Дори от екрана не отричат, че боклукът е в настъпление. Това доскоро се подхвърляше някак преносно; сега ни се съобщава съвсем буквално.

Първото намеква, че в живота ни напират и го превземат маса нискокачествени съвременници - необразовани, безнравствени, негодни. Това е боклукът във властта.

Другото предупреждава, че боклукът в изначалния му смисъл - на смет, отпадък и зловоние - затрупва столичния град. Това е боклукът от кофите и сметищата.

Досега безспорно по-зловещо изглеждаше първото.

Днес второто ни ужасява не по-малко.

В действителност най-жестоко ще се окаже третото: а то е откритието, че първото и второто са свързани, произтичат едно от друго и просто са



двете страни на столичната драма



Това дори не е и откритие - боклукът откога-откога е разпространена метафора по отношение на политическата класа в България, метафора неприлична, но и нелишена от истина. Тя загрубява едва сега, когато пряко се свързва с бунището и с вонята.

Самата политика обаче не се гнуси от боклука. От боклука политици и партии добре печелят, играта с боклука е напълнила немалко джобове и каси, парите от боклука и на избори не миришат и са пратили кого ли не в парламента и в общинските съвети. Това - в буквалния смисъл. А в преносния - партиите нерядко се зареждат от него. Напоследък дори стана мода някои от тях да извеждат на избори политици, които други партии демонстративно са изпратили на сметището. Днешните политически феникси не възкръсват от пламъците, те възкръсват от бунището. И от това, че партиите ровят в боклука, те придобиват манталитет на клошари - мислят главно за стомаха,



нямат идеи за бъдещето,



перспективата не ги вълнува.

След като на изборите през лятото избирахме и политици от боклука, днес боклукът и кучетата ще избират кмета на София. Не че ще видим четирикраките си съграждани в избирателните списъци, а просто кандидатите се наддумват кой какво ще направи със сметта и с кучешките глутници. И почти сигурно е, че който надприказва другите в това надлъгване, той ще възседне общината.

Това е пък друга трагедия, но нека не вървим като хипнотизирани от една трагедия към друга, а да видим проблема в миналото. Като погледне исторически, човек някак се окопитва...

Същата тази столична община, която сега тъй унесено баламосва гражданството, доста непредпазливо е издала сборник с документи от първата година на софийското общинско управление. Съставил го е един приятел, та оттам го имам. Между страниците на този том има достатъчно доказателства, че за София всичко това е като спора за яйцето и кокошката. Проблемът е един и същ.



Само хората нещо не си приличат...





Първият кмет на София Манолаки Ташев ръководи града по-малко от три месеца. Не го свалят, не го пращат в парламента. Нямат време да го заподозрат в корупция. Умира от собствена смърт. Но сред полезните негови дела е записано: почистват се софийските улици и площади от многогодишната смет, която се извозва извън чертите на селището. Успява, значи, все пак, в рамките на(представете си!) три месеца да почисти града от боклука на Османската империя. Не за мандат, не за два, нито за два и половина...

Следите от тази дейност са запазени в лаконични, безхитростни, лишени от всякаква витиеватост и мъгла (неизбежни днес, колчем стане дума за софийския боклук) документи. Например едно "Предписание" на софийския полицмейстер. В него се казва:

"Най-покорно моля Градския съвет да определи във възможно късо време границите на градът и да ги ограничи със стълбове (колци). Тази мярка е необходима, за да ся узнае кои трябва да ся накарат да дигнат нечистотиите, които лежат зад градът.

Моля Градския съвет още да назначи особени места за изхвърляне на нечистотиите и да ги означи със стълбове и надпис място за изхвърляне на боклук. Това място трябва да бъде на такава страна, от която твърде рядко духа вятър към градът."



"Предписанието" е от 18 февруари 1878 г.



На другия ден - 19 февруари (3 март) в Сан Стефано се състоява Освобождението. България формално не е още освободена, самата София още не е столица, но въпросът с боклука вече се движи решително. Дотолкова, че само след пет дни, на 23 февруари Градският съвет отвръща с "Рапорт" до полицмейстера:

"Книгата Ви под щ 16 от 18 февруарий като взехме пред очи на часът ся разпореди съветът и ся приготвиха потребните колове да означят границите и побиха вече по местата, както и другите стълпове, гдето ще ся изхвърля от градът боклукът и с адрес? място за исхвърляне боклуци..."

В пет дни колците са забити, сметищата работят. При това - всичките на места, където "твърде рядко духа вятър към градът." Екологичните изисквания се съблюдават още от първия път. Няма концесии, няма още дори главен архитект - нещата се уреждат без протакане...

Подобни удивителни документи в софийските архиви има в изобилие. Може да се каже, че санитарните и хигиенните мерки са



основополагащи в градската традиция



Отделен въпрос е какво в наши дни някои (с усмивка на лице)направиха с традицията.

Е, и ние трябва да сме реалисти. След като векове по тази земя срещу смет е можело да се получат в най-добрия случай шепа сливи, как да устои днешният висш общинар на милионите, които могат да се изкарат от боклук?

И после питай защо боклукът ще посочи кмета...