|
| Петър Чобанов |
- Г-н Чобанов, реалистичен ли е заложеният ръст на икономиката в бюджета за догодина - 3.6%, при положение че МВФ прогнозира растеж между 2 и 2.5%, а ЕК - 2.7%?
- За да се отговори на въпроса, дали прогнозата е реалистична или не, трябва да е ясно какви фактори водят до този икономически растеж. Основният фактор очевидно е износът. Той наистина се развива доста бурно - ръст от 32% към края на август, наваксват се нивата от 2008 г. и това е типично поведение при излизане от криза. За съжаление обаче, то не се пренася върху другите икономически показатели, например икономическия растеж. Дори растежът да стигне 3.6% догодина, това не е чак толкова голям успех, при положение че икономиката стартира от доста ниско ниво след спада през 2009 г. Предкризисните нива на икономиката няма да бъдат наваксани през 2010 г. и 2011 г., взети заедно.
Що се отнася до износа, неговият бурен растеж наистина е добър сигнал. България печели пазарен дял на европейския пазар и това е положителна новина, макар тази "печалба" да е в рамките на десети или стотни от процента. Проблемът е, че не наблюдаваме подобрение на другите икономически показатели, за да сме сигурни, че този процес ще бъде устойчив и за да направим извод, че конкурентоспособността на българската икономика се повишава.
- Как тогава да разберем, че излизаме от кризата?
- Единият фактор е износът. Следващата година ще е показателна дали имаме някакъв пробив по отношение на конкурентоспособността. Ако и тогава експортът продължи да расте, макар и с по-бавни темпове от сегашните, значи наистина има такъв пробив. Но според мен вероятността за това не е много голяма.
Другите фактори са свързани с търсенето. Според мен потреблението няма да отбележи сериозен растеж догодина. Безработицата не е започнала да спада устойчиво. Показатели като "младежка безработица" и "обезкуражени на пазара на труда" продължават да се покачват. Тоест нямаме данни, които да показват, че можем да очакваме пробив по отношение на потреблението.
- Хората обаче усещат излизането от кризата по това дали имат работа и дали се увеличават доходите им.
- Така е. Пенсиите например продължават да бъдат замразени, макар да е трудно да се обясни на възрастните хора, че при над 7% инфлация с натрупване за 2010 г. и 2011 г. жизненият им стандарт ще падне.
Освен това държавните служители също няма да получат по-високи заплати. Остава очакването частният сектор да генерира увеличение на доходите, но това няма как да стане при отсъствие на значителни преки чужди инвестиции в икономиката. Хората трябва да са наясно, че в най-добрия случай ще трябва да разчитат на сегашните си доходи, защото просто няма откъде да се генерират по-високи заплати.
- Ще обясните ли какво се случи с огромното разминаване в бюджетната прогноза 2009 г. и реалността. Тогава екипът на финансовото министерство, от който бяхте част, прогнозира 4.7% ръст на БВП, а се стигна до 4.9% спад.
- Бюджетната прогноза за 2009 г. беше наистина за 4.7% ръст и тя беше готова преди големите кризисни събития в света от средата на септември 2008 г. На 14 септември фалира "Лемън брадърс", което преобърна на 180 градуса хода на събитията. Преди това прогнозата ни беше много близка с тази на МВФ и ЕК, които предвиждаха около 4.5% ръст. Последното тримесечие на 2008 г. всъщност беше началото на кризата за страните от Централна и Източна Европа и оттам нататък ситуацията се промени коренно.
- Не трябваше ли веднага при тези нови обстоятелства да се направи актуализация на бюджета за 2009 г., а не да се изчаква?
- В края на 2008 г. и началото на 2009 г., когато подготвяхме конвергентната програма за ЕК, имахме няколко сценария за икономическото развитие на България. Основният беше за ръст от 2%, като прогнозата отново беше близка с тази на ЕК и МВФ, които тогава очакваха 1.5% растеж. По това време считахме, че показателите в бюджета не трябва да се променят заради заложените буфери в рамките на няколко милиарда лева.
- Смятате ли, че на този фон политическата реакция беше адекватна в периода преди изборите?
