|
Все пак Първанов използва повода, за да обясни на мнозинството, че "с инат политика и управление не се прави" и че онзи, "който управлява на инат, не е стигал до добро". Той дори призова "царските хора" да си направят "справка с предишното управление".
Държавният глава вероятно е прав да не налага вето - НДСВ даде ясно да се разбере, че и да бъде върнат, законът ще бъде гласуван по същия начин. В същото време е странно от устата на президент и главнокомандващ да се чуват думи на притеснение, че ако се възползва от конституционните си правомощия,
ще бъде обвинен в саботаж
Те обаче сякаш са логичен завършек на драмата, която се разигра около промените във военния закон - дебатите по тях бяха гарнирани обилно точно с приказки като саботаж, преврат, обезглавяване на армията, достойнство, чест.
Как се стигна до драмата? Първоначалният вариант, предложен от правителството, изобщо не я предвещаваше. Наистина в началото да имаше дребни закачки между Първанов и военния министър за това, че преди да влезе в парламента, проектът не е бил показан на държавния глава. Но в крайна сметка предложенията на Министерския съвет могат да бъдат наречени безобидни.
Най-общо казано, те предвиждаха да се намали бройката на армията с декоративното изваждане от състава на въоръжените сили на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана. Трябваше да се намалят отпуските за наборните войници с 5 дни, да се уреди отлагането на службата за неграмотните младежи и за тези с основно образование. Променяше се начинът за определяне на възнагражденията на кадровите военни. Имаше и още куп сравнително козметични редакционни поправки.
Всъщност
единственото спешно
беше да отпадане доскоро възхваляваният ротационен принцип за длъжността шеф на Генералния щаб. Според действащото правило през юни след ген. Михо Михов идваше ред на шефа на ВМС вицеадмирал Петър Петров. Според вносителите на промяната обаче ротационният принцип трябвало да отпадне, за да не се предпоставя заемането на поста от командващите на различните видове войски и да има по-голям избор за началник на ГЩ. Тази промяна обаче можеше да бъде направена без драми само за няколко дни.
Правителственият проект обаче изненадващо бе пипнат от депутатски ръце. Първо, народният представител от НДСВ Цонко Киров вкара между първо и второ четене "поправки на поправките", според които се намалява пенсионната възраст за полковници и генерали с 3 години. После пък левите Ангел Найденов, Бриго Аспарухов и Ирина Бокова предложиха да се създаде военен кабинет от кадрови военнослужещи към президента.
Именно тези две поправки ожесточиха дебата, макар че краят им беше различен. Както можеше да се очаква, предложението на левите бе отхвърлено от мнозинството след тричасови караници. А поправката на Киров бе гласувана. Нещо повече, превърна се в "гвоздея на програмата".
Има основателното съмнение, че именно намаляването на пенсионната възраст за генералите и полковниците е била истинската цел на промените във военния закон. Венец на аргументите в подкрепа на тази теза сложи самият министър на отбраната Николай Свинаров. Той призна, че това е само временна мярка, че до края на годината ще има съвсем нов военен закон, в който пенсионната възраст отново ще бъде повишена - най-малко до досегашната. Иначе казано, зад прокараната априлска поправка за по-ранното пенсиониране на 12 генерали и 150 полковници от 1 юли 2002 г.
стои не принцип, а конкретни причини и имена
Аргументи за това твърдение - дал бог. Първо, не е вярно, че "се изправя пирамидата в армията" - т. е. да няма много генерали и полковници, а да има много лейтенанти и капитани. Генералите в момента са 42-ма. По-ранното пенсиониране означава те да останат 30. Самият Цонко Киров признава, че "след утвърждаването на новата структура на офицерските звания" генералите ще бъдат 52-ма. Значи Новото време ще може да подмени и да контролира назначаването на почти половината генералитет. Така че си заслужаваше да впрегне всички сили в драматичните сблъсъци около поправката.
Назначаването обаче не може да стане без указ на президента. И управляващото мнозинство (в лицето на правителството), и държавният глава ще имат думата около произвеждането на нови генерали. Може би така се обяснява донякъде мекото поведение на върховния главнокомандващ.
