Европейският съюз може да не е единен за еврото, за наказателната си стратегия, икономическата си политика, отношението към финансовата криза, както и за куп други неща. Има обаче една тема, която е на път да обедини срещу себе си представителите на цялото европейско семейство. Става дума за Директива 2006/24 ЕО, която задължава страните членки да въведат запазване за дълго време на трафичните данни, включително за целия интернет трафик и телефонни разпечатки. Това ще даде възможност да се запазва информация за това кой с кого е кореспондирал по различни канали - телефон, електронна и web комуникация.

Вече над 100 правозащитни организации от 23 европейски държави разпространяват отворено писмо до Европейската комисия (ЕК) с искане за отмяна на директивата в тази част и за отпадане на задължението за съхраняване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги. В момента ЕК разглежда предложения за изменение на директивата. Затова и



въпросното отворено писмо набира скорост в цяла Европа



В България то бе подписано и разпространено от неправителствената организация Програма достъп до информация (ПДИ). В Европа го подкрепят правозащитни организации, професионални сдружения на доставчици на електронни услуги, журналисти, юристи, лекари, синдикати.

Документът припомня, че спорната Директива 2006/24 ЕО задължава предприятията, предоставящи електронни услуги, да запазват данни за техните абонати. В него се твърди и че привидно директивата цели да намали пречките пред единния свободен пазар, но в същото време основно е била предложена като мярка за улесняване на наказателните разследвания. А в същото време тя позволява запазване на информация за това кой с кого е кореспондирал по мобилен телефон или в интернет. Нещо повече. При проследяване на мобилни разговори и кратки съобщения (SMS) се запазва дори и местонахождението на абоната. А в комбинация с други данни използването на интернет от конкретен потребител става напълно прозрачно и може лесно да се проследи.

Всъщност от самото начало спорната директива е разглеждана от застъпниците за правото на личен живот и интернет обществото като недопустимо вмешателство. Счита се, че по този начин



се създава система за повсеместно и пълно следене на цялото население



Както и че съществуването на режим на запазване на данните позволява събирането на чувствителна информация - за социални контакти, включително с бизнес партньори, адвокати, психолози, синдикати, горещи линии за помощ и др. И всичко това може да се прилага дори и без да има подозрения спрямо дадено лице. При това за цялото 500-милионно европейско население.

Според отвореното писмо "запазването на трафични данни застрашава професионалната тайна, създава постоянен риск от загуба и злоупотреба с данни и възпира хората да обменят конфиденциална информация чрез електронни съобщителни мрежи". Дава се дори пример за възможността предоставянето на данни да засегне и защитата на журналистическите източници, а по този начин да бъде застрашена свободата на словото. Дълго време спорната директива бе давана като пример за единственото спасение за ефективно наказателно разследване.

Изследвания обаче сочат, че наличните данни за комуникациите дори без нарочното им запазване са достатъчни за ефективно наказателно разследване. Така в редица европейски държави - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Румъния и Швеция, пълното и



повсеместно съхранение на данни се приема за излишно, вредно и



противоконституционно.

А в тези държави борбата срещу престъпността и разкриването на престъпления е ефективно и при режима на краткотрайно запазване и целенасочено събиране на данни. При това само при извършено престъпление или при данни за евентуално подготвяне, както и за извършител на престъпления или заподозрян. Но това е съвсем различно от въведения чрез директивата режим, при който се задължават операторите да събират и пазят дълго време всички трафични данни.

Според въпросните проучвания няма нито едно пряко или косвено доказателство, че пазенето на трафични данни осигурява по-добра защита срещу престъпността. В същото време обаче е очевидно, че това струва милиарди евро, поставя в риск правото на личен живот на невинни хора и позволява натрупването на все по-голям обем от информация за цялото население.

Очакването е съдът на Европейския съюз да последва Конституционния съд на Румъния, както и Европейския съд за правата на човека в решението "Марпър" и да обяви запазването на данни за телекомуникациите без всякакво подозрение срещу потребителя за несъвместимо с Хартата на ЕС за основните права.

Като друг аргумент срещу Директивата се сочи и обстоятелството, че в повечето страни



липсват механизми за компенсиране на финансовите разходи за



съхранение на данните. Така на практика тази тежест се поема от хилядите засегнати доставчици на телекомуникационни услуги. Това води до повишаване на цените, влошаване качеството на услугите и представлява допълнителна тежест за потребителите.

Всъщност трябва да се отбележи, че много от държавите изобщо не тръгнаха да прилагат директивата. С аргумента, че изчакват да приключи делото пред Първоинстанционния съд на европейските общности, където Ирландия я обжалва. Някои страни обаче приеха закони, които изпълниха указанията на директивата. В част от тях съдилища напълно или частично отмениха законите.

В Италия например мераците на службите за пълен контрол върху интернет комуникациите и електронните съобщения бяха порязани. "Италианските телекомуникационни компании и оператори отсега нататък няма да могат да пазят никакви данни за посещаваните от потребителите сайтове по интернет. Това няма да може да се прави дори заради причини, свързани с правосъдието", постанови италианската Служба за защита на частния живот на гражданите. Тя нареди на телекомуникационните компании да унищожат незаконно съхраняваните информации и занапред да не пазят подобни данни. Забранено бе да се съхраняват дори данни за думите, търсени от потребителите чрез търсачки. Аргументите бяха, че



не трябва да се получава информация за личните и социални контакти на потребителите,



за религиозните и политическите им убеждения или за сексуалната им ориентация.

В същото време обаче България буквално се престара по темата. Първоначално властта у нас пробва дори да въведе директивата чрез подзаконов акт-наредба. Все пак Върховният административен съд я отмени. Но веднага започнаха драмите с промените в Закона за електронните съобщения, които след сериозен словесен натиск на МВР и службите бяха приети само преди няколко месеца и вече са в сила.

След разгорещените дебати и след обществения отпор МВР направи много отстъпки от първоначалните си намерения за промени. Така в общия случай сега разпечатки и трафични данни могат да се вземат само за тежки престъпления, т.е. за които се предвижда над 5 години затвор. Задължително е съдебното разрешение при искане на разпечатки.

Махнат бе и текстът за интерфейса, който щеше да даде възможност МВР да следи всичко в реално време. Макар че се появиха гласове, че в закона е вкаран текст за "системи за мониторинг и други входно-изходни програмно-технически средства", което си било същото. Това обаче предстои да се види как ще действа на практика. Операторите бяха задължени да дават информация в 72-часов срок, а не както първоначално се искаше до 2 часа. И още нещо положително - бе прието справка за данни, която не се използва за образуване на досъдебно наказателно производство,



да се унищожава в 6-месечен срок



от тричленна комисия. Дори когато е класифицирана информация.

Но в крайна сметка спорната директива бе приложена в България. И в момента наистина никой не може да е сигурен за нищо в интернет например. Логиката на МВР е, че няма нищо страшно в това и е по-лошо, че всеки доставчик на интернет може преспокойно и необезпокоявано да източва лични данни от вашия компютър, и то без съдебно разрешение. Твърди се също, че зад тези мрежи стояли силови групировки. Но защо държавата не въведе изискване доставчиците да не са осъждани и да не дължат данъци и на банки например? И защо допуска силоваци да владеят този бизнес, които биха злоупотребили с лични данни? Нека се справи с този проблем, вместо да го използва като аргумент за тотално държавно следене и слушане на телефони и интернет. Защото може ли например някой с ръка на сърце да каже, че МВР и службите са разкрили и доказали повече престъпления, след като им се дадоха огромни правомощия със закона за електронни съобщения? Едва ли.