- Първо, бюджетът разполагаше със сериозни буфери. Второ, разходите бяха намалени с 15% до средата на годината. Освен това Министерството на финансите още преди изборите подготви второто намаление на разходите, което стана факт при следващото правителство. На практика анализът и мерките, които стояха зад това намаление на разходите след идването на ГЕРБ на власт, бяха подготвени от екипа на МФ преди изборите. Тоест готовност за такова свиване на разходите имаше, но е факт, че то не беше осъществено преди изборите.
- Това означава, че правителството на тройната коалиция е било наясно, че подобно свиване на разходите е неизбежно?
- Да, това се знаеше и подготовката беше направена преди изборите. Тогава дори имаше разговори с МВФ около новия му инструмент за гъвкава кредитна линия, но се бяхме разбрали с фонда разговорите да продължат със следващото правителство.
- Притеснително ли е намерението на управляващите да допуснат догодина държавният дълг да нарасне в най-лошия случай с 4-5 млрд. лв.?
- Пазарът на държавен дълг в България е силно сбъркан. Не виждам разумна стратегия за управление на този дълг, която ясно да казва на какви емисии разчитаме - краткосрочни или дългосрочни, и защо точно в този момент ще се финансираме с определен тип дълг. В страна с дефицит на теория се смята, че тримесечните емисии на ДЦК, например, са много хубав инструмент за финансиране на бюджет, който не е заложен да е в постоянен дефицит за дълъг период от време. Тъй като има сезонност в приходите и в началото на годината те са малко, на пазара се пускат повече емисии на ДЦК, а в края на годината те намаляват, защото хазната събира повече приходи. Такъв инструмент в България обаче липсва. Последната емисия на 3-месечни ДЦК падежира през септември 2009 г. и оттогава няма подобни емисии. Във всички препоръки към страни като България има съвет да имат добре функциониращ вторичен пазар на ДЦК. Е, къде е нашият пазар? Кога ще имаме нормална крива на доходност на ДЦК с необходимите за това емисии?
- Да, но финансовото министерство се похвали с успешна емисия на дългогодишни книжа.
- Това е интересен въпрос. Дали в този момент трябва да е толкова дългосрочна емисията? Защо точно сега МФ пуска 15-годишна емисия в евро при една доста висока доходност - 6.45%? Независимо че от МФ твърдят, че това е ниска доходност, за всекиго е видимо, че за 15-годишна емисия в евро това е висока цена за обслужване на дълга, която носи много рискове. Тази емисия е показателна за това, че дълги години напред, грубо казано, ние или не разчитаме да имаме фискална дисциплина, или не правим планове да влезем в еврозоната.
Резултатът от тази емисия за бизнеса е, че всеки един дългосрочен проект в частния сектор ползва като ориентир тези 6.45% и оттам надгражда лихвата с премия за валутен риск, за риск на самия проект и т. н. Така въпросният проект поскъпва неимоверно. МФ трябва да обясни също как е възможно при обявена емисия за 45 млн. евро да се удовлетворят поръчки за 240 млн. евро. Все пак пазарните участници са си направили някакви предварителни сметки, влизайки в този търг, например каква би била средната цена и как биха реализирали тези ДЦК на вторичния пазар. След неочакваните действия на МФ изведнъж тези сметки се променят. Проблем е също, че с подобна емисия се изтегля ликвидност от икономиката.
- Накъде отива българската икономика в средносрочен план - до 3-5 години?
- Основната ни политика трябва да бъде да станем привлекателно място за повече преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Те ще си намерят сектора, който ще им носи най-голяма възвращаемост. Преди кризата бумът беше в строителството, недвижимите имоти, финансовия сектор. Колкото и да се говори колко вредно е било това за икономиката, тези сгради си стоят и рано или късно ще бъдат използвани. Основната критика е, че те са в нетъргуеми сектори, т. е. не можеш от тях да генерираш износ и приходи. Но дори недвижимостите са обект на международна търговия, защото сменят собствениците си, което също носи приходи, печалба и данъци. От тази гледна точка, няма лоша инвестиция.
