|
| Все повече граждани се разочароват от правителството, което губи и подкрепата на политическите си партньори. Лидерът на ДСБ Иван Костов дори обвини премиера Борисов, че отива по-вляво от Сергей Станишев с идеята да национализира частни пенсионни фондове. |
Оправданието е, че събраните спестявания в личните сметки били "обидно малки". В същото време и финансисти, и икономисти заговориха за "национализация" и дори за "държавен грабеж".
Сметките в частните пенсионни фондове са лични и са форма на спестяване. В тях се калкулират направените вноски и получената доходност от управление на средствата. Докато НОИ вкарва всичко "в кюпа", не управлява отделни сметки и отчита движението по всяка от тях.
Според Конституцията частната собственост е неприкосновена, а принудително отчуждаване може да стане само чрез закон и при условие, че определени нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Решението за изземане на частни пенсионни спестявания е изключително опасен прецедент и наистина прилича на държавен грабеж.
Само деспотично държавно управление може да игнорира законите,
пазарните принципи и неприкосновеността на частната собственост, вместо да потърси корена на злото и да намери правилното решение.
За малките натрупвания в частните фондове е виновна държавата - тя е решила какъв процент от осигуровките да отиват в личните пенсионни сметки на хората. Цари регулативната несигурност в пенсионната система, съчетана с нежелание на държавните структури да позволят силна частна осигурителна система, която да се конкурира с държавната. Липсата на дългосрочна стратегия, която да стимулира лични спестявания за пенсионно осигуряване, съвсем естествено води до недостатъчно финансиране.
Възможно ли е Националният осигурителен институт да управлява парите на хората по-ефективно от частните фондове и как прехвърлянето на няколкостотин милиона ще реши проблемите с малките спестявания? Ясно е, че дефицитът по пенсионните сметки на полагащите първа и втора категория труд ще се разпредели между всички осигуряващи се, ще се вдигне осигурителният стаж, пенсионната възраст и др. А административната гимнастика, която синдикални организации и правителствени чиновници предлагат на обществото,
има прозрачна цел - придобиване на контрол върху огромни средства.
Това ни връща към въпроса коя пенсионна система е по-съвършена - частната или държавната. Според австрийския икономист от ХХ век Лудвиг фон Мизес това е избор между рационалната организация на пазарната икономика и произволния диктат на правителствените бюрократи.
Да погледнем само ръководните органи. Управителният съвет на фонд "Съгласие" например се състои от шестима членове, а Надзорният съвет на НОИ наброява 24 - 7 са представители на синдикатите, 11 са от квотата на правителството, останалите - на работодателите.
При частните фондове увеличените разходи, които не водят до увеличение на възвращаемостта на инвестициите, са чиста икономическа загуба, което води до намалени дивиденти и отлив на инвеститори. При тях има директна връзка между вземането на решения и реакцията на капиталовите пазари, което е и обективната оценка за правилността на взиманите решения. Такава връзка при НОИ липсва. Решенията за изразходване на средствата са своеволни, защото Надзорният съвет си знае -
при спадащи приходи държавата ще помогне
- като обяви за престъпление неплащането на осигуровки, като качи осигурителните вноски или просто като бръкне в торбата за още субсидии.
Пенсионното осигуряване, базирано на пазарен принцип, насърчава разумните инвестиции и създава условия хората да избират между "оферти" на различни фондове. Изземането на средства, което държавата замисля, ясно показва коя от двете системи е по-демократична и по-ефективна. Лично аз гласувам за пазарния модел и съм готов да подаря сметката, която все още имам в частен пенсионен фонд, на всеки, който с факти успее да докаже, че не съм прав.
КОНТРА
Каквито пенсионните фондове, такова и правителството
Не може да се срути нещо, което се намира на "кота 0"
"Правителството срива капиталовия пазар", "Доверието изчезва" и още заглавия, вещаещи апокалипсис на фондовата борса, се появиха в медиите, след като се заговори за национализация на частни пенсионни фондове.
За да не остана погрешно разбран, веднага ще кажа, че предложението на правителството за прехвърляне на лични партиди в НОИ е наистина абсурдно. Но въпросът тук е друг - трябваше ли правителството да заплаши джоба на финансовите посредници, за да ги събуди от сладката дрямка, която мислеха за вечна?
