През изминалите 100 години медицината се е развила бурно, което е довело и до промени в системите на здравеопазване заради необходимостта постиженията на тази наука да стигнат до повече пациенти. Повечето пациенти и съответно - пари, пък са стимулирали допълнително развитието на медицината. Изумително е обаче, че мениджмънтът на болниците почти не е помръднал. И преди 100 години, и сега проблемите на болниците си остават почти едни и същи. Основната разлика пък е изчезването на едновремешните волунтаристични нотки и заместването им от съвременната комерсиализация.

Доказателство за това е наскоро откритата част от архива на българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул, съдържаща данни за функционирнето й през 1910 - 1938 г.

Инициативата за изграждането на модерна болница, която да лекува безплатно бедните българи, се подема от Българската екзархия и учреденото благодетелното братство "Йосиф I". Популяризирането на идеята подтиква големия български благодетел Евлоги Георгиев със свои средства да изгради болницата, като за целта отпуска 120 000 франка. Правителството на д-р Стоилов също дава финансова подкрепа за поддържането на болницата. Султанът пък отпуска безплатно хляб и месо. Болницата е открита на 23 април 1902 г.

В нея се лекуват безплатно бедни българи от различни части на Македония, Тракия и Царство България. Тук идват за операции арменци, гърци, турци, румънци, руснаци, французи, шведи, италианци. През 1905 г. болницата има 81 легла и е на подчинение на Дирекцията за опазване на общественото здраве към МВР - София. 1910 г. започва за болницата с нов главен лекар - д-р Петър Лазаров, завърнал се от специализация във Франция. И с



нещо обичайно - ревизия на предходната 1909 г.



Констатациите на ревизионната комисия, състояща се от секретаря на Българската легация в Истанбул и от счетоводителя на Екзархията, са, че в болницата няма регламентирани процедури за извършване на разходи с изключение на начина, по който се провеждат търговете за снабдяване с продукти. При раздаването на пътни пари не се спазват никакви наредби, а също и при разходването на средства за съдебни дела и др.

След приемане резултатите от проверката новият управител д-р Петър Лазаров е изправен пред защитата на първия си бюджет. Това не е лесна задача поради три фактора - наследения дефицит от предходната година в размер на 7000 лв. (8.7%), желанието да задържи нископлатения, но обучен нелекарски персонал, както и амбицията му да наложи болницата като водеща сред останалите чуждестранни болници в един мегаполис.

За ликвидиране на дефицита настойчиво се изискват от София дължащите се от предходната година доходи от имоти в България, собственост на болницата. Преписката по въпроса тече през цялата година с променлив успех. Увеличаването на възнагражденията на нископлатения административен персонал се решава, като управителят д-р Лазаров се отказва от полагащото му се след специализацията увеличение на заплатата и го разпределя между иконома и аптекаря. А за ремонти и инвестиции в електрическо осветление, електротерапевтична лечебница, рентгенов апарат, операционна зала в разходната част на бюджетите се включва раздел "Временни разходи", който да гарантира реализирането на поставените цели постепенно през годините.

Тъй като болницата лекува главно бедни пациенти, през 1910 г.



основните й приходи са държавна субсидия (45%),



плюс дарените храни от Н.И.В.Султана (3,1%) , частните дарения (1.3%), както и приходи от платено от пациенти лечение - (36%) и доходи от собствени имоти (4.2%).

Най-големите разходи за веществените - 44 000 лв. От тях за храна на болни и персонал отиват близо 50% от всички веществени разходи, другите са за осветление и отопление, канцеларски материали, погребения, градина и чистота. За лекарства се дават едва 4000 лв. За заплати се отделят 30 000 лв., а временните разходи, т.е. инвестиционните са 14500 лв. Прави впечатление балансираният бюджет, т.е. приходите са равни на разходите.

В болницата работят 1 управител-лекар, който е и старши лекар на вътрешното отделение, 1 старши хирург, 1 старши ординатор, 2 лекари специалисти, 3 милосърдни сестри, 1 аптекар, един надзирател (иконом) и 14 души помощен персонал (санитари, готвачи, градинар, колар, портиер). Те са обслужвали 81 легла в две отделения - вътрешно и хирургическо, амбулатория, аптека, градина, стопански сгради.

Този бюджет е заплашен от преразход поради увеличаващия се брой безплатното лекувани бедни българи - основна цел при създаването на болницата. Цел, която субсидиите и даренията трудно успяват да поддържат. Ето защо съществена част от времето на управителя е заето с опити за финансовото оздравяване на болницата, оптимизиране на разходите и намиране на допълнителни приходи. Последното е актуално и през 2010 г. по отношение на всяка една българска болница.

В чл.59 от Правилника за дейността й е определено кои хора и по какъв начин могат да бъдат приети за безплатно лечение. Това са българи и български поданици, които могат да представят свидетелства за бедност, издадени от Българската легация в Цариград, българските митрополити, църковното настоятелство на църквата "Св.Стефан", Екзархията, българските общини, от първомайсторите и мухтарите в Цариград и други селища. За 1910 г. са запазени 436 свидетелства за бедност от различни места, но се предполага, че са повече. Никога не са били връщани българи и не е отказвано лечението им дори и без свидетелства за бедност. За да се облекчи техният прием, д-р Лазаров моли Екзархията да уведоми общините, че в болницата винаги има места за нуждаещите се болни бедни българи и не е необходимо да се правят предварителни запитвания, защото така се създава една дълга кореспонденция и се забавя навременното лечение на болните.

От запазените списъци за движението на болните във вътрешното отделение от януари до май 1910 г. става ясно, че за тези месеци общият брой на болните е 189, от които оздравелите са 90, а починалите 14. В хирургическото отделение запазените списъци са за цялата 1910 г. Там са постъпили 644 души, от които са оздравели 467, а са починали 18. Спрямо постъпилите процентът на починалите е 3,29%.

В рамките на разгледаната година могат да се направят няколко извода. Българската болница съществува благодарение на издръжката на българското правителство, помощи от общините, дарения от частни лица и волни пожертвувания. Затрудненията от финансов характер се дължат на големия брой безплатно лекуващи се бедни българи.



-----------------

*Авторът работи в регионалния исторически музей в Пловдив