под ръководството на Стойчо Младенов загуби с 0:6 от Чехия в Прага последния си мач от световните квалификации и не успя да се класира за първенството през 2002. Поради удивително добрите попадения в анализа на тогавашната ситуация от страна на Стоичков, го публикуваме едно към едно веднага след края на настоящите световни квалификации. Коментарите под черта са на "Сега".

----



"Знам, че на някои хора ще им стане неприятно, че си отварям устата. Защото Стоичков никога не е мълчал. Може и да е грешал, но не е давал да му запушват устата. От година си наложих мълчание за националния. След първия мач с Чехия само казах, че националният играе първобитен футбол и няма да стигне доникъде. Предупредих ги и спрях да говоря, за да не стана виновник за неуспехите.

Но дойде моментът да призова Стойчо Младенов да си ходи. Знам, че няма къде да го вземат, но пък



националният отбор не е приют



Младенов тръгна с големи амбиции, защото зад него беше Иван Вуцов. А зад Вуцов е Иван Славков. Подреждането е нещо като дядо, баба и ряпа. По-скоро Бате,Кака и ряпа. Но при това подреждане не издърпаха футбола, а го закопаха. И нито младежите видяха европейско, нито мъжете световно. Нямаше как да стане. Пъчихме се като бием Малта (1), Македония и други джуджета, които тепърва се учат на футбол. Срещу Чехия ги нямаше Краси Чомаков, Дани Боримиров, Илиан Илиев, Христо Йовов. Явно селекционерът бе забравил кои го измъкнаха от калта по-рано. Но той така постъпи и с мен. Преди да го назначат, ми запали телефона да ме успива и агитира да му помогна. После забрави какво е обещавал. Но Господ не забравя! Той гледа и раздава на всеки това, което е заслужил.

Когато Младенов водеше младежкия национален тим, не знаеше регламента. Затова в последния мач не използва 5-6 футболисти от мъжкия отбор, с които момчетата можеха да отидат на финали (2). Тогава Вуцов не го наказа. Набедиха международния отдел на БФС и затова сега сценарият с регламента се повтори. Когато Митко Димитров обяви, че напуска националния казах, че съм готов да поема отбора. Тогава Вуцов не се съгласи. Знаеше, че няма да излезе с мен на глава. Както навремето не се наложи и над Димитър Пенев. Беше необходим второстепенен герой. Послушник. И така, по комшийски, Вуцов си избра Стойчо Младенов. Съседът от горния етаж.

И ето сега, пак по комшийски, Младенов иска да си продължи договора, без да е постигнал резултати. Това е нечувано нахалство. Но явно системата при двамата е ясна - единият сит, а другият доволен. Селекционерът се натиска да остане, без срам, че преди него са махали хора даже и при успехи! (3) Аз не съм виновен, че няма къде да отиде Младенов! Само в България могат да го направят селекционер с два равни мача и куп загуби в Португалия.

Може би Стойчо чака ЦСКА да падне с 14 гола от "Милан" и - хоп - да вземе мястото на Паро Никодимов. Да, ама не! Публиката на ЦСКА разбира от футбол. (4) Някои хора не знаеха малките треньорски възможности на Младенов и ме обвиниха, че му преча. Не им се сърдя. Няма откъде да знаят какво може той, защото почти никъде не е работил като старши треньор (5). В екип можеше и да постигне нещо, но той пожела сам да си счупи главата. Казах още през септември миналата година, че националният играе първобитен футбол и с тези хора няма да стигне до никъде. За съжаление се оказах прав - отборът стигна Рим и не видя папата. Но с такъв водач пак е чудо, че въобще видяха Рим.

Много години знайни и незнайни чакаха Вуцов да оправи българския футбол. Но покрай тази работа само си оправиха банковите сметки. И то на гърба на българския футбол. Развали се всичко хубаво, започнато от Вальо Михов и Христо Данов. Вуцата първо беше с Михов, после с Данов. Обещаваше им подкрепа на конгресите. После обаче се отметна и каза, че докато Иван Славков е на крака, ще е с него. Срам! Разбиха всичко, което изградиха Димитър Пенев и златното поколение. Разбиха го и го разграбиха. Колектива, отбора, който носеше най-голяма радост на народа, го унищожиха с интриги (6). Направиха го още на европейското в Англия, където се отнесоха по най-долния начин с отбора. Настаниха ни в стаички 2 на 2 м, като в лудница. За да се усетят, взех ключовете от апартамента на Иван Славков и се настаних там. Но той пък взе, че си тръгна за България. Захвърлиха ни и почнаха да правят комбинациите за унищожение.

По-късно реших да помогна. Въпреки всичко. Омаяха ме със сладки приказки. Тръгнах да търся спонсори по Япония. И намерих. Запалих се да правим нов силен отбор. Но в крайна сметка всички обещания се оказаха лъжи. Разбрах, че



на БФС трябват послушници,



трябват мишльовци, които се крият по дупките, когато Вуцов и Славков повишат тон (7). Днес нещата не са се променили ни най-малко. Престъпленията, които се правят с юношеските отбори, са най-страшни. Там се слагат хора без авторитет. Известни са само с това, че могат да слушат Иван Вуцов. Затова и няма резултати (8). Положението е трагично. Който обаче надигне глас, го отстраняват. Димитър Пенев не искаше да играе по гайдата на никого и го махнаха. Мен ме ядосаха с неща, които не можех да приема. Побеснях и казах "Баста". А те само това чакаха, за да ми бият дузпата от българския футбол. И шест "Златни топки" да имах, пак щяха да ме махнат.