"Идеята парите от професионалните фондове да се прехвърлят в НОИ крие непредвидими последствия", обяви председателят на Асоциацията на частните пенсионноосигурителни дружества Никола Абаджиев. "Прехвърлянето на активи и ликвидирането на позиции ще срине капиталовия пазар и ще унищожи доверието в него", изтъкват от други две асоциации - на управляващите дружества (БАУД) и на инвестиционните посредници (БАЛИП).
Но посредническата общност греши. Доверието в капиталовия ни пазар си тръгна още по времето на Апостол Апостолов (шеф на борда на БФБ по време на правителството на НДСВ). Изглежда портфолио мениджърите са проспали апокалипсиса. Разбираемо е, след като си получават възнагражденията независимо от постигнатите резултати. Какво им пука, че спестяванията на клиентите им са се изпарили, нали все още е останало нещо, с което да им платят заплатите и бонусите. Сривът на капиталовия пазар у нас - втори след този в Исландия, където банковата система фалира и държавата заедно с нея, не им направи голямо впечатление, просрочията по облигации в портфейлите на управляваните от тях фондове - също. Но като опря до комисионите им, всички се притесниха за капиталовия ни пазар.
Не може да се срути нещо, което е на "кота 0". Ако стойността на един актив вече е паднала с 90%, дали ще падне до 99%, няма голямо значение. Към настоящия момент са оцелели само дългосрочните инвеститори. За тях не е важна депресираната текуща цена на акциите - те нямат проблеми с ликвидността, важно е оцеляването на компаниите, чиито акции държат в портфейлите си.
Българската борса вече има значение само за акционерите си. За повечето от тях интересът е финансов, но не и за мажоритарния акционер - държавата. БФБ отдавна вече не е пазар на акции от публични компании, а пазар на дялове и няма абсолютно никакво значение за икономиката на страната. Светът е глобален, малкото ни публични компании гледат към други борси, към други инвеститори. Изглежда портфолио мениджърите проспаха липсата на прозрачност в дейността на т.нар. публични компании. Проспаха и некадърната работа на КФН. Или само си затваряха очите. В противен случай трябваше да видят, че портфейлите им са пълни с "боклуци" (акции и облигации от недостатъчно прозрачни компании), вземали са необосновани решения за инвестиции, поемали са прекомерен риск, или казано направо - не са си вършили работата както трябва, но са си получавали комисионните. Именно тази политика на прикриване и спотайване позволи лошите практики на корпоративно управление да изместят добрите, а истинските публични компании да гледат към други борси. А дали балонът на БФБ не беше създаден точно от същите "големи" експерти, управляващи пенсионните и други взаимни фондове?
За да не остана погрешно разбран, веднага ще кажа, че предложението на правителството за прехвърляне на лични партиди в НОИ е наистина абсурдно. Но въпросът тук е друг - трябваше ли правителството да заплаши джоба на финансовите посредници, за да ги събуди от сладката дрямка, която мислеха за вечна?
"Идеята парите от професионалните фондове да се прехвърлят в НОИ крие непредвидими последствия", обяви председателят на Асоциацията на частните пенсионноосигурителни дружества Никола Абаджиев. "Прехвърлянето на активи и ликвидирането на позиции ще срине капиталовия пазар и ще унищожи доверието в него", изтъкват от други две асоциации - на управляващите дружества (БАУД) и на инвестиционните посредници (БАЛИП).
Но посредническата общност греши. Доверието в капиталовия ни пазар си тръгна още по времето на Апостол Апостолов (шеф на борда на БФБ по време на правителството на НДСВ). Изглежда портфолио мениджърите са проспали апокалипсиса. Разбираемо е, след като си получават възнагражденията независимо от постигнатите резултати. Какво им пука, че спестяванията на клиентите им са се изпарили, нали все още е останало нещо, с което да им платят заплатите и бонусите. Сривът на капиталовия пазар у нас - втори след този в Исландия, където банковата система фалира и държавата заедно с нея, не им направи голямо впечатление, просрочията по облигации в портфейлите на управляваните от тях фондове - също. Но като опря до комисионите им, всички се притесниха за капиталовия ни пазар.
Не може да се срути нещо, което е на "кота 0". Ако стойността на един актив вече е паднала с 90%, дали ще падне до 99%, няма голямо значение. Към настоящия момент са оцелели само дългосрочните инвеститори. За тях не е важна депресираната текуща цена на акциите - те нямат проблеми с ликвидността, важно е оцеляването на компаниите, чиито акции държат в портфейлите си.
