Снимки: авторката

Бурният вятър на здравната реформа довя в Източните Родопи бая джипита-чешити. Чешити не само откъм възраст, мотивация и характери. В кърджалийските здравни служби се оформи мощен корпус на докторите чуждоземци. Наричат ги "многонационалните сили". Джипито в селското предградие на областния град е сириец, в Черноочене - иранец, в Джебел - нигериец, в Ардино - иракчанин, а в Бойно и Боровица хорското здраве е в ръцете на афганистанци.

Напоследък, покрай небесните и последвалите земни трусове, сънародниците на Осама в българско са особено интересни. Не че бен Ладен им се е обадил преди да се случи черният 11 септември в САЩ. Напротив, Саид Карим и Аптикулах Нури са изгнаници. В България, по думите им, са се стоплили като в родина. На 21 март заедно отпразнували Невруз-байрама - мюсюлманската Нова година. Направили си ошаф от 7 вида плодове, традиционните манджи обаче не могли поради липса на продукти. Д-р Нури и булка си е намерил нашенка. Д-р Саид Карим обаче си е довел жена от отечеството и си живеят в мир и сговор в село Боровица.

То хем е разхвърляно по родопските скатове, хем до него се добираш след внезапни, почти като пълна окръжност завои. Боровица е известно и преди своя вносен доктор. Там кметува кметица, дето допреди последния си мандат е била все независима, но вече е вербувана от ДПС. Боровица е на територията на община Ардино, дала на правителството на новото време земеделския министър Мехмед Дикме. Името му е изписано на ламаринените стоянки на селските спирки, но така, че да не се изтрива - за сметка на това дори по спирката не се разбира в кое село си, не пише!

Да откриеш доктора в здравната служба, си е удар в десятката - той има 1200 пациенти и постоянно е в движение.

Още щом отваря вратата на кабинета си, първият извод е, че



едва ли някъде има по-ухилен доктор от този



Усмихнат с всичките си зъби, Саид се осведомява как ще бъде описан - позитивно или с дискриминация. И добре, че се смее и гледа в упор с лъскави като маслини очи - че над Боровица е паднало едно тъмно небе и се лее дъжд като из ведро. Което пък не пречи на учениците да се тресат от веселие за първа пролет - читалищната зала зад кметството се люшка от игрите на 135 деца. Там в множеството се перчи кметицата Надиде Топчу, а забулена в шамия тепка с клепки Неджибе, съпругата на доктора. Изпълненията на децата са силно повлияни от десена на Кондьо, Мишо Шамара и съвременната турска естрада. А пред всичко това майките и младежите на селото се разнежват часове наред.

Докато населението на Боровица посреща пролетта, Саид уточнява, че е от столицата Кабул, където започнал да учи медицина. Произхождам от средно интелигентно за афганистанските мерки семейство, баща ми е с инженерно образование и дълги години е работил в международната хотелска верига Интерконтинентал, а майка ми отглеждаше 6-те си деца, трима братя и три сестри сме, в канцеларски дух разказва той. По-големият брат е архитект, другият и едната сестра са лекари. Втората сестра пък тъкмо станала студентка по медицина, но дошли талибаните и забранили интелектуалното развитие и професионалната реализация на жените. Така току пред дипломирането си пострадала и съпругата на Саид. Неджибе била в 5-и курс, но лекарска диплома не могла да вземе. Сега в Боровица помага на мъжа си, но основно се занимава с отглеждането на 4-годишния Мохамед и 2-годишния Али.

Баща им не е чувал гласовете на роднините си не само през последните два месеца - телефонната връзка с чужбина била табу по време на талибанския режим. В началото на януари от Пакистан се обадил брат му - отишъл на преглед на компютърен томограф там, тъй като в Афганистан такава апаратура все още нямало. Според него



средният афганистанец не може да се сравнява със средностатистическия българин



Както не можело да става и дума за съпоставяне на неговия роден пейзаж с богатството и пъстротата на българския... Шестима студенти от Кабул успяват да минат пресявката на властите на Наджибула и през 1988 г. пристигат в България да се доучват. Първо изучават българския език в Института за чуждестранни студенти в София. Така още тогава за Саид започва българската натурализация. Като завършил нашата медицинска академия, живял една година във Варна. Там, докато чакал уреждането на бежанския си статут след поисканото политическо убежище, работел на половин ден в болницата. Но без заплата, колкото да поддържа формата. Почти година е бил медик на доброволни начала и в София. В края на 1997 г. заминал за Пакистан, в граничния град Пешавар, където отново поработил в клиника. Там си намерил и булката. Оженили се и хайде в България.

