Президентът Обама бе на ръба. В продължение на два изтощителни месеца той бе молил съветниците си по военните въпроси да му предоставят няколко варианта за войната в Афганистан. Вместо това президентът чувстваше, че те го тласкат към един изход и пречат на опитите му да потърси начин за изтегляне оттам. По-късно той щеше да каже на съветниците си в Белия дом, че военните ръководители "всъщност са нагласили нещата в посоката, в която са искали".

Обама търсеше възможности, които биха ограничили участието на САЩ във войната и



биха създали условия за напускане на Афганистан



Тримата му най-високопоставени съветници по военните въпроси обаче бяха безмилостни защитници на изпращането на над 40 000 войници и разширяването на мисията, която изглеждаше, че няма ясен край. Когато екипът му по въпросите на националната сигурност се събра в Залата за кризисни заседания в Белия дом в Деня на ветераните, 11 ноември 2009 г., за да обсъди за осми път стратегията, президентът избухна.

"Какво е мнението ми? Вие ми давате само една възможност", заяви Обама, като директно предизвика военното ръководство, което се бе събрало около масата. Присъстваха министърът на отбраната Робърт Гейтс, началникът на Обединените генерални щабове на Въоръжените сили на САЩ адмирал Майк Мълън и ген. Дейвид Петреъс, който по това време ръководеше Централното командване на САЩ.

"Трябваше да се срещнем днес тук, за да обсъдим три възможности", заяви Обама строго. "Съгласихте се да се върнете и да ги представите".

Мълън протестира: "Смятам, че това, което се опитваме да направим тук, е да представим възможностите".

Обама обаче не се съгласи. Две от предложенията изобщо не бяха приложими, всички бяха признали това; останалите две бяха варианти за 40 000 войници.

В стаята настъпи тишина. Накрая Мълън каза: "Да, сър."

По-късно Мълън обясни: "Не виждах никакъв друг начин".

Това пълно разделение между гражданското и военното ръководство на страната доминираше при разглеждането на стратегията на Обама за Афганистан и създаде пукнатина, която съществува и днес. Недоверието бе толкова силно, че Обама престана да подготвя своя стратегия - адвокатски компромис за помиряване на враждуващи страни. Когато президентът бе близо до взимането на крайното си решение за това колко войници трябва да бъдат изпратени, той продиктува необичаен документ от 6 страници. Все едно че президентът водеше бизнес преговори - така описа ситуацията един от сътрудниците му.

Тази история от кухнята на приемането на стратегията на Обама се основава на бележки от срещи, класифицирани като паметни бележки, и на интервюта с повече от 100 служители, отговарящи за националната сигурност. Тези записки разкриват как президентът се изправя лице в лице с осъществяването на цели, да няма ясно решение дори след месеците на упорити дебати и сериозна работа. Президентският екип се бори с най-основните въпроси за войната, която тогава навлизаше в деветата година от началото си:



Каква е мисията?



Какво се опитваме да направим? Какво ще проработи?

В критичните точки от прегледа се появиха духовете от Виетнам. Някои от участниците открито изразиха притеснения, че ако се позволи на военните да определят броя на военнослужещите, ще се повтори тогавашният сценарий. Докато Обама се опитваше да направи план за напускане на Афганистан, военното командване настояваше на своето предложение с отворен край. Бюджетната служба бе изчислила, че



то ще струва 889 млрд. долара за десетилетие



Обама донесе разчетите на службата на една от срещите и заяви, че тези разходи "не са в национален интерес".

От началото на прегледа на стратегията на Обама му бе неприятно, че Петреъс, Мълън и ген. Стенли МакКристъл, който по това време командваше силите на САЩ в Афганистан, водят кампания за изпращане на повече от максимално определения брой от 21 000 войници, които новият президент бе одобрил малко след като встъпи в длъжност.

През септември 2009 г. Петреъс извика колумнист на в. "Вашингтон пост", за да обясни, че войната ще бъде неуспешна, ако президентът спре да изпраща войници. По-късно същия месец Мълън повтори това мнение по време на изслушване пред Сената. През октомври пък МакКристъл изтъкна в своя реч в Лондон, че ограничените усилия срещу афганистанските терористи няма да дадат резултат.

