Някогашният премиер Иван Костов и днес не може да се оплаче от липса на фенове. Онези от тях, които продължават да изпитват носталгия към неговото правителство и към времената, в които то демонстрираше кадрови и управленски потенциал, имат уникалната възможност в наше време да продължават да му се радват.

Защото този кабинет само на книга е преминал в историята. Иначе редовно си се събира, а кой знае - може и да провежда заседания. Ако не в присъствието на самия Костов, то поне на една представителна извадка от министрите му. Това се случва обикновено лятос на територията на най-апетитните терени на първа линия над Райския залив до Созопол.



Там, където е едно от сборните места на новата българска буржоазия



Родена в топлите канцеларии на политическата власт и приближената й част от бизнеса, тя лесно се разпознава по това, че има вкус към луксозните крайморски вили. Такива над залива са много. Именно там туристът има щастието в топлите месеци да види накуп толкова много Костови министри, собственици на фамозни постройки до брега. Рибарите и живеещите в околностите знаят наизуст коя вила на кой нявгашен политик или бизнесмен, ползвал се с политическа опека, е и с готовност влизат в ролята на гид, който да разведе всеки проявяващ любопитство. В интерес на истината тук-там са се вклинили вилички и на един-двама царски министри. Кабинетите на Станишев и Борисов засега не са представени.

Характерна особеност за всичките тези градежи е, че винаги са будили интерес у местното население и никога у контролните органи. А собствениците им са едни от най-чувствителните хора у нас и чакат само някой да ги спомене поименно в медиите, за да му заведат дело. Точно затова бе изключително впечатляващо, че в средата на октомври Националната агенция по приходите реши да включи и тези строежи в скъпоструващата програма от вертолетни огледи на луксозни имоти из страната. Направи го обаче плахо и някак между другото. А и както следваше да се очаква, заключението бе, че това е напълно законно придобита частна собственост, към която данъчните власти нямат никакви претенции. На всичкото отгоре дори и не били луксозни палати, а съвсем скромни вили. "Нямаше никакви изненади, нито видяхме някакви фрапиращи имоти. Уникални и луксозни сгради определено има, но те не са нещо кой знае какво", заяви на 15 октомври директорът на НАП-Бургас Румен Шарпов. Строителният контрол също се отчете с безразличие. Регионалният шеф на ДНСК в Бургас Георги Георгиев, назначен наскоро от квотата на ГЕРБ, обяви, че незаконни постройки там не са открити. "Имаме 6-7 преписки по отношение на някои от тези имоти, но не казвам, че са незаконни. Говорим само за отделни отклонения. Примерно собствениците на един от имотите са си поставили бетонна ограда, за която не е издадено разрешително и сега те доброволно ще я премахнат. Но тук говорим за някаква грешка, а не за неправомерно издигната вила", обясни Георгиев.

В унисон с него и община Созопол побърза да отчете, че



постройките над Райския залив са най-законните на света



"За нас няма такъв проблем. Това, което правим, е да засичаме дали собствениците на имотите имат съответните разрешителни за експлоатация, а те ги имат, и дали си подават в срок данъчните декларации. Община Созопол като добър стопанин има интерес да си прибира данъците", каза пресаташето й Петя Димитрова.

Да, но всичките тези вили са строени, а земята под тях придобивана в периода 1999-2004 г., тоест във времена, когато в община Созопол не само не е имало приет подробен устройствен план на местността, но и самите терени са се водили земеделска земя. Как при това положение там е било възможно човек не само да се снабди с разрешително за строеж, но и да вдигне луксозна вила? Директорката на Бургаския исторически музей Цоня Дражева по това време бе член на междуведомствена комисия, която изследваше археологическите останки по крайбрежието на юг от Созопол и си спомня любопитни подробности от онези времена.

Тъй като е липсвал общ план на местността, всички собственици си изготвили индивидуални такива. Но по някаква случайност за целта



ползвали услугите все на една и съща фирма:



"Няколко пъти предлагахме, точно с цел строителството на терена да е в законови рамки, общината да приеме градоустройствен план. И това да стане преди застрояването, а не след това. Помня, че тогавашният кмет на Созопол Веска Караманова бе резервирана и подписа с особено мнение. Там всичко се водеше земеделски земи. Собствениците променяха статута им на парче. После един след друг наемаха фирмата, за да им изготви и план, пак на парче. Толкова купувачи на земя, а все към тази фирма се обръщаха."

Ако не за друго, то поне по един параграф почти всички собственици са нарушители на закона и следва да бъдат санкционирани. При строеж върху терен, представляващ археологически интерес, законодателството указва, че трябва да се информира Националният институт за паметниците на културата (който сега е с новото име Национален институт за недвижимо културно наследство). Неговата задача е да огледа терена и да организира необходимите разкопки в разумен срок. Местността Буджака, която е над залива и върху която е и основната маса от вили на разкоша, заедно с нос Колокита, който пък се простира между Райския залив и местността Германката, по принцип би трябвало да е част от защитена местност. Тя и досега съществува на книга и предвижда забрана за унищожаване на растения, дълбаене на скалите, сечене на дървета. Но това е само на книга. В броя си от 3.08.2009 г. "Сега" разкри как през 2001 г. при екипа на Евдокия Манева (ОДС), а после и на Долорес Арсенова (НДСВ) екоминистерството и община Созопол са съставили план за управление на защитената местност. Той уж е трябвало да я опази от презастрояване, но



всъщност е дал старт точно на строителна надпревара



И това е станало възможно, тъй като Колокита се разделя на две зони, по-силно и по-слабо защитена. Точно втората днес е препълнена с луксозни вили.

Според Цоня Дражева има обаче един по-голям виновник за развихрилото се строителство там: "Военното министерство е най-големият разбойник за мен. То разпродаде най-много имоти, защото бе и най-голям собственик там. Мисля, че те натиснаха, където трябваше, така че цялата местност Буджака да не бъде включена в защитената зона. И днес може да бъде разпоредена проверка как точно са се случвали нещата."

Все пак не всички притежатели на вили на това място се радват на безметежно съществуване. Има и един собственик, подгонен от закона, поради което поне неговото име може да бъде споменато. Казва се Светлозар Лолов, а неговата вила е на едно от най-хубавите места над залива. Когато управляваше Костов, Лолов бе един от най-големите вносители на ориз у нас. Оттогава му е и прякора Оризовия барон. През 2006 г. Лолов получи статуетка за бизнесмен на годината, а през юли 2010 г. се разбра, че е избягал в чужбина заедно със съпругата си Румяна. И то само няколко дни преди прокуратурата да им издаде заповед за арест по обвинение в създаване и участие в организирана престъпна група. Бандата им се занимавала с престъпления против финансово-кредитната система и изнудване. Наемали фирми и граждани да им строят вилите и хотелите, а после отказвали да им плащат. Който се оплачел, отнасял побой и заплахи за живота си.

Групата е извършвала и сделки с курортни жилища, най-вече в Созополска община. В нотариалния акт са вписвани далеч по-занижени от реалните цени. Най-интересното е, че малко преди да избягат, Лолови прехвърлили луксозната си вила над Райския залив и останалата собственост на сина си като дарение. Очевидно за да не им ги конфискуват при един бъдещ съдебен процес. Лолови също доскоро минаваха за част от новата българска буржоазия, един от сборните пунктове на която са и апетитните терени над Райския залив до Созопол.