В Афганистан съм роден, но България ми е втората родина, особено от професионална гледна точка, а за синовете ми пък е истинска родина, единият е роден във Варна, другият в София, подчертава Саид.

Още през 1995 г. той подал документи с надеждата бързо да получи статута на бежанец. Не питайте какво ми струваше очакването, едва в края на 1999-а се сдобих с него, а това беше и въпрос на бъдещето ми, казва сега той. През цялото време се втрисал при мисълта, че няма да може да практикува лекарската си професия и че, ако така се проточи 5 години, ще загуби правата си на доктор и дипломата ще му остане за спомен. Стартът на здравната реформа го заварил във Варна. За Кърджалийско не бил и чувал през живота си, но предпочел поминъка на родопско джипи пред онзи на един от тълпата в големия град.



Истински лекар се става на село - без жертви не може,



пак се смее д-р Карим. Доволен съм в Боровица - и хората са добри, и въздухът е чист, а в София щяхме да се задръстим от смога, пък и кой ли щеше да се запише при мен, разсъждава той. За невръстните му малчугани планинският въздух бил като безплатни витамини, да не говорим за водата от язовир "Боровица", която утолява жаждата на половината Кърджалийска област и е по-хубава от минералната.

Като пристигнал в селото и станало ясно, че това е докторът, местните се трупали пред здравната служба и си шушукали с любопитство що за птица ще е, аджеба, тоя афганистанец. За Саид пък първият проблем бил, че не знае обичайния за тези места турски език, особено при прегледите на старците. Обаче вече е понаучил най-често употребяваните въпроси и оплаквания, та езиковият му проблем е отчасти решен.

Загадка за боровчани остава фактът, че той не стъпва в джамия. Аз съм повече медик, отколкото религиозен, решава гатанката Саид. А и никак не му остава свободно време, та да отделя и за молитви към Всевишния. Принуден е да работи без аптека и без болница - впрочем като повечето джипита, разселени из така наречените неблагоприятни практики в Родопите. Ми то ако си беше останал край Тора Бора, щеше ли да му е по-благоприятно...

А тук с парите от Световната банка са му доставили редица апаратурни екстри. Купил си москвич на старо и така обикаля пациентите от 7-те околни села, които са му в списъка. Със същата таратайка пътува от Боровица до Кърджали - до началствата в Здравната каса.



Пациентите са ми приятелите тук,



зная всичко за тях, до най-интимните подробности, казва докторът. И сигурно аз съм им най-големият приятел - нали само приятел може да ти отнеме болката, допълва той. Признава, че за собствената му носталгия лекарство няма. Но е 50 процента оптимист, че Афганистан има бъдеще. Когато телевизорът започнал да бълва страховити новини от родината на Саид, той се радвал заради настъпващите промени. Талибаните върнаха Афганистан векове назад и сега ще трябва бързо да наваксваме, а това ще бъде много трудно, казва той. Според него талибанският кошмар е продукт на външни интереси, тъй като Афганистан е на стратегическо място и е ключ към Централна Азия.

Не се ангажира да коментира ситуацията там с обяснението, че е в България от 1988 г. и познава повече нашенската действителност. По-добре ме питайте кой има бронхит и кой е стар диабетик, лъсва пак всичките си зъби Саид. На младите булки давал акъл да раждат повече деца, но не всички го слушали. Селските жени са по-притеснителни и не са като градските да не им пука кой ще прослуша гърдите им, затова по-свитите ги насочвам към гинеколога, обяснява перипетиите си той. Макар че за него като лекар е валидна поговорката "око да види, ръка да пипне".

Най-големият му проблем е липсата на аптека: за да изпълни рецепта, болният трябва да плати 4 лева за автобуса до Ардино и още толкова за обратния път. А местните са почти 100 процента безработни. Д-р Карим се старае да лекува с по-евтините български лекарства. Жал му е да чака от пациентите си левчето за прегледа. Може би и заради това селските хора го обичат, поне така разправят.

Саид обаче се държи странно, щом става дума да бъде проведен разговор и с жена му. Не ще и да чуе да бъде снимана. Оправдава се с това, че ако малкият Али се събуди, щял да настане малък ужас - малчуганът ревял със страшна сила часове наред, ако някой му развали следобедния рахат. Таткото предпочита да говори за синовете си. И техният езиков проблем не бил малък - в детската градина трябвало да говорят на български, на улицата - на турски, а у дома - на родния персийски. Като пораснат, ще научат и английски, така ще станат чудесни български граждани, през смях казва той. Афганистанецът отсича, че бъдещето на семейството му е в България - защото тук той е получил дипломата за собственото си бъдеще.