|
| Иван Нейков е роден през 1955 г. в Хасково. По образование е юрист. Беше социален министър в правителството на Стефан Софиянски и Иван Костов. По негово време беше направена първата пенсионна реформа. Сега е общински съветник от СДС и председател на Балканския институт по труда и социалната политика. |
- Според мен началото е сложено. Поне са посочени стъпки, сроковете, в които трябва да бъдат реализирани, направени са разчети до какво водят тези стъпки. Но още сме някъде по средата на пътя, защото има много стъпки, които трябва да бъдат предприети следващата година и по-следващата. Стъпки, които днес не виждаме още. Затова ще продължим да си пием горчивата чаша.
- Смятате ли, че тези стъпки ще стопят дефицита във фонд "Пенсии" до 2017 г., както предвиждат авторите на промените?
- Отново сме на път да приемем, че сме намерили няколко решения и всичко цъфва и връзва. Напротив, по никакъв начин дефицитът не може да бъде стопен само с тези мерки. Има принцип в социалното осигуряване - колкото време потъваш, поне толкова време трябва и да изплуваш. Затова категорично не може да се постигне ефектът за 6 години да ликвидираме дефицита. Може този срок да бъде спазен само при още поне два пъти по толкова стъпки, които трябва да бъдат извървени.
- Кои трябва да са те?
- Тревожно е мълчанието за бъдещето на размера на осигуровките. Ако някой смята, че с това танго напред-назад, с намаляване и увеличаване на осигуровките ще излъжем осигурителната система, дълбоко се заблуждава. Първо трябва да увеличаваме осигуровките. Можем да минем без значително увеличаване на осигуровките само ако имаме значително увеличаване на доходите. При положение че замразяваме доходите, не може да очакваме да имаме по-високи постъпления при ниски осигурителни вноски. Явно някой смята, че от 2013 г. до 2016 г. ще натрупаме толкова вноски, че да изчистим дефицита. Това просто не е възможно - да го трупаш 10 години и да го изчистиш за 4.
Не виждам и мерки за ограничаване на ранните пенсии, а там трябва да концентрираме много усилия. Сега хората се пенсионират доста по-рано от възрастта, посочена от законодателството. Сега ще вдигнем тази възраст, но ако не бъде коригиран моделът на придобиване на ранни пенсии, няма да има този ефект, който се очаква. Остава да стои и големият проблем с точното определяне на вноската на работещите в отбраната, МВР и в структурите на съдебната власт с право на ранно пенсиониране. Рано или късно ще стигнем и до решението от фонд "Пенсии" да се плащат само пенсии за трудова дейност, и то в действителния им размер.
- Имате предвид съществуването на минимална пенсия?
- Да. Става дума за това, че близо 500 000 души всъщност получават повече, защото вноските им не могат да изпълнят заложената минимална пенсия. Приемам, че тук има много сериозен проблем, потенциал за конфликт. Тук въпросът е: безкрайна ли е солидарността? Можем ли през цялото време да натискаме за увеличаване на минималните пенсии, което означава, че ще увеличаваме всъщност размера на неосигурените пенсии. Защото с тяхното увеличаване увеличаваме сумата, която се преразпределя между хората - от тези, които са правили повече вноски, към тези, които са правили по-малко вноски. Въпросът е деликатен, но не трябва да бъде подминаван. "Да" на солидарността, но нещата трябва да имат разумни граници.
- А трябва ли държавните служители да започнат да плащат лични вноски?
- При държавните служители важи по-скоро принципът "Я не сакам аз да съм добре, сакам Вуте да е зле". Защото истерията да си плащат те вноските нищо не означава. Не си ги плащат те, плаща ги отново бюджетът. Средствата и за заплатите, и за вноските им идват единствено от бюджета, т.е. от данъците. От тази гледна точка за данъкоплатеца няма да има никаква промяна дали служителят взема 500 лв. заплата и 200 лв. му плаща държавата за осигуровки, или ще взима 700 лв., от които 200 лв. ще ги дава като осигуровки. Проблемът е в това, че всъщност глобално за бюджетния сектор държавата не покрива всички вноски, които се дължат, а покрива всички разходи, които трябва да бъдат направени за пенсии на хората от бюджетния сектор.
- Това означава ли, че голяма част от парите, които сега се броят като дефицит на НОИ, всъщност са задължения на държавата, които тя не е платила под формата на вноски?
- Не мога да кажа, че е голяма част, защото нямам цифрите, но можем да кажем, че една част от дефицита е от това некоректно поведение на държавата като осигурител.
