С известна печал наблюдавам как синът ми, на 13, боядисва изрязана тиква с червена темперна боя за по-яко, но не рачи да чете за Петър Берон и Любен Каравелов. Слушам писъците от съседната стая, където той и съученици гледат страшен филм по случай Хелоуин или си пускат свръхупадъчните гърчове на дистрофичния Мерилин Менсън по същия повод... Денят след Хелоуин - Денят на будителите, както нему, така и на другарите му е само така - ден без училище, ура. В никакъв случай не е Празникът. Хелоуин е празникът.

Усещам, че малко ме е яд, но и наум не ми идва да тръгна с дидактиките напред; да го осведомявам как на неговите години съм знаел "Епопея на забравените" на дяда Вазова наизуст - сигурно бих станал досаден и на себе си. Вместо това захващам да му показвам плик със свои младежки снимки, където с разпасана тайфа правим маскиран купон в провинциално ханче или с още по-разпасана тайфа строим езически идоли на плажа... Показвам му и кукери - един вид, да не мислиш, че американците са измислили купона със страшилки бе, драги.

Той съгласен, но му скучно. С умерена вежливост чака да се разкарам...

И на Свети Трифон Зарезан така - аз с другари - недалеко от винцето; той - духом - с валентинки, картинки, засега спечелен пазарно, по-късно, вероятно - и емоционално - от светеца на шоколадите, сърцата и сладникавите реклами.

Разбира се, не гледам на това с повече трагизъм, отколкото реализъм, миксирани с ирония. Времената се менят, поколенията също, нито светът, нито България почват и свършват с нашата гледна точка. Мисля за друго.

"Знаеш ли - клипът на Менсън Sweet dreams are made of this е признат за най-страшен в света", съобщава ми синът по-късно и пита знам ли нещо още по-страшно. Уви - знам. Обяснявам му, че клипът не е нищо друго освен - така - декадентско изкуство, шоу с поизвратена символика за преситени от визия воайори. Ярко направен, вярно. И толкоз. Забава все пак.

Има



къде-къде по-страшни неща,



те стават без режисьор, но с жертви. Той се позамисля. Цунамито? Вулканът? Земетресението?

Дума да няма, страшни работи. Но има и по-страшно. Кое е то? Внезапно почвам да се чудя. Кое? Атомната бомба? Войната? Трагична и неочаквана смърт на близък? Вижда ми се все неточно някак, непълно. Замълчавам. Мисля.

Идва ми наум как, докато се чудя аз, някой в Йемен примерно може би също се чуди. Сигурно драска на лист, който после изгаря, различни варианти. Как да прати бомба по пощата, която да стигне до другия край на света и там - паф! - да опали неверниците и смрази лицата им.

Само че бомбата не е само за неверниците; тя е и за нетакаверниците, демек за своите. За своите дори повече. Всъщност досега от бомбите на радикалните ислямисти са загинали много повече правоверни, отколкото християни, евреи или атеисти. Вижте в Ирак - там гръмва край хъмвито, но по-често и с повече жертви гръмва на пазара, в кафене, на опашка...

Много пъти съм се питал какво точно искат тези люде, които пипат жичките с потни от притеснение ръце. Отговарям си така: те искат не единение с Аллаха, а "правилен" ред в света. Това искат. Искат за тази цел властта в света - иначе как ще го туриш в ред. Решили са, че редът в този свят е нарушен, че хората живеят в грях и празнота. Обидно им е. Разврат, неверие и богохулство царят в по-голямата част на земята и те, под зеленото знаме на пророка, ще върнат света в правия път.

Убеден съм, че тъкмо това искат - ни повече, ни по-малко. Добре, а защо не си го направят "правилния ред" в своите си вилаети, би могъл да ме попита синът ми. Отговорът е - защото, първо, правдата им е по канон за всички, но второ, и по-важно - защото и техните вилаети не сме ги оставяли много-много на мира. Така че те днес са част от света. А ние като



по-напреднали в техниката, оръжията и свободата



смятаме, че световното управление е наше дело (е, не точно ние, но Вашингтон де).

Така че не сме ги оставяли на мира - нито преди, нито сега. Я за да им занесем кръста и истината в замяна на фурми и канали или каквото там имат, я за да им закараме демокрация и отлеем в замяна нефт или каквото там друго имат...

Не сме много прави. Не че те са.

Техният свят, ако трябва да сме честни, не става за голям купон. Там ни Мерилин Менсън, ни Лейди Гага със свински мръвки по гагата ще видиш на екрана. Там всичко женско е закачулено и запердено като Райхстага, опакован от Кристо, стъпва ситно и гледа надолу, а символ на голямата наука е да наизустиш дебелата книга от начало до край и да я мрънкяш от сутрин до вечер.

А кога човек решава, че има право да свърже жичките в тълпата? - би могъл да попита синът ми, ако му се стори интересна темата. Ето и ти се дразниш, че Хелоуин е по-як от Деня на будителите, но не ти идва наум да го забраниш, камо ли да правиш атентати срещу новите празници и обичаи?

Това и за мене е трудно. Ще се опитам да отговоря все пак. Да реши може всеки, дори внезапно лудналият. Работата е в другите хиляди и милиони и как го виждат. Ако го виждат като позор и глупост, няма проблем.

Но ако го гледат с тайна симпатия, то ще бере светът страх, тепърва.

Щото човекът е най-страшният страх, това е.