През последните 10-15 години вълната от пенсионни реформи по модела на Световната банка премина през повечето постсоциалистически държави от Централна и Източна Европа и Прибалтика. Бяха създадени многостълбови системи със задължително пенсионно осигуряване на капиталов принцип на основата на индивидуални партиди в пенсионни фондове от отворен тип, управлявани от частни стопански субекти. Това е т.нар. втори стълб.

Мнозина изследователи определиха този процес като частична приватизация на пенсионното осигуряване. Личният характер на спестяванията в тези фондове трябваше да мотивира допълнително лицата да се осигуряват и да възпре или поне



да ограничи апетита на политиците



да разполагат с тези натрупвания в пенсионната система. Дългосрочните ефекти се очакват под формата на повишаване на адекватността на пенсиите и подобряване на финансовата устойчивост на пенсионните системи.

Фактическите резултати би трябвало да се проявят, когато тези фондове започнат да изплащат пенсии. Но в навечерието на фазата на изплащане правителствата на редица държави от нашия регион почнаха да предприемат рестриктивни действия по отношение на задължителното пенсионно осигуряване от капиталов тип, които могат да доведат до неизпълнение на поставените с реформата цели. Или пък до компрометиране на частно управляваните капиталови пенсионни фондове и до частично разрушаване на капиталовите елементи в тези пенсионни системи.

Някои страни със сравнително висок първоначален размер на осигурителните вноски за втория стълб, например Латвия, редуцираха техния размер, други (Румъния) замразиха планираното им нарастване, а трети като Унгария са на път временно да спрат осигурителните вноски за пенсионните фондове от втория стълб. Правителството на Словакия на два пъти "отваря" пенсионните фондове от втория стълб, като дава възможност на осигурените в тях да изберат да се върнат и прехвърлят натрупаните по индивидуалните им партиди средства в държавно администрираната система. Съвсем наскоро унгарското правителство анонсира подобна мярка. Т.е. става ясно, че капиталовите пенсионни фондове, поне в нашия регион, не са имунизирани срещу политически риск.

Тези действия в основата си са продиктувани от



все по-големия натиск върху публичните финанси



на нарастващите разходи за плащане на текущите пенсии и необходимостта правителствата да търсят решения за финансиране на дефицитите в първия стълб. Кризата допълнително сви постъпленията за държавното обществено осигуряване (ДОО). От друга страна ефектите на кризата върху капиталовите пенсионни системи, изразяващи се в намаляваща доходност (а тя беше дори отрицателна през 2008 г.) и значителната обезценка на пенсионните активи, създават благоприятна обществена нагласа да се отиде назад към солидарната и гарантирана от държавата пенсионна система.

Да, но прави впечатление, че изброените по-горе мерки имат временен характер и дават възможност на засегнатите от тях да направят избор. Примери за крайни решения от типа на национализация на активи на пенсионните фондове от втория стълб досега има само в Латинска Америка - Аржентина през 2008 г. национализира активи от втория стълб на стойност 40 млрд. щатски долари. Решението на българското правителство за прехвърляне на натрупаните средства в индивидуалните партиди в на осигурените в професионалните пенсионни фондове (ППФ) в ДОО е по същество национализация на тези активи и



ще бъде прецедент в Европа.



Ако в България нещата се случваха в съответствие с приетата през 1999 г. Стратегия за пенсионна реформа, от началото на следващата година професионалните фондове трябваше да започнат да изплащат срочни пенсии за ранно пенсиониране на осигурените в тях лица, които изпълняват изискванията за съответния осигурителен стаж при условията на първа или втора категория труд и са навършили определената в закона възраст. Целта е след 2010 г. ранното пенсиониране да се осъществява само на базата на участие в такива фондове. С решението на настоящото българско правителство тази цел няма да бъде постигната, а проблемът с пенсиите за ранно пенсиониране се връща в системата на ДОО, администрирана от НОИ, с всички неблагоприятни последствия от това в дългосрочен план. Натрупаните във фондовете активи на стойност около 500 млн.лв. ще излязат от индивидуалните партиди на осигурените лица и най-вероятно ще формират нов, солидарен фонд в системата на ДОО, подобен на учителския пенсионен фонд.

