Властта полага неистови усилия да прокара нов закон за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. Но готовността да погази човешките права под благороден претекст е опасна. Изпълнението на новия закон ще бъде поверено на комисията, ръководена от 72-годишния Стоян Кушлев. Въпреки критиките, че няма конфискувани имоти на видни мафиоти, той получи още 5-годишен мандат от премиера Бойко Борисов.

Проектът за промяна вече върви към пленарна зала. В края на седмицата се очаква експертизата на Венецианската комисия към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). В самата комисия "Кушлев" не виждат никакъв проблем със защитата на правата.

Въпросната Венецианска комисия проверява дали законодателството в страните - членки на СЕ, противоречи на собствените им конституционни уредби и Европейската конвенция за защита правата на човека.

Те веднъж проверяваха проекта и го разкритикуваха. Сега се очаква мнението им за фризирания вариант. Защото и след поправките философията на закона за т.нар. гражданска конфискация, е запазена. Ще може да се отнема имущество само след повдигане на обвинение, а не както е досега - при осъдителна присъда за собственика. Мотивите на Министерството на правосъдието са, че сегашната процедура отнема много време. А и не било нужно винаги да има престъпление, за да натрупа човек имущество, което да му гарантира облаги от незаконен характер. Уверяват ни, че ще се преследват само лица, които не могат да докажат имущество над 60 000 лв. А и в крайна сметка съдът ще има последната дума. В тези аргументи има някаква логика. Но



в такава деликатна материя най-важен е балансът,



който се губи в този проект.

Защото и двата варианта на закона предвиждат, когато се стигне до съдебен процес, по който комисията да иска конфискация, върху собственика на имуществото да падне тежестта за доказване, че то има законен произход. Този принцип фигурираше в социалистическата глава трета на Закона за собствеността на гражданите. По наследилия го закон цялата тежест по доказване пада върху комисията. А съвсем новият проект прехвърля тази грижа на нарочения собственик с оправданието, че не става дума за наказателно преследване или дело, а по същество за граждански спор.

Но подобен подход означава всеки човек да пази много години наред документи за получавани доходи, за извършвани сделки, за плащани сметки, за получавани наследства, за дарения, декларирани и плащани данъци, за всичко. Което не винаги е възможно.

Отделно законът с лекота може да бъде използван за разчистване на бизнес и политически сметки. И как иначе, след като се предвижда комисията да може да извършва проверката почти цяла година. Дори се допуска удължаване на този срок. Всеки сам може да си даде сметка колко много време е това. И че при изтичане на информация в публичното пространство могат



да бъдат нанесени непоправими вреди на проверяваното лице



А много по-късно да се окаже, че всичко му е било законно.

Проектът бе вече подложен на унищожителни критики, включително и от високопоставени магистрати. Наскоро председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев обяви, че конфискацията на имущество без влязла в сила присъда може да доведе до произвол и да наруши гарантираното от конституцията право на собственост.

Според съдията повдигането на обвинение не е достатъчно основание за конфискация, тъй като изходът от наказателното дело е неизвестен. Какво ще стане, ако човекът бъде оправдан, попита той. За магистрата е неприемлива идеята на правосъдното министерство при оправдателна присъда, постановена след конфискацията на имуществото, то да се връща на собственика.

"Това може да стане с един недвижим имот или автомобил, но какво става с предприятие или цял бизнес, държавата не може да го ръководи с грижата на добър стопанин, както би правил собственикът", обясни Илиев.

Съдията предложи и да се въведат срокове за запорите и възбраните, които съдът налага по искане на комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Сега имуществото на човек, срещу когото е започнала процедура за конфискация, може да стои блокирано с години, тъй като се чака влизането в сила на присъда. В същото време не може да се претендира за обезщетение или и за пропуснати ползи, каквито ще има за бизнеса на даден човек.

Според адвокат Михаил Екемджиев има проблем и с очертаващия се дисбаланс с намесата в правото на собственост, както и с правните последици на закона. Той смята, че проектът трябва да бъде коригиран, за да не се стигне до някаква якобинска форма на отнемане на имуществото. И уж в името на справедливостта да се случи всъщност ново преразпределение на капитала и още по-голяма социална несправедливост.

Законът трябва да бъде променен. Той съществува от 2005 г., а досега успехите са микроскопични. И сред засегнатите от него



няма нито един от тези, за които уж бе написан -



истинските представители на организираната престъпност, корумпираните чиновници, незаконно забогателите депутати, министри, магистрати, полицаи, данъчни, митничари, неплатилите хиляди и милиони данъци, крадците на ДДС, контрабандистите.

Всеки обикновен и честен българин иска едно - справедливост и ефективно противодействие на икономическата мощ на мафията. Останалото е злоупотреба и с власт, и със закони.