Една от забележителностите на Нюрнберг е Schuldenturm, Кулата на дълговете. Мрачната четириъгълна сграда е скочила от острова на река Пегниц право в речника на немския език като синоним на отчаяното състояние, за което казваме "затънал в дългове". Само допреди век и нещо Кулата на дълговете е била в употреба като затвор за грешниците, които не успявали да платят вересиите си.



Затворът за дългове



е онзи правен институт, който бележи границата между феодалното общество и модерните времена на пазарната икономика. Отстраняването на заробващата норма, че човек губи свободата си, щом не плати каквото дължи, е един от фундаментите на Magna Charta Liberatum, Великата Харта на свободите от 1215 г. Това е началото на прехода от феодално към пазарно стопанство; краят на този преход настъпва, когато затворът за дългове наистина и завинаги е отменен. Настъпва доста късно, впрочем. Бащата на Чарлз Дикенс е лежал за дългове в затвора Маршалсий. Картини от тъмницата ще откриете в "Дейвид Копърфийлд". Чак през 1867 г. затворът за дългове е отменен във Франция, после в Австрия. Британският Debtors Act ("Закон за длъжниците") слага едва през 1869 г. край на прехода, оповестен от Магна Харта. Едва през 1976 г. светът отхвърля средновековния зандан за длъжници и Пактът за гражданските и политически свободи прогласява: "Никой не може да бъде задържан само за това, че не може да изпълни договорните си задължения". И това не е краят. Затвор за дългове и до днес има в някои страни, например в Обединените арабски емирства и Китай.



Тристранката върна България цял век



назад с решението да наложи наказателно преследване и затвор за онзи, който укрие осигурителни вноски от НОИ. Аз добре знам възраженията защо това връщането на затвора за дълг не противоречи на конституцията, дори ги приемам. Първо, инкриминира се не невъзможността да платиш, а укриването на задължението за плащане. И второ, затворът е отменен за неизпълнение на договорни ангажименти, но остава за неспазване на публични, в частност на фискални задължения. Така е, повечето страни по света инкриминират данъчните измами. Но пък са публична тайна истинските намерения на радетелите на новата законодателна тесла. И те са също така ретроградни и антиконституционни, колкото тезата "длъжниците в затвора". Знаете много добре колко усилия положи българският законодател да осигури



привилегирован статут на държавата



в целия стопански оборот. Ако не бяха надянали оглавника на европейското право, нашите законотворци като нищо ще наложат затвор за всеки неплатен на държавата и общините дълг, например за дългове по приватизацията. Разбирам ги, хазната е яслата за всички хрантутници (те самите държат да ги наричаме "Елитът"). Пазят си хляба. Но за жалост размахват манарата така нескопосано, че плашат не толкова нашите данъчни измамници, а повече бъдещите вносни инвеститори, чиито проекти и пари всички се опитваме да намамим към България. Онези отвън вземат нашите политики буквално. Англоезичните например не знаят думата "осигуряване" и му викат "insurance" (застраховане). Жива мъка е да обясниш разликата между "здравно осигуряване" и "медицинска застраховка". Като чуе някой, че у нас вкарват в затвора, ако не платиш за застраховане, па било то здравно или пенсионно, веднага ни слага на етажерката "опасни страни" до Китай и ОАЕ. А всъщност е толкова просто и ще е разбираемо и за нас и за света, ако не блудстваме с думите, а честно си кажем, че у нас има



осигурителен данък,



с който задължително се облагат заетите и работодателите им, за да плаща държавата пенсии и медицински грижи на пенсионираните. Че всякаквите "вноски" в НОИ са си данък е ясно на всеки, който помисли. Не случайно за събирането им отговарят данъчните бирници. Тези "вноски" отговарят на всички критерии за данък (например: няма връзка между това колко си платил и онова, което ще получиш). И ако махнем от законите всякакви "осигуровки" и ги сменим с вярната дума "данък", всичко идва на място. Няма да има нужда да цапаме правото със затвора за укриване на вноски: и сега, и в Европа, данъчните измами са престъпление и се преследват. Езикотрошачката "данъчно-осигурителен процесуален кодекс" ще си остане просто "данъчен процес" като по белия свят. Ще е ясна границата между публично задължение да плащаме здравен и пенсионен данък и договорните отношения със здравни, пенсионни фондове и застрахователни дружества. Тогава конституционното ни право да сме осигурени от държавата ще добие смисъл (длъжен съм да плащам данъци - имам право държавата да ми осигури минимум доход и грижи). Сега е подигравка: какво конституционно право ми е това, щом ще ме вкарват в затвора, ако понеча да се укрия от него?