Представете си, че докато теглите пари от банкомат, установявате, че ви липсват 200 лв. от сметката. Или пък че възникне проблем с превод на 1000 лв. от ваши роднини в чужбина. Знаете ли към кого трябва да се обърнете за помощ, ако банката или дружеството за парични преводи не се трогват от проблема ви? Едва ли. Повечето българи в такива случаи си мислят за арменския поп. И с право, защото има по-голяма вероятност той да ви съдейства, отколкото отговорната институция в България - Помирителната комисия за платежни спорове. С помощта на БНБ и Комисията за защита на потребителите този и без това не особено активен орган за извънсъдебно решаване на спорове с банки де факто вече е закрит.

Проблемите на потребителите на платежните услуги, като например теглене на пари или плащане с карта през банкомат и ПОС терминал, превод на суми през граница и т. н., нарастват главоломно през последните години. Въпреки че много банки у нас въведоха карти с чип, част от банкоматите още нямат четци за нововъведението и в този случай устройството автоматично чете магнитната лента. А тя е лесна за копиране и новата защита не работи. Други банки пък разчитат на старите магнитни карти. Затова оплакванията за източване на по 200-300 лв. и дори по-големи суми не секват.

За да защити потребителите от подобни посегателства и да накара банките да инвестират в сигурността на разплащанията, ЕС прие директива, според която при неразрешена платежна операция банката трябва да възстанови на клиента цялата открадната сума, при това в рамките на 21 дни. Притиснати от правилата на ЕС, родните депутати въведоха клаузата в чл. 57 на Закона за платежните услуги и платежните системи. Това обаче



по никакъв начин не смущава някои от банките,



които вече осми месец продължават да имат следната клауза в правилата си: "В случай на неразрешени от картодържателя операции с картата и при условие, че последният не е нарушил задълженията си, картодържателят понася загубите в размер до 300 лв.". Това е пряко нарушение на чл. 57 и чл. 58, според които сума до 300 лв. може да е за сметка на клиента само ако той е нарушил някое от задълженията си - например ако не е скрил ПИН кода на картата. Но както се казва в такива случаи - законът е врата в полето и само глупаците минават през нея. А банките никак не са глупави.

Друг проблем са стотиците оплаквания за непристигнали парични преводи от или за чужбина. За да не понасят загуби, обикновено дружествата, занимаващи се с такива преводи, записват в общите си условия, че не носят отговорност за суми над 500 долара например, независимо че отговорността им е много ясно разписана в закона и няма ограничения в сумата. Така клиентът е принуден сам да води международно разследване, за да установи къде са потънали парите му.



Много хора страдат и от таксите за услугите по парични преводи,



а също и от закъснения при извършването на операциите. Според новата евродиректива банките и дружествата за парични преводи трябва да уведомяват клиента за всички предвиждани промени в договора, с изключение на лихвите, най-малко 2 месеца предварително. А компаниите за преводи не само не спазват това, но често дори не публикуват рамковите договори на сайтовете си.

За всички проблеми с плащанията хората трябва да се обръщат към съответната банка или фирмата за преводи, а ако тя не им помогне - към Помирителната комисия за платежни спорове. Това е орган, който българските власти създадоха с голяма неохота в навечерието на приемането ни в ЕС. Комисията трябваше да разрешава извънсъдебно платежните спорове между банки или фирми за преводи и недоволни клиенти.

За председател на комисията бе назначен Димитър Ананиев - отличен банков юрист и автор на по-голямата част от банковото законодателство в България през последните 50 години. Тя обаче трудно може да бъде ефективна, при условие че не й бе осигурен нужният персонал, който да обработва жалбите, няма дори сайт, а по едно време ръководството на БНБ дори забрани на Ананиев да прави изявления пред медиите. Въпреки всичко това Световната банка похвали работата на комисията в иначе съсипващ за България доклад за възможността за защита на потребителите на финансови услуги.

През пролетта на 2010 г. Ананиев бе освободен от поста под предлог, че е пенсионер, и на негово място бе сложен бившият зам.-председател на парламента Камелия Касабова. Не е ясно какво точно тя е извършила за 4-5 месеца, откакто е на поста. Помолена да коментира броя и характера на постъпващите жалби в комисията и изхода от споровете между потребители и банки, Касабова заяви пред "Сега", че е в комисията "отскоро и замалко". "Моята работа е конфиденциална. Затова ще ви откажа такава информация", каза юристката. Тя обясни, че журналистите няма как да получат информация от и за работата на помирителната комисия, но ако искат, могат да се обърнат към пресцентъра на БНБ. Оттам пък такава информация също не предоставят.

На властта може и да й е лесно да замазва безхаберието си пред българските граждани, но не може да се скрие от международните финансови институции. През пролетта на 2009 г. Световната банка публикува съсипващ доклад за състоянието на защитата на потребителите на финансови услуги у нас. От него стана ясно, че



сегашната организация на процеса е дълбоко сбъркана



Затова международната институция предложи към Комисията за защита на потребителите да се създаде специално звено за финансови услуги - потребителски и жилищни кредити, плащания, лизинг, застраховки, инвестиции в ценни книжа, пенсионно осигуряване и др. В бъдеще то трябва да прерасне в мощен независим финансов омбудсман, какъвто съществува в европейските страни.

Освен това според СБ у нас могат да се създадат няколко постоянни помирителни комисии, които да поемат и споровете за кредити, застраховки, лизинг. Причината е, че дори най-елементарното съдебно дело у нас според доклада на СБ продължава средно 5 години и затова на банките им е изгодно да бойкотират помирителните комисии и да оставят клиентите си да ги съдят. Неслучайно у нас са се нароили експерти и политици, които съветват хората да съдят финансовите институции дори за най-малката такса по кредит например. Революционната идея на СБ е решенията на помирителните комисии да бъдат задължителни по спорове за суми до 2000 - 3000 лв. Институцията препоръчва още отговорните ведомства да публикуват подробна статистика за всички потребителски жалби, пратени до тях, а също и изхода от всяко отделно оплакване.

За изминалата година и половина от публикуването на доклада нито една дума от него не е взета под внимание от нито един български политик. И това е напълно в синхрон с извода на Световната банка, че възможностите за функциониране на "коректен, открит, ефективен и стабилен финансов пазар" в България са крайно ограничени.