Като дойдат мъжки времена и се налагат трудни решения, добре е по-често да си спомняме поуката на великия Хайтов: "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш". Във финансите е просто. Какво искаш зависи от това колко имаш в главата си; какво можеш - от това, колко имаш по сметката си; а занаятът на банкерите е тъкмо третото и четвъртото - умението да направиш замисленото. В политиката нещата са сложни, не дотам точно определени и измерими. Подозирам, пак опира до правенето. Особено



най-крайната мярка - национализацията



Покрай идеята на правителството да национализира част от частните пенсионни фондове мнозина избързаха с тежките изводи. Преди да се е случило нищо, без да е ясно дали изобщо ще стане нещо от това. Пуристите на либералния пазар осъдиха национализацията като тежко посегателство връз частната собственост. Тежък седмичник я нарече "октомврийска революция", но не защото избухва през десетия месец на две и десета. Самото правителство се сърди, че викаме "национализация" на намерението му да прибере на сигурно място (НОИ) парите на работниците, държани в частни пенсионни фондове. Затова пропонентите на кабинета взеха да ни убеждават в белотата на черното, т.е. как това "преместване на парите" от лоши частни фондове в добрия държавен въобще не е национализация, а съвсем друго. Няма смисъл от баламосването. Цели се



не само национализация, но и рекомунизация



на съществена част от пенсионната система. Няма място за спор, това е само констатация. С "преместването" на парите в НОИ се национализира дейността на частните пенсионни фондове. И това не е единствената промяна. Сменя се и принципът на потребление, от индивидуално разпределение на ренти минаваме на солидарно, общо, т.е. комунистическо разпределение на натрупаните и текущите постъпления. Но не се плашете от термина "комунистическо", той не означава непременно "лошо" или зло. Напротив, аз приемам мотивите на правителството, че рекомунизирането на пенсиите е



промяна, изгодна за пенсионерите,



а вероятно и единствено приемливо в сегашната ситуация решение. Работата е там, че натрупаният по индивидуални партиди капитал е недостатъчен, за да даде при днешните ниски лихвени нива достатъчна по размер месечна рента, с която новите пенсионери да се издържат. Ако трябва да се спази началният замисъл и оставим хората с жалка пенсия, колкото се е натрупала в личната им партида (казват, между 50 и 100 лв. месечно е средната рента в частните пенсионни фондове), това значи да ги обречем на пожизнена мизерия. Бюджетът може да субсидира НОИ, но не и частни фондове. Не само заради моралния риск ще сгазим и европейското право. Можем да отложим с още година задължението на фондовете да плащат пенсии. Така не решаваме проблема, макар че натоварваме доста бюджета. Следователно: недомислена и недосмятана,



частната пенсионна система е в несъстоятелност,



не в смисъл на банкрут, а в невъзможност да плаща пенсии, съразмерни с онези от НОИ. В такава ситуация са изпадали финансови институции и в най-развитите и богати страни. И национализацията се е оказвала единствено смислено решение. Дори най-праведно капиталистически страни не се колебаят да национализират несъстоятелни институции, преди съвсем да фалират. Национализираха Ситигруп, Фени Мей и Фреди Мак в САЩ, Комерцбанк в Германия, британските Роял Бенк ъф Скотланд и Нордърн Рок, железниците Рейлтрак и Ийст Коуст, ирландските банки Англо-Айриш и Алайд Айриш, цялата банкова система на Исландия. Щатската Медикеър е толкова комунистическа, колкото и българската здравноосигурителна система. Много примери ще намерим за успешни национализации и "добри" комунистически системи на разпределение, които решават проблеми при провал на пазара. И нашата национализация на частните пенсионни фондове може да се окаже възможно временно решение, че дори да излезе съвсем приемлива за чуждите инвеститори, които са виждали и са приветствали подобни национализации у дома си.



Важно е как ще се направи



национализацията. Ако бях в кабинета, бих предложил три неща. Първо, да е ясно, че няма лабаво: пенсионните фондове да почват да плащат. После веднага щях да поканя частните фондове доброволно да сключат с НОИ договор: НОИ поема задълженията им да плащат пенсии, те му прехвърлят натрупаните резерви. 50% от фондовете ще дотичат същия ден, още 25% - след малко повече смятане. На осигурените лица в недотичалите да се национализират фондове, щях да направя публично предложение: ако искат пенсии по познатата комунистическа система от НОИ - да си прехвърлят партидите там. Ако не - да стоят при частния осигурител, но да се сърдят на себе си, ако останат без пенсия или с мизерен доход. Ето демократичен подход, нито насилствен, нищо противоконституционно. Национализация в мир и любов, за радост на всички, освен за малцината мислещи в перспектива и дълбочина.