Изслушването на Мълън в Сената на 15 септември бе одобрено от Денис МакДоноу, който по това време бе шеф на звеното за стратегически комуникации в Националния съвет по сигурността. То обаче вбеси приближените на Обама в Белия дом, особено Рам Емануел, който бе шеф на кабинета на президента.



Какво правеше главният президентски съветник по военните въпроси?



Появява се публично и споделя мнението си?

В деня, в който бе изслушването на Мълън, Емануел и зам.-съветникът по въпросите на националната сигурност Томас Донилън се нахвърлиха върху говорителя на Пентагона Джеф Мъръл извън Залата за кризисни заседания, където се провеждаше среща на екипа на Обама по националната сигурност. Президентът е притиснат от високопоставен военнослужещ, казаха те на Мъръл. "Всеки, заемащ пост между Мълън и Петреъс, се появява и публично подкрепя мнението за увеличаване на броя на войниците. Президентът дори няма възможност да говори!", казва Емануел.

Мълън вижда разгорещения разговор, когато излиза за малко от Залата за кризисни заседания. Изненадан е, че го пращат по дяволите. Белият дом предварително знае какво ще каже той. По време на изслушването в Сената заявява, че не е определен точен брой войници, които да бъдат изпратени в Афганистан. Той бе изключително неясен и неточен.

Мълън им дава възможност да кипнат от яд.

Единствената ясна нова алтернатива, предложена на Обама, идва от хора, които са извън военното командване. Вицепрезидентът Джо Байдън дълго и категорично се противопоставяше на идеята за войска от 40 000 души. Той работи с ген. Джеймс Картрайт, зам.-председател на Обединените генерални щабове на Въоръжените сили на САЩ, за да разработят т.нар. "хибриден вариант" - комбинираха елементи от представените им вече планове. Според техния вариант бяха необходими едва 20 000 допълнителни войски.



Задачата им трябваше да бъде по-ограничена



- да преследват талибански бунтовници и да обучават афганистанските полиция и армия, за да могат сами да изпълняват задълженията си.

Когато Мълън научи за хибридния вариант, той отказа да го представи на Обама. "Не сме се договаряли за това", каза той на Картрайт, който е от военноморските сили и е известен в Белия дом като любимия генерал на Обама. Картрайт възрази. "Не се занимавам с укриване на възможните варианти. Положил съм клетва и когато ми поискат съвет, аз го давам", каза той на Мълън.

Когато идеята за хибридния вариант стигна до Обама, той нареди на Гейтс и Мълън да го представят. Мълън обаче имаше други идеи. Той използваше засекретено военно учение с кодово название Poignant Vision, което се проведе в Пентагона на 14 октомври 2009 г., за да подкрепи мнението си срещу новопредложения вариант.

Вярвайки, че провеждането на учението не е правилно, ген. Дъглъс Лут, представител на Обама в Съвета за национална сигурност, го бойкотира. Според участниците в Poignant Vision нямало тръпка както при класическо военно учение, когато двата отбора се приготвят за нападение или отбрана. Това учение представляваше семинар, който продължи 4 часа. Присъстваха Мълън и Петреъс, както и директорът на Националното разузнаване пенсионираният адмирал Денис Блеър, който преди време оглавяваше Агенцията за военни учения към Пентагона. Когато учението приключва, Блеър намеква за неговите слабости. "Това е добра загрявка. Кога е следващото учение?", пита той, но осъзнава, че Мълън и Петреъс нямат намерение да се занимават повече с този въпрос.

На 11 ноември се провежда срещата, на която Обама обяснява своите притеснения, а Петреъс представя военното учение като доказателство, че хибридният вариант може и да не проработи. Според него това ще отчужди афганистанския народ, който американските сили трябва да защитават. "Започваш да излизаш навън, като дразниш врага, и така си създаваш много врагове ... Какво ще постигнеш така?"

Петреъс вижда какво Байдън и Картрайт предлагат, за да отхвърлят неговия подход за защита на хората в размирни райони - модел, който той създава и използва в Ирак, където бе командир на американските сили.

"Това не е малък нож, това е верижен трион", каза Петреъс на Обама.

