Наскоро Бойко Борисов хвърли светлина върху странния жизнеутвърждаващ оптимизъм на Симеон Дянков. "Един министър трябва да говори оптимистично. В противен случай всички пазари наблюдават това поведение, падат акциите на държавата", каза премиерът. Вероятно акциите ни са високи като небостъргачи, защото последното прозрение на Дянков е, че България е по-добре от Германия.

Явно целта на правителството е да раздаде надежда всекиму според потребностите. И съобразно времето. В Ню Йорк Борисов издаде тактиката, с която ще очарова генералния секретар на ООН - като му разкаже, че "най-добрата земя и трудолюбив народ" е в България. Затова след десетина-двадесет години можело да изхранваме света. Пак в САЩ, и пак пред емигрантската общност преди две години Борисов недоволстваше от човешкия материал в България. Но тогава бе опозиционер, сега управлява. Надеждата тогава бе да вземе властта, а сега



да я задържи колкото се може по-дълго



Емигрантите в САЩ бяха зарадвани и с прозрението, че под мъдрото ръководство на сегашния премиер до 5-6 години България ще стане средноевропейска страна. Месец по-рано със струя оптимизъм бе зарадван и шефът на Световната банка Робър Зелик. И на него Борисов каза, че ще ни направи средноевропейска държава, само че смъкна границата на 3 години. Правилно - Зелик е от ония, които движат акциите и пазарите.

Вътрешният министър Цветан Цветанов също внимателно си подбира публиката. В края на септември направи две гръмки изявления относно България и нейните европейски проблеми. Най-напред каза, че ромите са инкубатор за генериране на престъпност, а после, че България не е била готова за членство в ЕС. Окачестви приемането ни през 2007 г. като грешка. На първите думи се възмути Европейската комисия, а на вторите - българската опозиция и голяма част от хората у нас. Но, както правилно отбеляза Цветанов впоследствие, за ромите е говорил пред български вестник "с акцент във вътрешен план" и не по отношение проблемите във Франция. За неправилното приемане на България в ЕС се произнесе не тук, а на сбирка на фондация "Ханс Зайдел" в Брюксел. Тъй де, публиките са различни.

Пред българския избирател Цветанов трябва да бъде критичен към малцинството. Защото той ще хареса подобно изказване. Но Европейската комисия, която си има проблеми с Франция, няма да го оцени високо. Затова Цветанов трябва да се направи, че



ромските проблеми са различни



тук и в Западна Европа. Същото е и с готовността на България за членство в ЕС. Фондация "Ханс Зайдел" е близка до баварския Християнсоциален съюз, който пък имаше големи резерви към приемането на България. На въпросната сбирка публиката очевидно е искала да чуе лоши неща за страната ни и Цветанов я е удовлетворил. Дни по-късно той рече, че България е готова да влезе в Шенген. Което противоречи на първото му изказване, но какво пък - българите искат да влязат в Шенген, това искат да чуят. Същото ще каже и на Европейската комисия, на която трябва да се говори още по-оптимистично. А песимизмът ще остане за следващата сбирка на "Ханс Зайдел".

Да виним само настоящата власт в двойни стандарти би било несправедливо. Да си спомним например спирането на еврофондовете по времето на бившия премиер Станишев. Пред българската публика твърдеше, че у нас няма корупция и Брюксел ни третира твърде критично. В европейската столица обаче обещаваше да вземе мерки, които съгласно думите му у нас, няма смисъл да взима. Ами президентът Първанов? До скоро не се щадеше да раздава илюзии на родната аудитория, че спрените реактори на АЕЦ "Козлоадуй" все някак могат да бъда рестартирани, въпреки че сам не направи кой знае какви усилия да иска същото на Запад, тъй като очевидно там нямаше да срещне такъв ентусиазъм.



Политиците очевидно имат по няколко истини



- различни за различната публика. Да кажем, че само българските са такива, също би било несправедливо. Но нашите са се специализирали по отношение на "новините", които творят тук и по света. Във века на информацията това работи срещу тях.

"Двойните истини" обаче могат да бъдат разглеждани в друг аспект. Първо, те показват липса на политическа култура. Ясно е например, че България не бе готова за членство в ЕС. Но един вицепремиер и министър на вътрешните работи не може да си позволи да го изкаже гласно, особено пред чужди хора. Второ, те показват и твърде дълбоката елементарност на политиците. Кого би излъгал Дянков, чертаейки непрекъснато розови икономически перспективи? Нас ли, "пазарите" ли, които дори имат изпреварваща информация? Трето, най-важното - истината е само една. Клише, но никога не е излишно да се припомня на политиците.