Соевата истерия на земеделския министър Мирослав Найденов е подходяща за кратък, но много ефективен наръчник на тема "Как се помпа рейтинг на всяка цена".

Преди седмица аграрният министър ядно обяви в директен тв ефир, че четири фирми тъпчат колбасите "Стара планина" със соя. "Тежко им!", закани се той, вдигна червен картон и им отне правото да произвеждат по "високия" стандарт. 10 дни по-късно ситуацията е следната: две лицензирани лаборатории в Германия са категорични, че в една от четирите проби няма и прашинка соя, а в другите три е 0.00000 и нещо си. Но не се знае точно колко, защото немската лаборатория не може да улови количеството.

Нарочените фирми научиха за прегрешенията си от телевизията. Бяха спешно привикани от големите търговски вериги да си прибират "ментетата от соя". Доста нелепо звучат сега оправданията на министър Найденов, че действал мигновено, за да не би да се разчуело за пробите и някой да го обвини, че крие соевата "Стара планина.



Но това е само първата беда



Два месеца след въвеждането на стандарта "Стара планина" за колбаси и кюфтета стана ясно и на най-наивния купувач, че държавата не може да контролира качеството на елитните продукти. Ветеринарната служба бе принудена да признае, че няма акредитиран метод за количествен контрол на съдържанието им и затова прати пробите чак в Германия. Досега колбасите у нас се изследвали по метод, който експерт донесъл след специализация в САЩ. И нашето изследване хем било официално, хем не е акредитирано.

Затънал до уши в каймата от гафове, която сам забърка, министър Мирослав Найденов продължи да добавя нови. Въпреки че откритата соя не може да предизвика дори алергична реакция, държавата ще глоби фирмите от 3000 до 5000 лв. По коя логика? По формалната логика, която министърът реши, че го извинява за поредицата от недомислия: "Вижте, ако сме пунктуални, автоматично трите фирми дотук! Имаме записано в стандарта 0 соя, намерено е 0.0000 и нещо. Ясно е на всички, че те на са виновни, абсолютно не са вложили соя, но ако спазваме това, което ние и те направихме сами, глоба трябва да се налага". Т.е. за стандарта "Стара планина", който не е одобрен нито от ЕС, нито от Българския институт по стандартизация, не само не бе предвиден адекватен контрол, но дори не бяха записани санкции за нарушаването му. Сега тези глоби се налагат за "подвеждащи етикети" - т.е., че соята не е упомената.

Оттук нататък министърът реши да извлича на глас поуки, които показаха все повече



колко кух всъщност е стандартът "Стара планина"



Но тъй като това е короната на кариерата му като управленец, Найденов няма да се откаже лесно, защото "учим се всички, този казус ни накара да подобрим стандарта, да допуснем някаква соя и да се разработи контрол, защото, ако има стандарт, а не може да го контролираш, отваряш вратичката. А в България всяка вратичка, която леко се отвори, ще се намери как да се заобиколи". Сега фирмите за своя сметка ще оборудват лаборатория, с която държавата ще ги контролира.

И тъй като Найденов не иска да преглътне тези 0.0000 и нещо соя в кренвиршите, прати на производителите и данъчни. Ревизорите ще ровят с години назад по отчетите на фирмите, без да е ясно каква е връзката на данъчното им поведение със стандарта, соята и прочие. Самите предприемачи се отказват да търсят разумни аргументи. Един от тях си припомни, че преди години фирмата му била проверявана дали машините не са купени с измама по САПАРД, при положение че дружеството никога не е кандидатствало по програмата.

Естествено, не са безпочвени подозренията, че министърът спонтанно или умишлено разчиства пазара на конкурентни фирми. Спомнете си предишната му истерия, свързана с т.нар. дупета. ГДБОП обискира няколко хладилни склада и се похвали, че е открила старо замразено месо или такова с неизрядни документи. Което нямаше никаква връзка с дупетата. На същите находки ГДБОП би могла да се натъкне и в складовете на други фирми, които произвеждат кренвирши, луканки и прочие. Но ГДБОП не ходи там.

Да теглим дотук чертата от спонтанните и ефектни акции на бившия ветеринар, настоящ земеделски министър, с обострена нетърпимост и към микрон соя.

Докара ядове и реални финансови щети за четири фирми. Те очевидно предпочитат на този етап да не протестират, а да се "откупят" с 3000-5000 лева глоба, разчитайки, че колкото по-малко шумят около случката, толкова по-малко ще се набиват имената им в очите на купувачите и така историята ще затихне. Логиката им не е без основание.

Но има и друг ефект, който удря всъщност целия бранш. С необмислената си акция министърът постави под съмнение всички продукти, произведени по лансирания преди това горещо от него стандарт. Първоначалното любопитство на потребителите към новите стоки и без това попремина. Сега към това се прибави и традиционното българско неверие: пак ни излъгаха.

А управленският резултат за хиперамбициозния земеделски министър е, че той създаде стандарта "Стара планина", той го и уби. Мирослав Булба, демек.