Българската борса вече има значение само за акционерите си. За повечето от тях интересът е финансов, но не и за мажоритарния акционер - държавата. БФБ отдавна вече не е пазар на акции от публични компании, а пазар на дялове и няма абсолютно никакво значение за икономиката на страната. Светът е глобален, малкото ни публични компании гледат към други борси, към други инвеститори. Изглежда портфолио мениджърите проспаха липсата на прозрачност в дейността на т.нар. публични компании. Проспаха и некадърната работа на КФН. Или само си затваряха очите. В противен случай трябваше да видят, че портфейлите им са пълни с "боклуци" (акции и облигации от недостатъчно прозрачни компании), вземали са необосновани решения за инвестиции, поемали са прекомерен риск, или казано направо - не са си вършили работата както трябва, но са си получавали комисионните. Именно тази политика на прикриване и спотайване позволи лошите практики на корпоративно управление да изместят добрите, а истинските публични компании да гледат към други борси. А дали балонът на БФБ не беше създаден точно от същите "големи" експерти, управляващи пенсионните и други взаимни фондове?
Учителски пенсионен фонд – или как се работи перфектно
Бойко Борисов даде следния пример за национализацията на професионалните пенсионни фондове (очевидно примерът е роден в главите на синдикалистите): "Погледнато обаче, ние, въвеждайки, имаме и прецедент. Учителският фонд, който е в НОИ, има 104% ликвидност. Сиреч - работи перфектно."
--------------------------------------------------------------
Нека разгледаме учителския пенсионен фонд, за да видим как работи перфектно и дали това ще стане с национализирания професионален пенсионен фонд.
Учителски пенсионен фонд:
- получава пенсионна вноска от 4.3% от заплатата на всеки осигурен
- плаща ранни пенсии в период на 3 години (може и малко по-дълго, но тогава се плащат по-ниски пенсии)
- изисква учителски осигурителен стаж от 30 години (25 години за жените)
- учителите трябва да са плащали във фонда от 1997 г. насам, за да вземат пенсия - т.е. един мъж получава ранна пенсия от 60 до 63-годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред
- 100 хиляди учители внасят вноски, 3 хиляди получават пенсия
При такова високо съотношение осигурени/пенсионери (33:1) и също високо съотношение между време на внасяне и време на получаване, всяка пенсионна система (дори и най-калпавата) ще показва добри резултати.
Което не означава, че учителският пенсионен фонд е ефективен. Между другото има толкова малко информация за този фонд, че въобще не може да се изчислят някакви показатели за него. За сравнение, частните пенсионни фондове публикуват тонове информация, включително ежедневна.
Нека видим същите показатели за професионалните пенсионни фондове:
- получават пенсионна вноска от 7 и 12% от заплатата (съотв. II и I категория труд)
- планирало се е да плащат ранни пенсии в период 3 и 8 години (съотв. II и I категория труд); реално обаче законът позволява 8 и 13 години по-ранно пенсиониране (има и по-екстремни случаи - 15-18 години по-ранно пенсиониране)
- изисква стаж първа категория труд от само 10 години
- може да се достигне пенсиониране дори без да са плащани вноски в професионален фонд, или да са плащани малко - т.е. един мъж получава ранна пенсия от 52 до 63-годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред (екстремни случаи, позволени от закона - ранна пенсия от 45 до 63-годишна възраст)
- съотношението между осигурени и пенсионери не е 33:1, а е около 10 пъти по-ниско
Т.е. имаме между 10 и 20 пъти по-лоши съотношения по всички показатели. Те очевидно не могат да бъдат компенсирани от 2-3 пъти по-високи пенсионни вноски.
Извод 1: Дори да се направи национализиран професионален пенсионен фонд, който да се управлява като учителския пенсионен фонд, резултатите няма да са добри - национализираният фонд ще излезе скоро на дефицит и ще фалира скоропостижно. И учителският фонд би фалирал, ако имаше толкова разпуснати изисквания за получаване на пенсия.
Извод 2: Реално необходимите реформи са в следните посоки:
- повишаване на възрастта за ранно пенсиониране (както е предвидено по закон, но никога изпълнено)
- премахване на възможността за пенсиониране на 45 години (както по закон е трябвало да стане още през 2004 г.)
