Доктрината "Буш", залегнала в стратегията на националната сигурност на САЩ през септември 2002 г., бе логичен и обмислен отговор на терористичната заплаха в света след 11 септември 2001 г. Но днес основните компоненти на доктрината вече не важат. Малко вероятно е тя да окаже сериозно влияние върху международната политика на САЩ по-нататък независимо кой ще е на власт - демократи или републиканци.

Първата част от доктрината се отнасяше до превантивно използване на сила. Целта беше в условия на сблъсъци с терористи камикадзе и заплаха от нападение с оръжия за масово поразяване САЩ да се "борят с тях там", без да се изчаква, докато те нападнат Америка. Концепцията на сдържане, която бе основната стратегия по време на Студената война, се оказа безполезна.

Идеята за изпреварващ удар не е нова в американската стратегическа теория. Тя многократно е била предлагана и използвана на практика - например по време на Карибската криза. Но в новата стратегия беше премахната разликата между предотвратяване на необратима заплаха и превантивна война (когато заплахата не се явява непосредствена, а може да бъде реализирана след няколко месеца или дори години). Администрацията за първи път заяви, че условията, които станаха факт след 11 септември 2001 г., изискват именно превантивна война срещу враждебни държави, които укриват терористи.

Ако терористите самоубийци планират да атакуват САЩ на територията на друга държава с помощта на оръжия за масово поразяване, малко страни ще се противопоставят на желанието на Щатите да предотвратят удара, без да съгласуват действията си със Съвета за сигурност на ООН.

Проблемът е, че



в реалния свят такива условия почти никога не се получават



Държавите много рядко разполагат със сигурна информация за истинските възможности на своите врагове или за бъдещите им действия. Неуспешният опит да се открият оръжията за масово поразяване в Ирак доказа колко ограничени са възможностите на разузнаването на САЩ. Администрацията на Буш обедини заплахата от тероризма с проблема за враждебните държави. Ирак обаче доказа, че традиционните, благоразумни принципи, които изключват превантивната война (Бисмарк наречe подобна война "самоубийство, което се извършва от страх от смъртта") остават верни в епохата на терористите камикадзе.

Вторият основен момент в доктрината на Буш е свързан с т. нар. "едностранен подход". Едва ли по-голямата част от чиновниците на американската администрация по принцип пренебрегват мнението на международната общност. Но много от тях предполагат, че легитимността на определени действия трябва да бъде спечелена със задна дата, а не да бъде получена с помощта на резолюция на ООН. А това, както е известно, често опира в задънена улица. Администрацията на Буш се изживява като някакъв



"великодушен хегемон",



който раздава на света обществени блага, тъй като никой друг не е способен да стори това.

Американските политици обаче не можаха да предвидят, че "великодушната хегемония" ще предизвика враждебна реакция почти навсякъде по света. Не само от традиционните противници на САЩ, но и от близките съюзници на Америка като европейците.

Легитимността не дойде нито рано, нито по-късно. Европейските лидери се опитват да възстановят добрите си отношения с Вашингтон, но на световно ниво се забелязва увеличаване на враждебно настроените спрямо Америка. Имиджът на тази страна вече не се асоциира със Статуята на свободата, а с извращенията в иракския затвор "Абу Гариб".

Това стана, след като хегемонът не прояви великодушие и нужната компетентност. Администрацията, която не успя да открие оръжия за масово поразяване в Ирак и не се справи с възстановяването на страната,



силно накърни своя авторитет



Основната идея на доктрината на Буш, налагането на демокрацията по насилствен път, като се премахват "лоши" режими, се провали. Стратезите на войната в Ирак явно предполагаха, че демокрацията е някакво естествено състояние на обществото, което настъпва след отстраняването на тирани. А тя в действителност е сложен комплекс от обществени институции, които се създават с цената на огромни усилия в продължение на много години.

Отказът от конфронтация по военен път с Иран и Северна Корея показа, че администрацията на Буш се е отказала от тази доктрина. Това значи, че тя дори не можа да надживее втория мандат на американския президент, още по-малко да стане постоянна част от стратегията на САЩ за борба със световния тероризъм.

---

* Авторът е професор по политология в университета "Джон Хопкинс".