Сега искат да си измият ръцете с Боби Михайлов. Дано да разбере каква шапка му кроят. Ще си измият ръцете с него, повярвайте ми. Ще го отнесат и някои други мишоци. Както се казва? "Само се чудя и се мая, къде ще му излезе краят." Започна се с дребни кражби. Националният отбор играеше с екипи второ качество, на които надписите се разлепяха. После дойдоха големите скандални зулуми. И всички лошотии настъпиха след 1995-а, когато на власт дойдоха Славков и Вуцов. Тогава дойде този бум на купените и договорени мачове, на побоищата, на скандалите и разпадането на националния отбор, който вече го унижават по Европа. Все пак браво на Батето, когото въпреки всичко обичам. Пак позна цифрите. Каза 6 милиона премия за Прага. Позна числото 6, но беше забравил само,че треньор не е Димитър Пенев, а Стойчо Младенов.

Но нека българските запалянковци не се отчайват. Краят на този цирк идва.



Феновете трябва да помогнат да изметем боклука.



Комедията, която ни играят, вече не е смешна. Смеят ни се само чужденците, които играят срещу нас. Видя се, че да си национален селекционер или да управляваш футбола, не е работа за всеки. От всеки цървул трандафор не става! Стига са се подигравали с изтормозения народ, който иска България пак да играе на световно (9). Трябва да ги напъдим, иначе с тези хора пак ще чакаме само мачовете на ЦСКА с "Левски" или най-много международен приятелски турнир на националите с Азербайджан (10), Киргизстан, Фарьорските острови и Лихтенщайн.

И накрая трябва и да си призная? Аз също съм виновен. Виновен съм,че позволих на тези хора да си разиграват коня. Трябваше да не спирам да ги атакувам, въпреки всичко. Щеше да е за добро на българския футбол. Ако изритаме некадърниците от "Кърниградска", хората няма да се срамуват от националния, а пак ще се целуват по улиците след победи на България!" (11)



---------------

(1) "Радостен съм, че успяхме да победим" (Стоичков - след победата над Малта с 4:1 на 13 октомври 2004 г. в София, след като малтийците водеха с 1:0 до 43-ата мин.). "Видяхте, че Малта не е случаен отбор" (Стоичков - след 1:1 с Малта в Ла Валета).



(2) През август 2005 г. Стоичков повика в националния отбор Тиаго Силва за мача с Швеция на 3 септември. Оказа се, че бразилецът има мачове за родината си, няма право да играе за България и в последния момент отпадна от състава. Това незнание на правилника за малко да ни донесе служебно 0:3 в Стокхолм. Впрочем - мачът и без това завърши 3:0 за Швеция.



(3) "Аз ще продължа да работя и да давам шанс на млади момчета. Явно тези квалификации не са за нас" (Стоичков след загубата от Хърватия с 1:3 в София на 4 юни 2005 г.).



(4) Стойчо Младенов стана треньор на ЦСКА през лятото на 2002 г. и го изведе до първа титла след 5 г. пауза.



(5) Преди да поеме националния тим, Стоичков нямаше и 1 работен ден като старши-треньор на какъвто и да е отбор.



(6) Националите Здравко Здравков, Илиян Стоянов и Александър Александров обвиниха Стоичков, че слугува на мениджърски интереси. Селекционерът и до днес не ги е опровергал публично.



(7) "Аз съм го казал много пъти - аз съм треньор на националния отбор. БФС ме е назначил на работа. Ще бъда такъв, какъвто съм. Мисля, че българският футбол тръгна напред, върви в една правилна посока. Имаме делегати, които ще определят кой ще бъде президент на БФС. " (Стоичков в интервю на 4 октомври 2005 г. пред Нова тв на въпрос: "Трябва ли да бъде сменен Иван Славков, за да се промени нещо?"). Иначе селекционерът е един от инициаторите на движението "17 януари", което иска да свали Славков.



(8) Иван Вуцов се оттегли от БФС след Евро`04. Тогава пък Стоичков подписа договор за национален селекционер.



(9) Под ръководството на Стойчо Младенов България остана 3-а в групата с 5 победи, 2 равни и 3 загуби (голова разлика 14?) и не се класира на световното в Япония и Корея през 2002 г. Под ръководството на Стоичков България също завърши 3-а, но с 4 победи, 3 равенства и 3 загуби (17?).



(10) На 17 октомври 2004 г. България гостува на Азербайджан за контрола (0?). Това бе втората проверка на отбора под ръководството на Стоичков (първата - с Ирландия (1?), бе уговорена още преди той да поеме тима). Веднага я последваха контроли с Египет (1?) и сборен тим на испанската област Валенсиана (2?).



(11) Под ръководството на Пламен Марков България би аутсайдера Андора с 2? пред 38 000 зрители на ст."Васил Левски" (16.Х.2002 г.). В последния ни домакински мач при Стоичков - с Унгария (2?), зрителите бяха 4652-ма.