- постигане на по-висок ефективен период на внасяне на вноски в ППФ
- тези, които са внасяли вноски в държавния фонд преди 2000 г. и в професионален фонд след 2000 г., трябва да получават част от пенсията си от държавата и другата част от професионален пенсионен фонд (където е внасяно, оттам трябва да се получава)
Извод 3: Национализацията не решава нито един от проблемите, не извършва нито една от необходимите реформи и е безсмислена идея (а в същото време и изключително вредна за средата изобщо).
--------------------------------------------------------------
Нека разгледаме учителския пенсионен фонд, за да видим как работи перфектно и дали това ще стане с национализирания професионален пенсионен фонд.
Учителски пенсионен фонд:
- получава пенсионна вноска от 4.3% от заплатата на всеки осигурен
- плаща ранни пенсии в период на 3 години (може и малко по-дълго, но тогава се плащат по-ниски пенсии)
- изисква учителски осигурителен стаж от 30 години (25 години за жените)
- учителите трябва да са плащали във фонда от 1997 г. насам, за да вземат пенсия - т.е. един мъж получава ранна пенсия от 60 до 63-годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред
- 100 хиляди учители внасят вноски, 3 хиляди получават пенсия
При такова високо съотношение осигурени/пенсионери (33:1) и също високо съотношение между време на внасяне и време на получаване, всяка пенсионна система (дори и най-калпавата) ще показва добри резултати.
Което не означава, че учителският пенсионен фонд е ефективен. Между другото има толкова малко информация за този фонд, че въобще не може да се изчислят някакви показатели за него. За сравнение, частните пенсионни фондове публикуват тонове информация, включително ежедневна.
Нека видим същите показатели за професионалните пенсионни фондове:
- получават пенсионна вноска от 7 и 12% от заплатата (съотв. II и I категория труд)
- планирало се е да плащат ранни пенсии в период 3 и 8 години (съотв. II и I категория труд); реално обаче законът позволява 8 и 13 години по-ранно пенсиониране (има и по-екстремни случаи - 15-18 години по-ранно пенсиониране)
- изисква стаж първа категория труд от само 10 години
- може да се достигне пенсиониране дори без да са плащани вноски в професионален фонд, или да са плащани малко - т.е. един мъж получава ранна пенсия от 52 до 63-годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред (екстремни случаи, позволени от закона - ранна пенсия от 45 до 63-годишна възраст)
- съотношението между осигурени и пенсионери не е 33:1, а е около 10 пъти по-ниско
Т.е. имаме между 10 и 20 пъти по-лоши съотношения по всички показатели. Те очевидно не могат да бъдат компенсирани от 2-3 пъти по-високи пенсионни вноски.
Извод 1: Дори да се направи национализиран професионален пенсионен фонд, който да се управлява като учителския пенсионен фонд, резултатите няма да са добри - национализираният фонд ще излезе скоро на дефицит и ще фалира скоропостижно. И учителският фонд би фалирал, ако имаше толкова разпуснати изисквания за получаване на пенсия.
Извод 2: Реално необходимите реформи са в следните посоки:
- повишаване на възрастта за ранно пенсиониране (както е предвидено по закон, но никога изпълнено)
- премахване на възможността за пенсиониране на 45 години (както по закон е трябвало да стане още през 2004 г.)
- постигане на по-висок ефективен период на внасяне на вноски в ППФ
- тези, които са внасяли вноски в държавния фонд преди 2000 г. и в професионален фонд след 2000 г., трябва да получават част от пенсията си от държавата и другата част от професионален пенсионен фонд (където е внасяно, оттам трябва да се получава)
Извод 3: Национализацията не решава нито един от проблемите, не извършва нито една от необходимите реформи и е безсмислена идея (а в същото време и изключително вредна за средата изобщо).
По думите на шефа на НОИ 
Пенке Мила , 
...Мъ низнаех, че капиталовите пазари са част от пенсионните фондове 
. В Антарктида раздават такива - за високи отрицателни температури, раздават голямо замръзване.
не само, че няма нужда, но в никакъв случай не трябва да бъдат национализирани. Те трябва за бъдат оставени да фалират. Там действително едни хора са дали доброволно парите на едни други хора, а както е известно кьорав карти не играе. Всеки да носи отговорността за решенията си.
