Костадин Тасев от Сандански през февруари беше най-мразеният българин, след като прокуратурата му повдигна обвинение за блудство с тогава двегодишния му син Александър. Детето беше прието в "Пирогов" с тежки разкъсвания на ректума и опасност за живота, а лекарите допуснаха, че с него е извършвано сексуално насилие. И първият заподозрян беше таткото.

Същият баща, който ходил при социалните в Петрич и ги молил да му помогнат, понеже лекарите му разболяват детето, а службите в Сандански нищо не правят. Той вероятно е най-глупавият насилник в света, щом вместо да прикрива злодеянията си, буквално се бута в устата на вълка, търсейки помощ от социалните работници. Оказа се, че на родната здравна система са й трябвали близо 3 години, тройна и след това петорна съдебна експертиза, за да предположи, че Сашко има рядка болест, синдром на Крон, един от симптомите на която е кървене през ануса заради язви в червата. Първите симптоми се появили, когато детето било на 20 дни. И по тази причина от тогава често било настанявано в болница.



Миналата седмица Костадин Тасев е пуснат с мярка подписка,



защото обвинението срещу него е силно разколебано, казват от прокуратурата. Според адвокатите му категорично опровергано. Но вероятно, когато родителите са никои, майката с лека умствена изостаналост, а таткото - тенекеджия, е по-лесно да обвиниш семейството в насилие, отколкото да търсиш здравословен проблем. Адвокатите на бащата подозират, че заради ниския социален статус на семейството здравословният проблем на детето е бил неглижиран от лекарите.

Всъщност първото съмнение към обвинението дойде от обстоятелството, че всички съседи отказваха да повярват, че бащата е насилник. Имаше е подписка в Сандански в този смисъл.

Когато от "Пирогов" обявиха, че детето е насилено, започна медийното и общественото "разкъсване" на социалните работници и системата за закрила на децата у нас. В образователната комисия в парламента депутатите се опитаха да разкъсат и прокуратурата, и социалните работници. Защо при толкова "явни" доказателства нищо не е направено? Защо лекарите не са се съгласили да дадат писмено становище за насилието? Защо социалните не са поискали прокуратурата да се заеме?

Но се оказа, че именно социалните работници, които въпреки липсата на медицинско образование, като че ли най-точно са преценили ситуацията около случая "Сандански". Само те до последно държаха, че



в семейството няма данни за насилие над детето



Били са до родителите през цялото време още от преди раждането на Сашко заради психичното състояние на майката. Родителите са били съгласни с намесата на системата в семейството им, за да повишат родителския си капацитет. Съдействали са през целия процес. Майката се учела на елементарни хигиенни навици. Обучавали я да къпе бебето и да се грижи за него.

И въпреки обществения натиск ръководството на Агенцията за социално подпомагане не се огъна и не започна чистка на кадрите си.

Единствената им грешка е била, че когато преди година личната лекарка на семейството изказва устно предположение, че може би има насилие над детето, не са успели да убедят таткото да остави Сашко временно в социален дом. Вероятно това щеше да спести осемте месеца арест на Костадин, тъй като при проява на симптомите далеч от него, щеше да стане по-бързо ясно, че не е злодей.

Тогава бащата още веднъж доказва своята привързаност към детето си, макар и по опасен за него начин - заплашвайки социалните работници, че ще ги убие, но детето си не дава. Оплакването на социалните от афектирания баща е от преди година.

Но понеже държавата по гръб не пада, година по-късно прокуратурата прикача към обвиненията на Костадин и това за заплаха с убийство на длъжностно лице. Вероятно това ще остане единственото обвинение срещу него и така държавата ще се опита да го откаже да я съди за 8-те прекарани месеци зад решетките. Междувременно се появи и съмнение, че тежките разкъсвания на Александър всъщност са следствие от недостатъчно адекватен лекарски преглед в Сандански. Но това едва ли вече може да се докаже.

Медицински грешки, които да доведат и до съдебни, са възможни навсякъде - особено когато потърпевшите са неграмотни и тяхната несрета се развява като парцалив пряпорец от истерични медии, объркани лекари и магистрати, които искат да покажат здрава ръка. Костадин излезе от ареста. Важното е, че е на свобода и според силите си и късмета си ще се опита да продължи да се грижи за Христина и Александър, който все още е в "Пирогов".

Това семейство до преди година е смятало, че държавата може да бъде грижовна, а след това, за да бъде излекувано детето, се наложи бащата да лежи осем месеца невинен в ареста. Дори и за България тази история изглежда абсурдна със своите обрати.

Костадин и Христина бяха и ще продължат да са достатъчно слаби да се опазят и от помощта на държавата, и от т.нар. й справедливост.