Освен това с поправката се търсят съвсем конкретни кадрови решения. Не толкова за да бъдат махнати хората, минали през съветски и руски школи и академии. Те не са много и дори да е поставено негласно изискване от НАТО да се намалят, за тях можеше да се намери някакво по-елегантно решение. Нека видим обаче какви места се освобождават благодарение на по-ранното пенсиониране: на началника на войсковото разузнаване, на шефа и на зам-.шефа на Сухопътните войски, на военното аташе в САЩ, на зам.-началници на ВМС, на началник-щаб на Първи корпус. Отпада и кандидатът за аташе в Русия. Според обявените от леви депутати данни поправката "Киров" ще засегне и възлови постове във военното разузнаване, във Военна академия, военните училища и други структури на армията и Министерството на отбраната.
По-ранното пенсиониране на полковниците също
не "изправя" пирамидата в армията
В момента от 755 щатни бройки за полковници са заети само 644. Ако бъдат освободени предсрочно 150 от тях и не бъдат назначени на тяхно място нови, остават по-малко от 500. Не е известно подобно изискване да е поставяно от НАТО. Освен това сигурно и за авторите на армейската реформа е ясно, че "изправянето на пирамидата" е свързано не с ограничаването на генералитета и на полковниците, а на подполковниците и на майорите.
Всъщност може би нямаше да има голяма драма около пенсионирането на висшите военни, ако феновете на поправката си бяха признали, че управляващото мнозинство иска да назначи свои хора, които ще подкрепят осъществяваната военна реформа. В крайна сметка българите са се нагледали на кадрови метли и жълтата, пък била тя и армията, няма да ги учуди. Самите висши офицери изобщо нямат право да се оплакват. Като ги пенсионират, те получават всичките си обезщетения. За разлика от над 2000 офицери, които ще бъдат уволнени само през 2002-а без тези екстри.
За жълта метла подсказва и още една поправка, предложена от царския депутат Цонко Киров. Парламентът беше "на ръба" да позволи на министъра на отбраната
да освобождава офицери самосиндикално,
без да има предложение от началника на Генералния щаб. Офертата на Киров бе прегърната от НДСВ-ейските депутати в комисията по външна политика, отбрана и сигурност и бе вкарана в пленарна зала. Мнозинството, аха, да я гласува, и Киров оттегли предложението си. По-късно военният министър Свинаров обясни, че бил готов да се изкаже в пленарна зала срещу предложението, защото е станало "някакво недоразумение". Може и така меко да се нарече прозрачният опит да се ограничат правомощията на ГЩ. Добре, че все пак някой се усети за абсурдността на поправката - че именно ГЩ прави всички разстановки, мобилизационни планове, разчети във въоръжените сили. И че някак си не е редно да се дадат неограничени правомощия на министъра на отбраната, който е само политическо лице.
Депутатите от управляващото мнозинство все пак успяха да разширят правата на военния министър - той вече ще може да подбира и в "интерес на службата" ще може да прекратява договорите на кадрови военнослужещи, длъжностите на които не се съкращават. Според мотивите на поправката така щели да да останат на "служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка".
С колкото и драми да бяха съпроводени поправките във военния закон, те са нищо в сравнение с това, което очаква военния министър, президента, генералитета и армията в близките 2 години. Със съкращаването на близо 16 000 офицери, войници и граждански лица, с невъзможността на младежите да влязат казармата поради липса на места, с липсата на мотивация в офицерския състав, със скандалите около търговете и обществените поръчки за армията, в които участват дори западни фирми и натовски държави, с предстоящия избор на нов началник на Генералния щаб иде истинският драматизъм.
Тука има, тука нема----------------
Освен че предизвика приказки за напрежение между поколенията в армията, прословутата поправка за ранното пенсиониране доведе до още един парадокс. Депутатите извадиха Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана от въоръжените сили, но ги оставиха да съществуват по ЗОВС и Правилника за кадровата военна служба и не промениха пределната възраст за пенсиониране в тях. Така на практика двете служби бяха противопоставени на армията. Защо например един полковник във военното разузнаване ще се пенсионира на 53 години, а един полковник от НРС - на 56?