Атанасиос Куцопулос е главен изпълнителен директор на Банка Пиреос България от началото на 2003 г. Работил е 22 години в Национална банка на Гърция, а през 1993 г. преминава в Банка Пиреос. Куцопулос е завършил Висшия университет за икономически и търговски науки в Атина и е специализирал банково дело.



- Г-н Куцопулос, какво се случва на пазара на банкови кредити в момента? Станаха ли хората и фирмите по-предпазливи при търсенето на заеми?

- Пазарът в момента е в спад. Наблюдаваме намалено търсене на финансиране, но и самите банки са предпазливи до известна степен, защото съществуват проблеми както в бизнеса, така и при гражданите.

- Какво развитие очаквате до края на годината и през следващата?

- Налице са показатели, които потвърждават, че се върви към стабилизация. Възможно е да станем свидетели на развитие във възходяща посока след края на 2011 г. Съществуват икономически проблеми не само на нашия пазар, но и в целия свят. Ще трябва да изчакаме и много да работим, за да видим по-съществен обрат.

- Как ще убедите българските потребители, че трудностите, които изпитват гръцките банки, няма да се отразят на техните дъщерни компании в България?

- Тази тема е доста обсъждана. В последните 5-6 години говорим постоянно за проблеми, свързани с гръцките банки, но мисля, че тази история в някакъв момент трябва да спре. Защото и онези, които изразяват тази теза, постепенно започват сами да се злепоставят. Не е сериозно в продължение на години да говориш едно и също - а именно, че гръцките банки имат проблеми.

- Защо лихвите по депозитите падат значително от почти година насам, докато при лихвите по кредитите, както на новите, така и на старите клиенти, няма изразена тенденция към спад?

- Нивата на лихвите по депозитите все още са високи. Те бяха достигнали много високи нива и ще трябва още да бъдат намалени. Здравословното съществуване на пазара изисква лихвите по депозитите да бъдат намалени, за да съществува възможност впоследствие да паднат и лихвите по заемите. Това, което днес забелязваме на пазара, все още не е логично. Съществуват лихви по влогове в някои банки, които са много по-високи от лихвите по кредитите.

- Според статистиката лихвите по депозитите за последната година средно са паднали с 2%, а по кредитите - с около 1%?

- Не съм запознат с базата за тези изчисления. Но това, което аз виждам ежедневно, е, че съществуват банки, които предлагат лихви по депозитите в рамките на 7-8%, а бизнесът желае финансиране на 5-6%. Това не е логично и възможно.

- Защо почти всички банки у нас, включително Банка Пиреос, формират лихвите на базата на вътрешен банков лихвен процент (БЛП), а не на пазарен индекс, който е далеч по-обективен, плюс фиксирана надбавка?

- Практиката на БЛП съществува в целия свят, в цяла Европа и в България през последните 50 години. Всички банки образуват лихвите на базата на банков лихвен процент. Това е една установена практика.

- Но банките в ЕС използват пазарни индекси и дават възможност на клиентите да избират между поне 5 начина на образуване на лихвата?

- Нещата не стоят по този начин. Всички банки в Европа имат и пазарен индекс, и банков индекс. При преговорите преди тегленето на заема се установява или единият, или другият показател.

- Ако не бяхте банкер, а обикновен потребител, бихте ли подписали договор, в който се казва, че банката може да променя лихвата, когато си пожелае и с колкото си пожелае? Например според Общите условия на Банка Пиреос лихвата може да се променя при най-различни случаи: при изменение на основен индекс, на инфлацията, на курса евро/долар, на нормативен акт, засягащ банките, на "условията на националния и международните кредитни финансови пазари" и т. н.

- Във всички договори и общи условия се казва, че банката може да променя лихвите в зависимост от условията на пазара. Ако те се променят в доста голяма степен, банката ще трябва да има възможност да реагира. Но медиите обикновено забравят, че това важи както за заемите, така и за депозитите. Никога не съм чувал някой журналист да попита защо се увеличават лихвените проценти по депозитите. Следователно, това не е обезпокоително за никого. Банките трябва да могат да реагират на промените в пазарните условия и, разбира се, да уведомяват за промените. Това важи и за всички останали предприятия, които развиват своята дейност на свободния и динамичен пазар. Желанието да имаме фиксирани лихви за 100 години напред едва ли е възможно да се реализира на практика.

- Не е ли проблем това, че сегашната практика позволява банките да увеличат лихвата по кредитите на коректни клиенти, когато например се увеличат лошите кредити в портфейла им?

- Ситуацията не е такава.

- Доколко е сериозен проблемът с лошите кредити?

- Нивото им е около 15-16% по данни на БНБ. За мен този процент е доста висок. Разбира се, съществуват проблеми, има криза, но размерът е значителен.

- Как може да се реши проблемът?

- Най-доброто решение е да помогнат и банките, и фирмите. Процентът на лошите кредити в Банка Пиреос е около 4%, но въпреки това ежедневно правим опити, за да подобряваме условията, да подобряваме портфейла си и да помагаме на фирмите и физическите лица да се справят с проблемите си.

- Експерти, които работят и в Румъния, твърдят, че за да се реши проблемът с лошите кредити там, през м. г. всички банки са свалили лихвите с 0.50%. Удачно ли е подобно решение за България?

- Не знам кои са тези специалисти. Четем различни статии ежедневно и ще ви кажа, че това, което чета, го чета с уважение. Но обикновено тези т. нар. специалисти нямат никаква отговорност спрямо резултата от това, което предлагат. Ние не ги питаме след година дали това, което са казали година по-рано, се е реализирало или не. Затова съм много предпазлив.

Конкретно на въпроса: със сигурност съществуването на необслужвани кредити не произлиза от покачването на лихвите. Тези необслужвани кредити са в резултат на проблемите на физическите лица и при фирмите, които не могат да си обслужват задълженията. И нулеви проценти лихви да имахме, пак щяхме да имаме необслужвани кредити в сегашната икономическа обстановка.

- Прави впечатление, че банките непрекъснато увеличават таксите за най-различни услуги. Например Банка Пиреос събира 0.60 лв. за карти "Виза Електрон" само за проверка на салдото по сметка от банкомат, а други банки взимат около 0.20 лв. Не е ли твърде висока вашата такса?

- Ние предлагаме редица услуги, които не задължават клиента с никаква такса при ползването на банкомат. Съществуват обаче далеч по-сериозни теми от таксите за банкомат. Не мисля, че тези такси са критерият, по който хората избират обслужващата си банка.

Още веднъж ще повторя, че банковата система в България е на много добро ниво. Съществуват банки, които са много сериозни и имат доста добро ноу-хау. Вярвам в стабилността на банковата система.

- Имате ли усещането, че се получи някакво напрежение в комуникацията между банки и потребители в кризата и какви са причините за това?

- Не мисля, че съществува напрежение. Дори някой клиент да изпитва трудности с обслужването на кредита си, банките са отворени, за да обсъдят проблема и да помогнат. Но на един пазар всички трябва да са отговорни, не само банките. Потребителите и бизнесът също трябва да носят отговорността си, защото виждам, че вие търсите отговорност само от банките. Когато взимам един кредит и подписвам един договор, трябва да съм запознат с отговорностите, които поемам. Всички банки са готови да седнат на масата и да намерят най-доброто решение заедно със своите клиенти. Но това важи за онези клиенти, които са сериозни и отговорни и които не се крият и заявяват затрудненото си положение. Защото има и клиенти, които са безотговорни до такава степен, че изобщо не се появяват в банковите офиси и прекъсват комуникацията с обслужващата ги банка.