Почти всяка година имам надвзет данък ДОД, който след попълването на данъчната декларация през април ми се връща обикновено някъде към юли-август. С повикване от съответната данъчна дирекция, подписване на протокол за възстановяване и последващ банков превод по посочена сметка. Таз година обаче нещо закъсня тази процедура. Въздъхнах, някъде в средата на септември и почнах да търся телефони на моята си ТДД (Териториална данъчна дирекция, за който не знае), че да питам. Телефоните намерих в нет-а, но за съжаление, все заети. Позвъних на един кол-център на НАП, да поискам някакви резервни телефони. Девойката от центъра ми даде един някакъв на счетоводство, но ме закле да не казвам, че тя ми го е дала. Ядец, и той зает.

Е, над 40 години трудов стаж съм дала за високите технологии, сега пък да не ги използвам, дори в този мижав вид, в който са предоставени, ли? Намирам един мейл на НАП, на главната им страница, и кротко си написвам кратко, ясно, дори сухо административно питане - в какъв срок се извършва това пусто възстановяване. Давам там телефон и име, нищо повече не пиша за себе си. Започва да тече ден първи. На ден втори - звънец по телефона с легитимиране и поискване на ЕГН-то ми. Давам го. Ден трети - получавам мейл, че по моя въпрос е заведена преписка с такъв и такъв номер, да чакам известие. Брях, викам си, я каква експедитивност. Минават 2 седмици, аз пак учтиво и в съответната лексика попитвам за резултат. Следва мълниеносен отговор - резултат в едномесечен срок, на преписката отговор, демек. Аз примирена, си викам - е, толкоз съм чакала, ще почакам до тоз месец. Но след няколко часа следва пак телефонен звънец - явете се в стая такваз и такваз, търсете лицето такова и такова, да подпишете протокола за възстановяване. Дори с обяснение и извинение, защо се било забавило възвръщането. Не във връзка с високите технологии, а напротив - имала съм някаква малка сумичка глоба, лев и нещо, та тя се някакси кръстосала с този пусти надвзет данък, та нещо двата потока като се срещнали, та се завъртели, и не могли да ги оправят. Изключително любезни хора.



Втора част на историята, вече извън високите технологии.



Отивам аз бодро в съответния НАП, онзи срещу МВР-то, влизам в една голяма стая, пълна с инспектори зад стъклените прегради, клиенти няма. На въпросителните погледи плахо обяснявам, че идвам да попълня акт за възстановяване. На което един млад мъж от инспекторите, впрочем май единственият мъж в стаята, надава почти боен вик - ааааа, еди коя си! (име и презиме). Аз, изумена, го питам - ама вие сънувате ли ме, че веднага ме познахте? Следва отговор на чиновник държавен - забележете! Как няма да ви знаем, вие много високо място сте ангажирали във вашия случай! Молим? - зверя се аз. Да, допълва държавният чиновник, разсмърдяли сте на много, ама на много високо равнище. Отминах квалификацията (зер по форуми не само това съм чувала) и кротко взех да му обяснявам - господине, изпратих запитване по процедурен въпрос до посочения електронен адрес на институцията, нищо повече. Ха!, следва ироничен възглас, не ми ги разправяйте тия, от много високо място ни се обаждаха. Аз малко се стреснах и не можах да го питам дали самият СД не се е обаждал, но реших да го възпитам и му обясних (по специалността си де). Това е положението, му викам, високите технологии навлизат вече в административното обслужване, вие за електронно правителство чувал ли сте? Следва ироничното му, повторено няколко пъти - ха, мейли ще ми праща тя, мейли, преминаващо в тихо мърморене.



Последен опит на чиновника да се пребори с високите технологии



поне на словесното поле - е, сега сигурно ще ме питате кога ще си получите парите, нали? Защо да ви питам, казвам аз кротко, те банковите преводи най-много за два-три дни пътуват. Той обаче, тържествуващ - ще чакате две седмици! Добре, рекох, и мило се сбогувах. Вървя си аз в къщи и както винаги, ядът ме обхваща със закъснение, за измеренията на чиновническия гняв и обидите за "разсмърдяването". Мисля си, сега да взема да се жалвам от словесни обиди и поведение, не върви, дребнаво е. Но все пак намирам начин за обратната връзка и написвам едно много мило благодарствено писмо до въпросния мейл-адрес за това, че съм подписала протокола, че ще чакам двуседмичния срок, посочен ми от инспектора, и че като гражданин съм много доволна от това, че една административна услуга е извършена по този път, дори и сложих нещо за електронното правителство, само дето не завърших - ура, да живей! Само дето габърчето с двуседмичния срок го бях турила вече на чиновническия стол.

На другия ден по друг повод правя справка (пак електронна, разбира се!) в сметката си в ПИБ и виждам - какво?!? - ми те парите вече преведени!

Победител в тази малка битка, като един Свети Георги, пронизал с електронен меч змея, си мислех: Ето, това са първите лястовички по пътя към електронното правителство, в друга ситуация нямаше да забележа тази си победа, но искреното възмущение на младия инспектор от централен софийски офис на НАП от моето нахалство да поискам справка по мейла, много ме впечатли, почти толкова, колкото и специализираната му лексика. Както и тайната ми гордост за високото място, до което съм се добрала. За Симеон Дянков не смея да мечтая, ама може да е бил и Красимир Стефанов, казва ли ти някой....

Това е моят скромен опит по пътя ни към електронното правителство. На изчелите докрай тази история благодаря за търпението.