- У нас предстои да се пенсионира следвоенното поколение, когато е бумът на раждаемостта. Ще издържи ли пенсионната система, отчетено ли е това в различните разчети?
- В следващите 15 г. демографската картина рязко се влошава, поради което не можем да избегнем непопулярни мерки. Все повече хора ще излизат от пазара на труда и все по-малко хора ще влизат в него. Затова има много голямо значение увеличаването на осигурителния стаж и на възрастта. Това е най-големият резерв на българския пазар на труда.
- А няма ли опасност с все по-голямото затягане на достъпа до пенсия и при влошения здравен статус на нацията ни голяма част от младите да си кажат: "Защо да се осигурявам, като няма да доживея до пенсия?"...
- Ако тази теза беше вярна, тогава откъде дойдоха 2.5 млн. пенсионери? Доживява се. Тази гледна точка - тежко ни е, затова трябва да се пенсионираме рано, не трябва да бъде водещата при реформите. Напротив, тежко ни е, защото се пенсионирахме рано. Това е сърцевината на проблема. Не може система, която до 2000 г. даваше право на човек да се пенсионира на 38 г., да издържи.
- През 2000 г. обаче вие също правихте разчети и сега трябваше НОИ не просто да няма дефицит, ами да има резерв за две месечни плащания. А говорим за 2 млрд. лв. недостиг. Каква е гаранцията, че следващите няма да кажат "Кризата мина, да намалим вноските, да вдигнем пенсиите?".
- Това е най-опасната среда за всяка реформа в България, да стигнеш в ситуация, в която да кажеш "Стига толкова, вече сме добре!". Липсата на устойчивост в осигурителната система в момента е нещо като раково образувание. И появи ли се, или е нужна хирургическа намеса, или просто ще се сбогуваме със системата.
- И все пак за какво са разчетите?
- Единственото, което не калкулират в себе си актюерските разчети, са кризите. Само те не могат да бъдат калкулирани. Всичко останало влиза в тези разчети. И демографските проблеми, и промените на пазара на труда, и политиките по доходи, и нивата на бедност. И може наистина да им се вярва. Те са много консервативни и съдържат в себе си буфери да посрещнат някакви неочаквани промени, но не и такива от типа на кризата.
- Но политиката по доходите също не може да се предвиди, защото тя реално зависи от състоянието на пазара...
- Не е точно така. Всяка държава има механизми, с които може да се формира и да се прогнозира цената на труда. Цената на труда е свързана с квалификацията. Ние похарчихме в последните 2-3 години стотици милиони за квалификация на хората. Но успехът ще бъде пълен, когато повишената квалификация се появи като увеличаване на доходите на хората. Така че има механизми за влияние върху политиката на доходите. Но те трябва да бъдат направени и след това спазвани.
- А коя е най-черната прогноза при демографската картина? В момента 100 работещи изхранват 78 пенсионери. Разчетите показваха, че без промени през 2020 - 2030 г. пенсионерите ще са повече от работещите - 115 към 100.
- През най-тежката картина минахме. Между 1997 г. и 2000 г. ги бяхме докарали горе-долу 100 на 100. Един работещ изхранваше един пенсионер. Това беше най-тежкият период. Сега сме малко по-добре от тогава и се надявам, че този показател ще продължава да се подобрява.
- Т.е. да не очакваме, че един работещ ще изхранва двама пенсионери?
- Няма такава опасност.
- Как тогава при такова тежко съотношение 1 към 1 вие наследихте дефицит само от 89 млн. лв., а сега вече минава 2 млрд. лв.?
- Цената на малкия дефицит бяха изключително ниските пенсии.
- Защо заложихте в закона този батак с тежките професии?
- Професионалният фонд е инструмент само за по-ранно излизане в пенсия. На хората, които работят при I и II категория труд, би трябвало да им се плащат всички осигуровки, както и на хората при III категория. И тези средства на тях им осигуряват онази пенсия, която се осигурява и на хората при III категория. За периода, за който те по-рано излизат в пенсия, се предвижда и една допълнителна осигуровка, една надбавка, от която да бъдат осигурени средства за тези периоди. Истината е, че този модел работи при по-високи заплати, при редовно плащане на осигуровките и при по-малък период за по-ранно излизане в пенсия.
- А защо не вдигнахте възрастта през 2000 г., за да намалите периода?
- Този въпрос е за синдикатите.
- Той може да се реши и политически с повече воля.
- Да, но никой не иска да бъде лошият докрай. Това беше един от компромисите, за да се направят другите стъпки от реформата.
Солидарността няма граници , Иван Нейков мили . Има ли ги , значи сме в гражданска война . Впрочем , ние сме ... 
)
