Икономическият спад удари Испания, особено работниците имигранти, сред които безработицата е с 10 процента по-висока от средната за страната.

Но дали призивите към тях да се приберат в родните си страни са породени от финансовите неприятности или от страха, че небивалата имиграция през последните години променя Испания.

"Имигрантите, които не могат да си намерят работа, трябва да си вървят", категоричен е Хосе Луис Роберо. Той е лидер на политическата партия "Испания 2000". Но аз се питам дали истинската причина за неговото отношение към имигрантите е недостигът на работни места или пък това, което той сподели малко по-късно: "Не искаме мюсюлмани, които не се интегрират и



чиято религия е несъвместима с испанската култура"



"Испания 2000" може и да е малка партия със само трима избрани представители в местните органи на властта и с едва 3000 членове, но нейните виждания не могат да бъдат пренебрегнати.

Имигрантската вълна в Испания през последните години бе небивала не само като брой (по време на нейния пик годишно в страната пристигаха по 500 000 души), но и защото бе ненадейна. През 1999 г. Испания бе страна почти без имигранти. Днес обаче те са 12 процента от населението. Мароканците са втората по численост имигрантска общност. Много от тях са млади мъже, които са дошли в Испания сами. Те са полуграмотни, с ниска квалификация, съответно имат много малък шанс да намерят работа в сегашния икономически спад.

"Не казвам, че Испания е расистка", твърди Мустафа Асан. Работил е тук 14 години, оженил се е и има деца. И макар вече цяла година да не си намира работа, казва, че дори не си и помисля да се върне в Мароко. Испания е неговата страна и това бе казано на един свойски, разговорен език. Всеки негов жест бе напълно испански.

Испанците обаче също не могат да се намерят работа. "Sufrimos juntos"911301 , каза Асан, което значи



"Всички страдаме заедно"



Срещнах Мустафа в бар в Ел Ехидо, Южна Испания. Той пиеше кафе, докато чакаше да му дойде номерът в близкото бюро по труда.

Кварталните кафенета и заведения играят специална роля в испанския начин на живот. Те са огледало за района и страната като цяло, затова са и мерило как имиграцията е променила Испания. Там в 6 сутринта работниците се отбиват за един коняк. До 10,55 чашите с кафе са подредени върху масите заради чиновници и служители, които нахлуват от околните офиси и се връщат по бюрата си пет минути по-късно, оставяйки заведението безлюдно, но с мръсни чаши и угарки.

Когато семейството ми гостува в Барселона, аз ги запознах с Хуан, притежател на моя квартален бар. Това е човек, който не може да бъде грубиян. Именно той ме нахрани безплатно, когато се оказа, че съм забравила в апартамента и портфейла, и ключа си. Пак той намери стълба и се покатери, за да влезе през отворения прозорец и да отвори отвътре жилището ми. Знаех, че се бореше с кризата, но когато след командировка заварих бара му закрит, не бях единствената, която се почувства ужасно. Негово заведение бе заменено с магазин за дрехи, каквито има по всички главни улици в света.



Икономиката променя Испания може би по-бързо,



отколкото високото равнище на имиграцията. Така или иначе Испания се е променила благодарение на икономическата либерализация и инвестициите, които дойдоха заедно с членството в ЕС. Испанските потребители зарязват пазарите на открито, предпочитайки веригата супермаркети "Карфур", собственост на французи. А това е тъжно. С касиерката не сте склонен да разговаряте. Докато на пазара няма как да не завържете разговор. Точно пред вас на опашката винаги ще се намери възрастна жена, която внимателно ще наблюдава какво парче месо й се отрязва, защото ще го сготви за сина си, който ще й дойде на гости. "Знаете ли, той е лекар", ще каже тя, преди да даде на продавача и опашката пълно описание на къщата си, работата и красивите деца, както и на снахата, която не била достатъчно добра.

Когато през 1995 г. за пръв път живях в Барселона, всеки пазаруваше от пазарите на открито. Тогава супермаркетите в града се брояха на пръсти, а и не можех да видя продукт на нито един от големите производители. Сега обаче пакистанци и бангладешци, които държат магазини из целия град, предлагат чай на PG Tips и печен боб на "Хайнц". Защото независимо от бързината, с която нараства имигрантската общност,



налице е и бърза и дълбока интеграция



Доказателство за това е барът, който избрах вместо заведението на Хуан. В него работят един филипинец и двама от Бангладеш, които приветстват местните посетителите така, сякаш са родени тук. "Hola, nena", поздравяваха те всеки на каталунски жаргон.

В друго заведение, управлявано от китайски имигранти, децата на собственика досаждаха на посетителите да им помагат за домашните по каталунски език. Посетителите не бяха дошли в заведение заради това - в крайна сметка това е техният квартален бар. Изобщо, неразбория.

"Испанският начин на живот е застрашен не от имигрантите, а от глобалните сътресения", каза ми възрастен посетител.

Няма как, трябва да се съглася.



---ДАННИ----



Световната криза удари Испания в ключови сектори на икономиката - услугите и строителството. Съответно скокът на безработица дойде именно от тях. По официални данни през второто тримесечие на година безработните в Испания нараснаха с още 33 000 и достигнаха 4 милиона и 650 хиляди. Това е малко над 20% от трудоспособното население, а също рекорд през последните 13 години. По отношение на бюджетния дефицит Испания буквално "дишаше във врата" на фалиралата Гърция - в края на 2009 г. дефицитът й бе 11,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Дефицитът на Гърция бе 13,6% от БВП, макар наскоро да бе обявено, че реално той е бил 15,1 процента. За разлика обаче от южната ни съседка Испания има ресурса да стопи дефицита, без да прибягва до външни заеми. Левоцентристкото правителство на Хосе Сапатеро прие бюджет за 2011 г., с който планира да намали дефицита до 6 процента от БВП и до изискваните от ЕС 3 процента през 2013 година. Предвижда се 15-процентно съкращаване на разходите на министерствата. Испания е страната с най-голяма българска имигрантска общност - 250 000 наши сънародници живеят и работя там.