"20 000 не са добър вариант, така ли?", попита Обама.

Мълън, Петреъс, Гейтс и МакКристъл казват, че това ще доведе до провал на мисията.

"Добре, ако ми кажете, че нищо не можем да направим, ще приема", казва Обама.

Никой не опровергава твърдението. Блеър и Картрайт не присъстваха на преразглеждането на стратегията на 11 ноември. По-късно Байдън каза на президента, че военното учение е било "безсмислено".

Опитни наблюдатели на Обама можеха да видят от задните столове в Залата за кризисни заседания, че президентът става нетърпелив. Той размахваше зелен график, даден от военните с надпис "Алтернативната мисия в Афганистан", като че ли той бе част от изобличаващо доказателство в съдебна зала. Графикът показваше планирано разполагане на 40 000 войници като бавно растяща крива. Върхът й около 108 000 войници в края на 2010 г. и след това бавно се спускаше надолу до ниво от 68 000 през 2016 г. "След шест години ще се върнем на позицията, на която сме сега?", констатира Обама с тихо отвращение. "Няма да подпиша това".

Бен Роудс, който пише президентските речи, свързани с външната политика, подаде бележка на колега от Съвета за национална сигурност: Повече войски в Афганистан през 2016 г., отколкото когато той встъпи в длъжност!

Периодът между изпращането и намаляването на войските бе твърде дълъг. "Всъщност от 18 до 24 месеца, трябва да помислим как можем да започнем да намаляваме присъствието си и да ограничим броя на войниците", продължи Обама.



"Няма да оставя това на наследника ми",



каза той по-късно на екипа си. Планът на военните бе - "прави компромис със способността ни да правим нещо друго. Има неща, които искаме да свършим във вътрешната политика. Има неща, които искаме да свършим във външната политика".

Обама се обърна към Гейтс. "По същество ми дадохте само един вариант. Той е неприемлив".

"Господин президент, мисля, че сме длъжни да представим и друг вариант", каза Гейтс.

Такъв обаче никога не се появява.

Мълън и Лут, координатор за Афганистан и Пакистан в Съвета за национална сигурност, проведоха частен разговор след срещата на 11 ноември.

"Господин председател, президентът наистина иска друг вариант", каза Лут. "В рискова ситуацията сте."

Три дни по-късно Мълън и началникът на Обединените генерални щабове на Въоръжените сили на САЩ разработиха нова версия на "Алтернативна мисия в Афганистан" на своя график. Преразгледаната схема показваше по-бързо намаляване на войниците, което да започне през 2012 г., когато Обама ще се кандидатира за втори мандат. Според новите разчети войниците ще станат 68 000 през 2013 г. И ще започне промяна на мисията към "оказване на съвет и помощ".



Новият график се основаваше на четири "основни положения",



но нито едно от тях не намекваше, че е възможно преразглеждане на стратегията. Предположенията бяха, че талибанските бунтовници ще "намалеят" достатъчно, за да бъдат "лесно управлявани" от афганистанците; че афганистанските армия и полиция ще могат да гарантират опазването на постигнатите от САЩ успехи; че талибанските светилища в Пакистан ще бъдат "премахнати или значително намалени"; и че афганистанското правителство, ръководено от Хамид Карзай, може да стабилизира страната.

Графикът предвиждаше около 30 000 американски войници да останат в Афганистан до 2015 г.

Две седмици по-късно, в деня преди Деня на благодарността, президентът и Емануел се срещнаха в Овалния кабинет с Донилън и с неговия ръководител - пенсионирания ген. Джеймс Джоунс, съветник по въпросите на националната сигурност. Не присъстваха представители на Пентагона.

Обама обяснява, че решението, което е взел, е най-трудното - и това личеше по изражението на лицето му. "Реших 30 000 войници", заяви той.

Обама разказа как иска да обясни стратегията си на американския народ в реч, която трябваше да произнесе на 1 декември в Уест Пойнт. "Това трябва да бъде план за това как ние ще изтласкаме противника и да излезем от Афганистан", каза той. "Трябва да насочим усилията си към това как ще стигнем до момента, в който ще можем да намалим военнослужещите". Той обяснява, че не иска да използва думата "мерки в размирните райони". Думите, които иска да използва, са "цел, обучавам и прехвърлям". "Искам всеки да се подпише отдолу - МакКристъл, Петреъс, Гейтс, Мълън, (американският посланик Карл) Ейкънбъри и (държавният секретар Хилари) Клинтън. Ще включи този документ и в протокола", заяви след това президентът. Докато президентът говореше, договорът трябваше да бъде подписан.

Донилън отбеляза, че не всичко е съгласувано с военните. Пентагонът бе подновил неполучилото отговор искане за допълнителни 4500 души за логистика и медицински персонал.

"Ще реша това", заяви Обама, очевидно раздразнен.

30 000 войници е "максимумът", каза той. "Не искам тези 4500, за които Пентагонът настоява, да бъдат използвани като средство за маневриране. По-лесното, което мога да направя - в политически аспект - ще е да кажа "не" на тези 30 000."

Президентът посочи прозореца на Овалния кабинет, който гледа към река Потомак, в посока към Пентагона. И каза: "Те смятат, че е обратно. Ще бъда много щастлив ...". Той спря на средата на изречението. "Нищо нямаше да направи по-щастлив Рам от това да кажа "не" на 30 000".

Чу се тих смях.

"Военните не разбраха. Щеше да ми бъде много лесно да изляза и да произнеса реч, като заявя: Знаете ли какво?



Американският народ е отвратен от тази война,



а ние ще изпратим 10 000 инструктори, тъй като така ще излезем оттам", каза той.

Беше очевидно, че част от Обама искаше да произнесе точно тази реч. Изглежда, че той опипваше почвата.

Донилън каза, че Гейтс може да подаде оставка, ако решението бе 10 000 инструктори - възможност, която военните категорично отхвърлиха още в ранните етапи на преразглеждането на стратегията.

"Това ще бъде сложната част..., тъй като Боб Гейтс е ...няма по-убедителен член в моя екип от съветници по националната сигурност", заяви Обама.

Никой повече не каза нищо повече за тази възможност.

"Няма да предприемем тази стъпка, докато всеки не се подпише и не ме погледне в очите и не ми каже, че подкрепя решението", заяви Обама.

Президентът бе изключително въодушевен, какъвто повечето от присъстващите в стаята не го бяха виждали никога. "Не искам някой да излезе в деня след речта ми и да каже, че не е съгласен с това решение."

Но въпреки че той бе планирал как да обясни решението си да изпрати допълнителни 30 000 войници, добави предупреждение. "Има вероятност решението да се промени. Може да е необходима още една реч", каза той.

По-късно същия ден Обама проведе обичайната седмична среща с Гейтс в Овалния кабинет. Стаята бе толкова добре осветена, че създаваше потискащо чувство. Това без съмнение бе атмосфера за бизнес среща.

Джоунс бе тук; Мълън пътуваше насам, а Картрайт бе на своето място.

"Според преразгледаната мисия най-доброто, което мога да направя, са 30 000", заяви Обама на Гейтс. Министърът на отбраната бе работил със седем други президенти. Всеки от тях имаше свой начин на взимане на решения. Те често казваха твърдения и заключения, които понякога бяха убедителни, а понякога - колебливи. Не винаги беше ясно какво искат да кажат.

"На бюрото си имам молба за 4500 души, логистичен и медицински персонал", каза Гейтс. "Искам да имам други 10%, които да мога да изпратя, ако са ми необходими".

"Боб, 30 000 плюс 4500, плюс 10% от 30 000 е 37 500", пресметна Обама. Звучейки като продавач на търг, той добави: "Аз съм за 30 000".

Обама никога не е бил толкова категоричен или груб с Гейтс.

"Можеш ли да подкрепиш това?", Обама попита Гейтс. "Тъй като, ако отговорът е "не", ще те разбера и ще бъда щастлив просто да изпратя други 10 000 войници. Ние можем да продължим да правим както досега и да обучаваме афганистанските национални сили, като се надяваме на най-доброто".

"Надяваме се на най-доброто", отвърна Гейтс. Снизходителните думи увиснаха във въздуха.





* Този откъс от "Войните на Обама" бе публикуван във "Вашингтон пост"