Но осигурените лица във фондовете ще загубят права, които действащото законодателство им дава, като например правото да изтеглят при пенсиониране натрупаните средства в индивидуалните им партиди, ако не са придобили право на професионална пенсия. Активите, които ще трябва да финансират бъдещите пенсии за ранно пенсиониране, едва ли ще се управляват по-добре, като се има предвид, че в сегашния си вид



НОИ няма функцията и капацитета да управлява активи.



Наистина разчетите показват, че средният размер на пенсиите на първите пенсионери от фондовете ще бъде значително по-малък от размера на пенсиите, отпуснати от ДОО. Но това се знае изначално и е следствие от параметрите, при които се осъществява осигуряването във фондовете, и от различния характер, срок и предназначение на пенсиите, които се отпускат от фондовете и от ДОО. Още при старта на реформата през 2000 г. е било ясно, че първите пенсионери от фондовете, работили при условията на втора категория труд, през 2011 г. няма да имат пълен период на осигуряване от 15 г., т.е. достатъчно натрупвания в индивидуалните партиди за осигуряване на адекватен размер на срочните пенсии. Логичното решение на този проблем е увеличаване на размера на осигурителните вноски и удължаване на периода на натрупване.

Ако първата мярка изглежда неприемлива, то стартирането на изплащането на срочни пенсии от фондовете от началото на 2011 г. ще има за следствие достигането на предвидената при старта на реформата по-висока възраст за ранно пенсиониране и ще удължи периода на натрупване във фондовете за лицата, на които предстои пенсиониране по & 4 от ПЗР на КСО след 2011 г. Тази мярка ще доведе и до намаляване на тежестта върху бюджета на ДОО.

Досегашните правителства отлагаха решаването на проблема със срочните пенсии от професионалните фондове чрез удължаването на срока за упражняване на правото за ранно пенсиониране при запазване на възрастта за ранно пенсиониране отпреди 2000 г. Което на практика отлагаше началото на изплащане на срочните пенсии за ранно пенсиониране от фондовете. Отказът на правителството да отложи старта на плащането на пенсии от професионалните фондове чрез поредно удължаване на срока на действие на преходния режим за ранно пенсиониране можеше да се оцени като принципна позиция, ако същото правителство не беше приело искането на синдикатите за запазване до 2014 г. на условията за ранно пенсиониране на лицата, работили в условията на първа и втора категория труд.



Този непоследователен подход поражда съмнения



доколко и докога натрупаните в професионалните фондове активи, прехвърлени в системата на ДОО, ще стигнат за финансиране на разточителните и по правило толерирани от политиците режими на ранно пенсиониране. В дългосрочен план връщането на ранното пенсиониране в ДОО не е в интерес на бъдещите пенсионери. Това се потвърждава от сравнителните разчети, които показват, че при по-дълъг период на осигуряване в професионален фонд размерът на пенсията от него значително превишава размера на пенсията от ДОО.

Осигуряването на адекватни по размер пенсии за първите пенсионери от професионалните фондове може да се постигне чрез създаване на законова възможност (при определени условия и за определен преходен период) за едновременно изплащане на професионална пенсия от професионален фонд и пенсия от ДОО в намален размер за същия срок. Това би било справедливо решение за хората, които отговарят на законовите условия за ранно пенсиониране, но имат непълен период на осигуряване в професионален фонд.

Има и други резерви за повишаване на адекватността на пенсиите, отпускани от професионалните фондове. Трябва да се приемат инвестиционни регулации и политики за тези фондове, които са съобразени със специфичния времеви хоризонт на инвестициите в тези фондове и биха омекотили ефектите на бъдещи финансови кризи. Постепенното намаляване на разходите за управление на професионалните фондове под формата на такси и удръжки също би осигурило, при равни други условия, по-голям размер на изплащаните пенсии. Не че такива предложения не са правени досега, но в предните години те не срещаха достатъчно разбиране в бизнеса и необходимата политическа воля за тяхното приемане.



*Авторът е д-р по икономика и бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор