През последната година в България къде успешно, къде не бяха наложени два мита, свързани с бюджета и данъчно-осигурителната политика.

Първият мит е за "малката пица". В случая най-вероятната цел е да бъде внушено на обществото, че правителството е принудено да работи при крайно тежки условия и тотална липса на средства. Но истината е коренно различна. За всички 20 години на прехода само в бюджет 2009 имаше повече пари. Ако трябва да направим сравнение с 2007-а (последната година, преди сегашната криза да засегне България), тогава бюджетът беше с около 5 милиарда лева по-малък. Да не говорим за средствата, с които разполагаше правителството през периода 1997-2001 г. По онова време обаче стартираха реформи в ключови сектори, които на практика бяха спрени от коалиционните кабинети "Сакскобургготски" и "Станишев". Тоест ГЕРБ няма как да оправдаят липсата на реформи през последната година и половина с недостиг на средства. Пари има, те не са по-малко от тези през предходните 20 години, а е и факт, че далеч не всички реформи изискват наливане на допълнителни средства. Напротив - в голяма част от случаите



незабавният ефект на реформите е именно спестяване на пари



Като примери могат да бъдат посочени все още несъстоялата се административна реформа, закриването на малки болници, които предлагат некачествени медицински услуги, концесионирането на железопътна инфраструктура вместо държавното й субсидиране и т.н.

Излиза, че причината за неосъществяване на реформи явно не е в липсата на пари, а в други фактори, като например оказване на натиск от заинтересовани групи, липса на решителност, а може би и на ясна представа за развитието на България. Не е сигурно дали тезата за малката пица беше съзнателно наложена, но е факт, че за една година тя успя да пусне дълбоки корени в общественото съзнание и в момента повечето българи вярват, че парите в хазната са страшно малко и техният "недостиг" е причина за липсата на реформаторски действия.

Истината е, че бюджетът нито е малък, нито е постен. Обективен поглед по проектобюджетите на отделните ведомства за 2011 г. налага извода, че нито една администрация не е ощетена или несправедливо третирана, особено като съпоставим финансовото им състояние с предходни години. В сравнение с бюджетите на домакинства, фирми и общини държавният като цяло е в доста привилегировано положение. Сметката, разбира се, се плаща от гражданите и бизнеса.

Вторият голям мит, който се опитват да наложат, е този, че "не се пипат данъците". Дори бегъл поглед на текущите данъчно-осигурителни промени опровергава тази теза. През 2011 г.



осигурителната тежест нараства поне по три направления



На първо място бяха увеличени минималните осигурителни прагове при голяма част от икономическите дейности, като увеличението е средно с 5,6%. За заетите в туризма например ръстът надхвърля 12%. Разчетите на правителството сочат, че това ще доведе до събираемост на допълнително 110 млн. лв. С увеличението на осигурителните вноски с 1,8 процентни пункта (които са равнозначни на над 11% реален ръст) от гражданите и бизнеса ще бъдат иззети допълнителни 373 млн. лв.

На трето място се очертава ново увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Миналата година той беше вдигнат от 260 на 420 лв., а сега се предвижда увеличение до 500 и 550 лв. за разни категории професии. Т.е. минималният осигурителен доход на хиляди самоосигуряващи се граждани ще бъде удвоен в рамките на две години. Изводът е, че чрез тези мерки през 2011 г. се планира събиране на допълнителни около половин милиард лева от гражданите и бизнеса под формата на осигурителни вноски.

Очертава се и ръст на данъците. От 2011-а ще има изцяло нов данък върху застрахователните премии. Вдига се ДДС в туризма. И през следващата година съобразяването с правилата на Европейския съюз изисква увеличаване на някои акцизни ставки. Предлаганите промени в Закона за местните данъци и такси също увеличават данъчната тежест - по почин обаче не на ЕС, а на българската администрация. Беше направен и опит за промени в нормите, касаещи амортизационните отчисления, което щеше да засегне абсолютно всички фирми в България - от най-малките до най-големите. Последното за щастие беше предотвратено.



Изводите



Двата мита, раздухвани и наложени през последната година, доведоха и до едно почти истерично отношение към държавния бюджет като към "свещена крава". Разбира се, той е от огромно значение, но не по-малко важни са и бюджетите на домакинствата, на предприятията, личните бюджети на българските граждани. Именно от активните икономически субекти държавата очаква да събере приходите си, а увеличаването на данъчно-осигурителната тежест обикновено води точно до обратното. Нещо повече, допълнително разочарова българите и ги отчуждава от публичната власт. Същевременно им се обяснява, че пицата била малка и че всеки трябвало да даде лептата си, за да може администрацията да има повече пари на разположение. Ако пък парите продължават да не стигат, се правят опити за национализиране на активи.

Изводът е, че фискалната политика на България в момента драстично олевява, тъй като води до увеличаване на държавния дълг, ръст на разходите и съответно запазване на високите нива на преразпределение на националния доход през бюджета. А това в крайна сметка не само не решава дълго трупаните проблеми, а и създава нови.



--------

*Валентин Стоянов е секретар по икономическата политика на СДС, както и главен съветник към парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм.