Ще изпълни ли БСП поне един от социалните или моралните си ангажименти, които пое преди 25 юни пред избирателите? Този въпрос се превръща в риторичен на фона на опитите да се обясни как обещаното еднократно, но сериозно повишаване на доходите се смали до редовните за последните години 5% върху бюджетните заплати и пенсии; че принципите, по които държавата подпомага социално слабите и стимулира семействата да раждат и отглеждат деца, остават почти без промяна; че вместо с благодатен дъждец от социални блага, връщането на левицата на "Дондуков"1 е съпроводено с ураган от по-високи цени на горива, парно и ток, на акцизни стоки и данък сгради.
Извън политическия и чисто психологичен нонсенс, в който изпадна столетницата на фона на обществения си образ и на очакванията на своите избиратели, тези новини всъщност не са лоши. Те подсказват, че този път част от решенията на "Позитано"20 се вземат с разум, а не с голо желание и отдалечават мрачните прогнози за повторение на Виденовото управление, символ на пълното несъответствие на управленските действия с реалната среда.
По-различен обаче е въпросът с
моралните ангажименти на левицата,
която през 8-те години в опозиция громеше корупционни схеми и практики на опонентите си във властта. В такъв емблематичен морален ангажимент БСП превърна преди изборите сделката за автомагистрала "Тракия" на кабинета "Сакскобургготски". Концесията, дадена от правителството на НДСВ без търг или конкурс и получила заради това еднозначното неодобрение на Брюксел, бе сред най-размахваните примери от водещи фигури на левицата.
Преди 25 юни отляво, както и отдясно вкупом обясняваха колко лоша е тази сделка за българския данъкоплатец; как държавата - тоест ние ще плащаме години наред на българо-португалския консорциум заради нереално високия трафик по аутобана, заложен в договора; как сме изпуснали евтиното финансиране за магистралата от европейските фондове, защото при него емблематичният министър Церовски няма как да направи някоя финансова "врътка".
Повече от пет месеца - от март до средата на август, когато бе съставена тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, "Тракия" през ден бе в устата на социалистите. След 16 август обаче откъм "Позитано" настъпи странно мълчание.
Вместо моментално оповестяване на концесионния договор, крит преди това от Церовски, мина близо месец, преди новият регионален министър от БСП Асен Гагаузов да се реши да го даде на депутатите и на медиите. Но без приложенията, в които се съдържат най-оспорваните елементи от сделката. До тях законодателната власт все още няма достъп, застинала в очакване министърът да получи разрешение от португалските фирми концесионери. Което едва ли ще се случи.
През това време Гагаузов, който със сигурност е имал възможност още в първия си ден в кабинета на Церовски да получи и след това да проучи и договора, и приложенията за "Тракия", странно мълчеше. От него тръгна и
новата версия на БСП по случая
- чакаме решението на съда, където концесията се оспорва, преди да обявим какво ще правим. Обяснение, логично за вземане на управленско решение. Но несъстоятелно за очакването на обществото да чуе ясна оценка изгодна ли е, или не е концесията за "Тракия".
В крайна сметка тази оценка се появи. Но не от устата на ресорния министър, а от "изплъзнал" се в медиите доклад, изготвен от ведомството на Гагаузов и внесен от него в правителството. Според този доклад Церовски и кабинетът "Сакскобургготски" са взели най-правилното и единствено възможно решение как да се довърши магистрала "Тракия". Туш.
Несъстоятелни са прокрадналите се оправдания, че докладът всъщност е изготвен от експерти на Церовски в регионалното министерство. С подписа си и с внасянето му в МС Асен Гагаузов на практика подкрепя изводите, въпреки различните си и често противоречащи твърдения напоследък.
Извън въпроса каква е целта на този доклад и трябва ли да очакваме от него да произтекат управленски решения по казуса "Тракия", регионалният министър всъщност постави БСП пред абсурден избор - или да не се отказва от критичната си позиция за концесията, като се разграничи от Гагаузов, или да признае, че не е била подготвена в предизборната кампания.
Каквото и да е крайното решение, то трябва да се основава на истината за концесията, достъпът до която все още е изключително ограничен. И не трябва да се бави във времето, защото всеки пореден словесен финт само затвърждава слуховете за сделката "И вълкът сит, и агнето цяло", осигурила мирното съвместно съществуване на НДСВ и БСП под общия управленски покрив.
